Пропастта на опрощението

— Ако той не иска да ти каже, ще го направя аз. Вярата на първосвещеника отслабва по време на един от периодите, когато започва да развива имунитет срещу вирусите в кръвта си. И той започва да поставя под въпрос валидността на цялата конструкция на религията, която е издигнал около себе си, а това е изключително мъчително за него, защото без тази религия смъртта на любимата му Моруина се превръща в поредното нищо не означаващо космическо събитие.

— Внимавай какво говориш — предупреди я Куейч.

Тя не му обърна внимание.

— По време на тази криза той се чувства принуден да изследва природата на някое изчезване, използвайки научните средства, обикновено забранявани от църквата. Урежда изстрелването на сонда към Халдора по време на едно от изчезванията.

— Трябва да е изисквало извънредно сериозна подготовка — вметна Грьолие. — Всяко изчезване е толкова кратко…

— Но не и това. Сондата му въздейства, като го удължава с повече от секунда. Халдора е илюзия, нищо повече: камуфлаж, криещ сигнален механизъм. Напоследък обаче камуфлажът започва да се разпада и това именно е причината за краткотрайните изчезвания на газовия гигант. Сондата на първосвещеника причинява допълнителен стрес и удължава продължителността на изчезването. Това не беше достатъчно, нали, господин първосвещеник?

— Нямам пре…

Грьолие извади друго шишенце, този път със сиво-зелен цвят, и го увеси над господаря си, като го стискаше между палеца и показалеца си.

— Защо не сложим край на тази криеница? Убеден съм, че тя знае повече, отколкото би ти се искало да знае някой от нас, затова би ли престанал да го отричаш?

— Кажи му — настоя Рашмика.

Куейч облиза устни — бледи и сухи като кост.

— Така е — съгласи се той. — Защо да го отричам сега? Сенките само отвличат вниманието. — Наклони глава към Васко и Хури. — Аз разполагам с вашия кораб. Мислите ли, че давам и пет пари за нещо друго?

Стисналите шишенцето пръсти на главния лекар побеляха.

— Кажи ни — изсъска той.

— Изпратих сонда към Халдора — започна Куейч. — Това удължи изчезването. Благодарение на този факт аз… успях да зърна някои неща — бляскава машинария, като вътрешността на часовник, при нормални обстоятелства скрита в Халдора. А сондата установи контакт с нещо. То беше унищожено почти мигновено, но не и преди това нещо, каквото и да беше то, да успее да се пренесе в „Лейди Моруина”.

Рашмика се обърна и посочи костюма.

— Държи го тук.

Грьолие присви очи.

— Специалния костюм?

— Моруина умря в него — отвърна първосвещеникът, подбирайки думите си с вниманието на човек, който прекосява минно поле. — Умря в него, когато нашият кораб направи спешния си спринт до Хела, за да ме спаси. Корабът не знаеше, че Моруина не може да понесе подобно ускорение. То буквално я смля, превърна я в червено желе, червено желе с кости и метал. Аз я убих, защото ако не бях слязъл на Хела…

— Съжалявам за това, което се е случило — промълви Рашмика.

— Преди това не бях такъв — обясни Куейч.

— Никой не би могъл да те обвини за нейната смърт.

— Не му позволявай да те заблуди — сопна се Грьолие. — Не може да се каже, че приличаше на ангел и преди тази случка.

— Бях просто човек с нещо лошо в кръвта — каза отбранително първосвещеникът, — просто човек, опитващ се да върви напред.

— Вярвам ти — произнесе съвсем тихо Рашмика.

— Можеш ли да разчиташ лицето ми?

— Не — отговори тя. — Просто ти вярвам. Не мисля, че си бил лош човек, господин първосвещеник.

— Ами сега, след всичко, което причиних? След онова, което се случи с твоя брат?

Тя дочу в гласа му граничеща с отчаяние надежда. Дори сега, след всичко сторено, толкова близко до прекосяването по моста, той все още копнееше за опрощение.

— Казах, че ти вярвам, а не че съм склонна да простя — отвърна момичето.

— Сенките — обади се Грьолие. — Все още не сте ми казали какво са или какво общо имат с костюма.

— Костюмът е свещена реликва — обясни Рашмика — и има осезаема връзка с Моруина. Тествайки Халдора, той искаше също така да оправдае саможертвата, която тя направи за него. Затова постави приемника в костюма: за да може, когато отговорът дойде, когато открие дали Халдора е наистина чудо, да му го каже Моруина.

— А сенките? — не се отказваше главният лекар.

— Демони — отвърна Куейч.

— Същности — поправи го Рашмика. — Разумни същества, уловени в капана на друга вселена, съседна на тази.

Грьолие се усмихна.

— Мисля, че чух достатъчно.

— Чуй и останалото — обади се Васко. — Тя не лъже. Те са реални, а ние се нуждаем истински от тяхната помощ.

— Тяхната помощ ли? — учуди се главният лекар.

— Те са по-напреднали от нас — отговори Васко, — по-напреднали от всички други култури в тази галактика. Те единствени биха могли да променят шансовете ни срещу инхибиторите.

— И какво ще искат те в замяна на тази помощ? — поинтересува се Грьолие.