Разплата

Преследваха ги почти цял месец, но безуспешно, преди да се намеси Отделът за борба с тероризма. Логан Смит беше отраснал в глухите северозападни щати, затова беше напълно логично именно на него да възложат да ръководи операцията. Но през последната седмица връзката с Управлението в Лос Анджелис беше прекъсната. Дори и Паркър, която всички оценяваха като най-коравосърдечната личност сред персонала на Управлението, започна да се безпокои за съдбата на Логан. Но тогава се получи съобщение по радиостанцията: Райт бил заклещен в един каньон и дори имало шанс да го заловят жив. Отрядът на Логан искаше спешно да изпратят поне един хеликоптер подкрепление.

Забързана по коридора, Люсил погледна към часовника си. След краткия тричасов сън, Логан вече би трябвало да е в кабинета си. Бръкна в джоба си и измъкна опаковка с амфетамин. Щом стигна до дъното на коридора, тя натисна два пъти звънеца, след което изчака да отзвучи приглушената мелодия. Но вратата не се отвори. Люсил реши да отключи със своя ключ, за да не го събуди.

Влезе във вестибюла, открехна вратите на кухнята и трапезарията — от високите прозорци се разкриваше възхитителна гледка към центъра на града. И този път Люсил не издържа на изкушението да й се полюбува, макар и само за секунди. Но накрая тръсна глава и се запъти към потъналата в мрак спалня със спуснати плътни завеси.

— Така може би е по-добре.

Гласът, долетял от леглото, напомняше глас на жаба, страдаща от ларингит:

— Май има нещо твърдо върху завивките. Да не би да си опряла пистолет в гърдите ми?

— Нищо подобно.

Лежащият рязко помръдна и завивките се свлякоха на пода. Пред погледа на Люсил се изпъна дългата, костелива фигура на прекия й началник, само по бельо. На оскъдната светлина, процеждаща се през пролуката на вратата, блесна цевта на служебния му зиг зауер.

— Добро утро, Люсил.

— Добро утро, Логан. Най-добре ще е веднага да вземеш един душ.

Но той въобще не помръдна и тя продължи насмешливо:

— Хайде, ставай, не си първият гол мъж, който се е изпречвал пред погледа ми.

Логан Смит изсумтя недоволно, но все пак се измъкна от леглото. В притихналата спалня отчетливо отекна прещракването на спусъка на пистолета му. Мъжът се протегна и разтърси глава като мокро куче, изскочило от реката.

— Какво толкова спешно има?

— Първо душа! — заповяда Люсил.

Тя отиде в кухнята, за да стопли вода за чая в микровълновата печка. Предпочиташе да му поднесе чаша портокалов сок или нещо подобно, за да го ободри, но хладилникът беше празен. Е, поне беше грижливо почистен.

Когато се появи отново, Логан Смит вече беше облечен в джинси, наметнал тъмносиньо сако върху фланелката, обут в скъпи, чисто нови маратонки. Люсил реши, че вече е готов да се качи на хеликоптера. Небрежният рус перчем му придаваше по-младежки вид, отколкото на повечето мъже на четиридесет и една. Логан Смит беше загорял и отслабнал с няколко килограма след многодневното преследване на бандата на Джон Майкъл Райт из скалистите каньони. Но очите му, както и преди, гледаха зорко и изпитателно — той не пропусна да изпробва силата на погледа си върху Люсил. Това беше негов специалитет. Преди всяка нова задача, както кучето първо души следата, преди да се втурне напред, и той се мъчеше да добие предварителна информация.

Люсил пусна няколко кубчета лед, за да охлади чая, след което добави солидна доза мултивитамини, достатъчна да възстанови силите дори на състезателен кон. Той изпи чая, без да откъсва поглед от лицето й.

Люсил взе празната чаша, остави я в умивалника, върна се на масата при него, предпазливо пое дланта му в своята и тихо промълви:

— Моли… Моли е била убита, Логан.

Люсил усети как ръката му се вледени. От гърлото му се изтръгна само неясен стон. Тя стана и го поведе към всекидневната. Логан съкрушено се отпусна на дивана.

— Трябва да прочетеш това — рече Люсил и му подаде някаква папка.

Докато той прелистваше листата вътре, Люсил подготви видеокасетофона, обърна глава и го изгледа през рамо, за да провери дали чете съдържанието на папката. После постави някаква видеокасета в плеъра и се приготви да натисне копчето.

Тя отново го погледна. Той беше застинал като камък, само в очите му блестяха още сълзи, стичащи се по следите на вече засъхналите. Клепачите му потрепваха неспокойно, скривайки две свръхдалечни звезди от незнайна галактика, готови всеки миг да избухнат.

— Включи го — едва чуто прошепна Логан Смит.

Записът беше изпратен от отдел „Убийства“ към полицейското управление във Вашингтон, с кадри от местопрестъплението в училището в Джорджтаун. Предния ден в сградата на ФБР в Лос Анджелис се беше разгорял ожесточен спор — дали ще е разумно да се показва на Логан Смит пълния запис от убийството на сестра му. Надделя мнението на Люсил Паркър, която все пак го познаваше най-добре, че опитният детектив веднага щеше да открие корекциите в записа. И неминуемо ще се нахвърли с ярост върху Люсил. Най-вероятно беше Логан упорито да настоява да му покажат оригинала, за да се опита да открие някаква улика, останала незабелязана от колегите му.