Пророчество

— Не можеш да ме загубиш — каза тя. — Ще те навестявам в този живот, а когато най-после те дочакам в следващия, ще ти ритам задника, да не ми се туткаш.

След кратко мълчание изрекох:

— Това ме парализира.

— Въпрос.

— Казвай!

— След като се намерихме и разбрахме, че ще е завинаги, след като всеки от нас можеше да разчита на подкрепата на другия, кога ни е било страх?

Помислих известно време и накрая казах:

— Кога?

— Никога. Защо да го позволяваме сега?

Месеци по-късно малката Роуина дойде на бял свят лесно като филийка от тостер. Беше дълга четирийсет и пет сантиметра. Тежеше три килограма и шестстотин грама. Нямаше синдактилия.

Бяхме още в родилната зала и Шарлин Колман (ден преди пенсионирането си) за пръв път даде увитото ни бебе на Лори, когато една млада червенокоса сестра влезе и извика Мело. Поговориха няколко минути в коридора, после се върнаха заедно в стаята.

— Това е Британи Уолтърс — каза ни той. — Тя работи в спешното и има нещо да ви каже.

Според Британи Уолтърс преди четирийсет и осем часа в отделението е била приета възрастна жена на има Една Картър. Била получила силен удар, парализирала се и не можела да говори. Внезапно тази вечер Една седнала в леглото си — както се оказа, минути преди Лори да роди, и започнала да говори ясно и бързо.

Когато сестра Уолтърс стигна дотук, не посмях да погледна Лори. Не знаех какво ще видя в очите и, но се опасявах, че тя ще види страха в моите. Сестрата продължи:

— Тя твърдеше, че след минути в болницата ще се роди бебе на име Роуина. То щяло да е дълго четирийсет и пет сантиметра и да тежи три килограма и шестстотин грама.

— О, Боже! — каза Шарлин Колман.

Сестра Уолтърс извади едно листче.

— И Една настоя да напиша тези пет дати. След това… тя се отпусна назад и умря. Взех листчето с трепереща ръка.

Когато погледнах Мело Мелодеон, той нямаше сериозното и тъжно изражение, което се очаква от приятел в такъв момент. С неохота погледнах датите и измърморих поразен:

— Пет фатални дни.

— Това пък какво беше? — попита сестра Уолтърс.

— Пет фатални дни — повторих аз, но не намерих сили да и обясня.

— Една Картър каза друго — отвърна сестрата.

— Какво каза? — развълнува се Мело, но си личеше, че знае отговора.

Озадачена от реакциите ни, сестра Уолтърс обясни:

— Значи, каза, че това са пет щастливи дати, пет изключително радостни дни в един благословен живот? Не е ли странно? Мислите ли, че има някакъв смисъл?

Най-накрая успях да погледна Лори.

— Мислиш ли, че означава нещо? — попитах аз.

— Вътрешното ми чувство казва „да“.

Сгънах листчето, напъхах го в джоба и въздъхнах.

— Определено е страшничко в тази част на рая.

— Но и прекрасно.

— Загадъчно.

— Винаги.

— Забавно.

— О, да — съгласих се, — забавно.

Внимателно взех малката Роуина от Лори. Наистина беше много малка, много по-малка от нас по размери, но не и по дух.

Държах я с лице обърнато настрани и се завъртях. Въпреки че очите и не можеха да фокусират още, може би щеше да види стаята, в която се роди, и хората, които я посрещнаха. Може би се чудеше кои са и какво я очаква извън тази стая. Завъртях се пак и пак и и казах:

— Роуина, това е светът. Това е твоят живот. Приготви се за магията!