Разплата

Президентът отново се загледа през прозорците.

— С изявлението си за изгубените спестявания и за провалените кредити вицепрезидентът само наля масло в огъня — рече той. — Принуден бях да поискам от Пит да се оттегли от преговорите по този въпрос, за да ми бъдат развързани ръцете за преговори с Грифин Норт. Двамата с него седнахме тук, в този кабинет, както сега сме ти и аз, за да разменим мнения относно това какво може да спечели той, и какво аз, ако обединим усилията си. Някой може да ме упрекне, че съм отишъл твърде далеч, че съм предпочел да защитавам обеднелите длъжници, а не богатите заемодатели. Но само така можех да си осигуря още четири години в този кабинет. За целта обаче Грифин трябваше да овладее перфектно тънкостите на висшата политика. И да подготви своя администрация. А за това винаги се изискват месеци.

Той бе вперил очи като хипнотизиран в мигащата лампа на пулта с телефоните. Естърхаус предположи, че се обажда шефът на протокола, притеснен от факта, че израелският министър-председател чака вече доста дълго в салона за гости.

И точно в този миг президентът неочаквано смени тона:

— Аз го харесвах, Саймън. Не само го ценях и одобрявах, но дори смятах, че е един от най-способните политици, които съм виждал. В някой отношения дори ме превъзхождаше.

Той отново се настани на стола си и погледна напрегнато към съдията Естърхаус.

— Затова трябва да се провери има ли някаква истина в твърденията на майор Смит. Не е изключено да е била убита именно защото е знаела прекалено много. Искам ти да се заемеш с разследването, Саймън. Ще разполагаш с неограничени пълномощия. Но особено много държа всичко да остане в тайна. Ако някой те запита защо още се занимаваш с генерал Грифин Норт, отговори му, че си изпълнен с уважение към делото му. По дяволите, ако искаш, кажи им, че си решил да опишеш живота му! А сега искам да чуя за какви алтернативни варианти ми спомена преди малко.

Естърхаус изгледа предпазливо президента.

— Имах предвид възможностите ни да контролираме разследването — тихо започна той. — Длъжен съм да го заявя още сега, сър — аз бях този, който нареди да се приключи с проверката на уликите, предоставени на сенатската комисия. Ако се натъкнем на нови сведения, ще се наложи отново да свикаме комисията, но този път заседанията ще бъдат посветени на търсенето на загадъчните конспиратори. Тогава ще бъда длъжен да поема цялата вина за пропуските в досегашното разследване. Нямам друг изход, освен да помоля да бъде оттеглена кандидатурата ми за член на Върховния съд.

— Никой не иска да си слагаш главата на дръвника! — сряза го президентът. — Това не е игра на криеница. Ти не си виновен, че следователите не са забелязали някаква си дребна улика или каквото и да е там, по дяволите! Няма да приема оставката ти.

— Благодаря ви, господин президент. — От притеснение Естърхаус облиза пресъхналата си горна устна. — Тогава мога да ви предложа само едно решение — да поискате от ФБР да изпратят на помощ Отряда за борба с тероризма. Ще говоря още днес с неговия шеф. Ще го задължа да ми обещае под клетва, че ще пази пълна тайна и че ще докладва само на мен. — Естърхаус млъкна за миг. — Ще има само един ръководител на операцията, от съображения за максимална сигурност. Информацията ще бъде предназначена само за двама получатели — за вас и за мен. По-надеждна схема не мога да ви предложа, сър.

— Звучи ми разумно. Но защо избра тъкмо шефа на антитерористите?

След като изслуша обяснението на Естърхаус, президентът поклати глава и заяви:

— Хм, изглежда, че по-добро решение няма да намерим. Но сигурен ли си, че по-късно той няма да се обърне против теб?

— Абсолютно. Освен че е професионално задължен, той има и личен интерес да се заеме с това разследване. Да намери убиеца, за него ще означава да открие истината за убийството на Моли Смит. А в момента той не би желал нищо по-силно. Дали става дума за заговор или само за непредумишлено насилие — това ще бъде главния въпрос за него — въпрос, чийто отговор повече не бива да бъде отлаган. Макар че за нас е ясно какъв ще бъде този отговор.

— Тогава действай! — нервно заповяда президентът. — Когато свършиш предварителните разговори с него, доведи ми го. Искам лично да му обясня какво се иска от него. Аз сам ще му разясня заповедите.

— При тези обстоятелства, господин президент, няма друг изход, освен той да получава заповедите директно от вас.

На излизане Естърхаус видя през открехната врата как израелският министър-председател енергично разтърси ръката на президента. Съдията продължи по коридора, покрай агентите от специалните служби, за да се озове в приемната. Кимна още от прага и веднага повикаха по радиотелефона шофьора на лимузината му.