Ръкописът на Чансълър

Глава 10 — Резюме

„Мередит става член на «Ядрото». Трябва да представи неопровержими доказателства, че във ФБР действува група от определена хора, ангажирани в сериозна противозаконна дейност. Не думи на книга, а гласове върху магнитофонна лента.

Това ще послужи за уловка и Алекс действува по инструкциите на Алан Лонг. Някогашният довереник на Хувър казва на Мередит, че най-добрата тактика е да се симулира безпрекословна капитулация пред фанатиците във ФБР. Той има основание: повече не може да понася тормоза.

Решават да направят записите с миниатюрно магнитофонно устройство, скрито в горното джобче на костюма. Магнитофонът се задействува при допир. Следват кратки, вълнуващи срещи, при които Алекс унизително капитулира пред хората на Хувър. Не му е трудно да играе убедително, тъй като просто повтаря състояние, което вече е преживял.

Една нощ Мередит подслушва и в подробности научава за плана да се «елиминира» един информатор на ФБР, заплашил да разкрие участието на Бюрото в убийството на петима чернокожи в Чикаго. Кървавата саморазправа била пряко организирана и провокирана от ФБР. Информаторът е белязан със смърт. Начинът на очистването е непроследим изстрел в претъпкано метро.

Алекс е задействувал малкото записващо устройство и е документирал дословно целия разговор. Сега вече притежава неопровержими доказателства: заговор за убийство.

Размерът само на това обвинение е достатъчен, за да свали Хувър от власт и да предизвика разкритието на нови деяния. Това е само брънка от цяла верига подобни престъпления. С Хувър е свършено.

Алекс излиза, но хората на Хувър подушват неговата двойна игра. Мередит потегля бързо с колата си. Има адрес в Маклийн, Вирджиния, където може да се яви при критични обстоятелства. Подобен случай досега не е имало — той държи в себе си доказателства, способни да унищожат Властелина и хората му, стремящи се да превърнат страната в собствена полицейска държава.

Когато маневрира от паркинга, забелязва зад себе си кола: според него това е кола на ФБР. Следва дива гонитба из улиците на Вашингтон. На червен светофар човекът до шофьора на служебния автомобил смъква стъклото и изкрещява: «Ето го!» После скача и се хвърля към вратата на Мередит, Алекс тръгва на червено, свива по улицата, натискайки силно клаксона и избягвайки другите коли.

Припомня си правилото: отървеш ли се от автомобила, отърваваш се от преследвача. Спира пред някакво учреждение, оставя двигателя да работи, излиза от колата и се вмъква в сградата. Посреща го униформен портиер. Той му показва светкавично картата си от ФБР, хуква по мраморната настилка към асансьорите, натиска бутони, търси друг изход. Вижда остъклени врати, които водят към открит пасаж, свързващ тази сграда с друга. Втурва се натам. Иззад някаква колона изниква човек. Един от двамата му преследвачи! С оръжие в ръка. Алекс включва магнитофона за запис.

— Това е стар трик, Мередит. Но не те бива.

— Главорези! Вие сте главорезите на Хувър! — в панически ужас се разкрещява Алекс.

Тези викове за миг разсейват агента — те могат да бъдат чути. Но краткият миг се оказва достатъчен, за да извърши Мередит нещо, за което се е смятал неспособен. Хвърля се върху въоръжения си преследвач.

Следва жестока борба, разнасят се два изстрела. Първият ранява Мередит в рамото, вторият покосява живота на фанатика от ФБР.

Притиснал с ръка раната, Мередит залита по открития пасаж. Вижда как вторият преследвач от ФБР тича към стъклените врати. Алекс се вмъква в другата сграда и излиза на улицата. Спира такси, отпуска се на седалката и дава на шофьора адреса в Маклийн.

Пристига там почти в безсъзнание. С усилие Ръкописът на Чансълър се домъква до вратата и слага ръка върху звънеца. Някогашният държавен служител му отваря. Това е неговият дом.

— Ранен съм. В джоба… Там е магнитофонът. Всичко е записано. — И потъва в несвяст.

Идва на себе си в полутъмна стая. Лежи върху кушетка, целият превързан през рамото и гърдите. Зад вратата долавя гласове. Изправя се и подпирайки се по стената, достига вратата. Незабележимо я открехва. Около масата са насядали бившият член на правителството, журналистката и Алан Лонг. Сенаторът не е сред тях.

Магнитофончето е в ръцете на бившия министър. Той говори на Лонг:

— Вие знаехте ли за тия отреди на смъртта?

— Говореше се — предпазливо отговаря Лонг. — Но аз не съм участвувал.

— Не се опитвайте да спасявате собствената си кожа.

— Какво има да спасявам?! Ако подушат какво съм извършил, какво върша в момента — ще ми видят сметката.

— Това отново ни връща към отредите на смъртта — рече жената. — Вие какво сте чували за тях?

— Нищо особено — отговори Лонг. — Никакви доказателства. Хувър е разделил всичко по сектори. Всичко и всеки. И действува съвършено секретно. Никой фактически не знае с какво се занимава колегата му от съседната стая. Всеки има своя ресор.

— Гестапо! — процежда жената.

— Какво точно сте чули? — настоява бившият член на правителството.

— Че съществуват крайни решения, ако един проект пропадне.

Жената се вглежда в Лонг, после притваря за миг очи:

— Крайни… божичко!

— Ако наистина се нуждаем от последен, солиден аргумент — казва оплешивяващият мъж, — ето — имаме го. Хувър ще бъде убит в понеделника след две седмици и досиетата ще бъдат отнети.

— Не! — Алекс блъсва вратата с такава сила, че тя се тряска в стената. — Не бива! Получихте каквото ви трябва. Изправете го пред съда! Нека понесе наказанието на закона! На цялата страна!

— Не разбирате — заговаря членът на правителството. — В тази страна няма съд, няма съдия, няма депутат, няма сенатор, няма дори президент или министър, които да го изправят пред съда. Той е извън обсега на закона.

— Не е вярно! Нали съществуват закони!

— Но съществуват и досиета — тихо вмъква журналистката. — Ще има нови преследвани… от тези, които трябва да оцелеят.

Мередит се вглежда в очите, вторачени в него. Хладни, безчувствени очи.

— Но вие по нищо не се различавате от него — изрича Алекс, сигурен, че ако въобще му се удаде да излезе от тази къща, отново ще бъде гонен и преследван.“