Разплата

— Да бъде от Бога благословена и завинаги да остане в душите ни като…

Тя отметна глава назад и зарея поглед в бездънната синева на небето, за да възпре напиращите сълзи. Пред замъгления й поглед изплува спомена от последната им среща, при която Моли се бе засмяла на някаква шега — двете тогава бяха на крайната маса до парапета на терасата, в онзи уютен ресторант край брега на Потомак. Бяха си поръчали раци. Разчупваха ги с ръце… Внезапно я сепна загрижен мъжки глас, долетял някъде иззад гърба й:

— Рейчъл…

Логан Смит стоеше само на два метра от нея, с ръце в джобовете на шлифера си. Високата яка на полото скриваше бандажа около врата му, по-дебел откъм лявото рамо. Застаналата до него, Люсил пристъпи към Рейчъл, прегърна я сърдечно, а после двете жени се отдръпнаха встрани.

Рейчъл се доближи и докосна лицето му с ръка. Още беше болезнено пребледнял. Но очите му отново блестяха, като че ли очакваше Моли да възкръсне и той да я прегърне.

Логан изви глава към Рейчъл, но по-бавно и предпазливо от друг път. На нея този миг й се стори безкрайно дълъг. Той се приведе, пое дланта й в своята и я поведе, придържайки я нежно, към редицата столове. Седнаха един до друг, с преплетени пръсти, заслушани в песента на вятъра, играещ сред смълчаните белокаменни кръстове.