Пророчество

— И все пак е забавно — отбеляза майка ми.

— О, да! Змиите са супер. Не лаят, не драскат мебелите и си решавате проблема с гризачите.

— И не трябва да ги разхождаш — добави мама.

— Е, ако много искаш, можеш, но не се отразява добре на съседите. Мади, раците са превъзходни.

— Дресьорът на змии как изкарва пари? — поинтересува се татко.

— Мама има три основни източника на доходи. Тя предлага разнообразни змии на телевизионните и филмовите продукции. По едно време сякаш всеки музикален клип използваше змии.

— Значи ги дава под наем! — изненада се майка ми.

— За час, ден, седмица? — попита татко.

— Обикновено за ден. Дори и за филмите с много змии ги вземат за не повече от четири-пет дена.

— Сега няма филм, който да не нашарят с малко живи змии — заяви баба Роуина. — Особено тези на Дъстин Хофман.

— Тези, които наемат змии на час — каза Лори сериозно, — са най-вече непочтени хора.

Това ме заинтригува.

— Никога не съм чувал за компания за непочтено наемане на змии.

— О, има ги, със сигурност — навъси се Лори. — Дават под наем на отделни хора и не задават въпроси.

С татко и мама разменихме озадачени погледи, но Уина беше наясно:

— За еротични неща.

Татко промърмори:

— Оппа!

А мама отбеляза:

— Страшничко.

А аз казах:

— Понякога ме плашиш, бабо!

Лори държеше да поясни:

— Майка ми никога не дава на отделни хора.

— Когато бях малка — каза Уина, — малкият Нед Ярнел, комшийското дете, беше ухапан от гърмяща змия.

— Дива или взета под наем? — попита татко.

— Дива. Малкият Нед не умря, но имаше гангрена. Трябваше да ампутират първо два пръста, после цялата китка.

— Джими, скъпи — каза мама, — толкова се радвам, че не се наложи да ти отрежат крака.

— И аз се радвам.

Татко вдигна чашата си с вино.

— Да пием за неампутирания крак на нашия Джими.

След тоста Уина изрече:

— Малкият Нед стана единственият еднорък шампион в стрелянето с лък, който някога е участвал в олимпийските игри.

— Това е невъзможно — удиви се Лори.

— Мило момиче — каза Уина, — ако мислиш, че е имало много едноръки олимпийски шампиони в стрелбата с лък, явно не си наясно с този спорт.

— Не е спечелил злато, разбира се — изясни татко.

— Сребърен медал — призна баба. — Но щеше да спечели златен, ако имаше две очи.

Лори остави вилицата, за да подчертае удивлението си:

— Бил е циклоп?

— Не — отвърна майка ми, — имал е две очи, просто с едното не е виждал.

— Но не трябва ли да имаш изострени възприятия, за да си добър в стрелбата с лък? — учуди се Лори.

Горда с приятеля си от детството, Уина отбеляза:

— Малкият Нед имаше нещо по-важно от изострени възприятия. Имаше кураж. Нищо не можеше да сломи малкия Нед.

Лори взе вилицата си и каза:

— Искам да разбера дали малкият Нед не е бил освен всичко и джудже.

— Каква странна, но интересна идея — обади се майка ми.

— Според мен само странна — заяви баба. — Малкият Нед беше метър и осемдесет и три, когато беше на единайсет, и стигна до метър и деветдесет и пет — голямо момче, като нашия Джими. Каквото и да си мислеше баба ми, аз бях с няколко сантиметра по-нисък от малкия Нед. Сигурно и тежах много по-малко от него, освен ако не се теглят само ръцете. В такъв случай със сигурност го превъзхождах.

Ако сравня двата си крака, левият тежи много повече от десния благодарение на двете метални пластини и многобройните пирони, които крепяха бедрото ми, плюс металната пластинка в пищяла. Беше се наложила и сериозна съдова хирургия, но това не добави и грам към теглото на крака.

На тази вечеря в началото на ноември 1994 година дренажната тръбичка вече я нямаше, което подобряваше мириса ми, но все още носех гипс. Седях на края на масата с крак, опънат встрани, сякаш се надявах да спъна баба. Уина приключи с рака, примлясна звучно с устни, което смяташе за подходящо за възрастта си, и каза:

— Спомена, че майка ти изкарва пари от змиите по три начина.

Лори докосна прекрасните си сочни устни до салфетката.

— Тя също и дои гърмящи змии.

— Какъв магазин, по дяволите, би продавал такова нещо? — извика татко ужасен.

— Имахме една малка, сладка млечна змия у нас за малко — обърна се мама към Лори. — Казваше се Ърл, но винаги съм мислела, че Бърнард ще му подхожда повече.

— На мен ми изглеждаше като Ралф — каза баба Роуина.

— Ърл беше момче — уточни мама, — или поне го мислехме за момче. Ако беше момиче, щеше ли да се налага да го доим? Все пак, ако не доиш кравата, тя може да умре.

Вечерята беше започнала чудесно. Погледнах татко. Той ми се усмихна. Знаех, че си прекарва страхотно.

— Всъщност в млечните змии няма мляко — каза Лори. — Нито в гърмящите. Това, което изцежда майка ми, е отрова. Хваща главата отзад и масажира жлезите с отрова. Секретът излиза от зъбите, които при гърмящите са подкожни, и се съхранява в стъкленица.

Татко смята гостната за храм и никога не поставя лакти на масата. Но сега се облегна и подпря брадичка с ръката, сякаш се приготви за дълго слушане.

— Значи майка ти има ранчо с гърмящи змии.

— Ранчо е силно казано, Руди. Не е и ферма. По-скоро е градина за развъждане.

Баба ми доволно се оригна и каза: