Пропастта на опрощението

Орбитата на Хела, 2727 година

Скорпион дръпна тежкия метален капак, като разкри малък овален страничен отвор. Надрасканото стъкло беше дебело и кафяво като горена захар. Той се отдръпна от прозореца.

— Ще трябва да се редувате — каза той.

Намираха се в сектор на “Безкрая” с нулева гравитация. Това беше единственият начин да се видят двигателите, когато корабът беше в орбита, тъй като въртящите се части, създаващи изкуствената гравитация, се намираха прекалено навътре в корпуса, за да позволят наблюдението им. А ако на двигателите беше дадено обичайното ускорение от една гравитационна константа — осигуряващо илюзията за гравитация чрез други средства в целия кораб, — нямаше да могат да поддържат обикалянето си по орбитата на Хела.

— Бихме искали да видим как се включват, ако е възможно — каза брат Сифарт.

— Не може да се каже, че това е стандартна процедура, когато сме в орбита — отвърна Скорпион.

— Само за момент — настоя Сифарт. — Не е нужно да действат с пълен капацитет.

— Мислех, че ви интересува системата за осигуряване на защитата.

— Тя също.

Скорпион заговори в гривната си.

— Включете двигателя, но контрирайте с джетовете. Не искам да усетя корабът да помръдне нито сантиметър.

Заповедта беше изпълнена почти незабавно. Теоретично някой от хората му трябваше да изпрати командата в контролната система на кораба, след което капитан Джон Браниган решаваше дали да я изпълни. Скорпион обаче подозираше, че сега Капитанът беше включил двигателите още преди получаването на заповедта.

Големият кораб изпъшка, щом двигателите се включиха. През тъмното стъкло на прозореца отработените газове приличаха на пурпурнобяла драскотина, видима само защото прикриващите ги приспособления бяха изключени, когато “Носталгия по безкрая” наближи системата. В другия край на корпуса множество батареи от конвенционални ракети балансираха напора на главните двигатели. Старият корпус пукаше и стенеше като огромно живо същество, абсорбирайки компресиращите сили. Скорпион знаеше, че корабът може да понесе много повече от това, но все пак изпита облекчение, когато пламъкът от двигателите изгасна. Усети леко раздрусване, признак за съвсем дребна липса на синхрон между спирането на ракетите и на двигателите, но след това всичко застина, напълно неподвижно. Достойните за динозавър протести на подложената на този стрес материя на кораба заглъхнаха като отслабващ гръм.

— Достатъчно ли ви беше, братко Сифарт?

— Така мисля — отвърна предводителят на делегацията. — Изглеждат в превъзходно състояние. Няма да повярвате колко трудно е да се намерят добре поддържани конджоинърски двигатели сега, когато техните създатели не са вече с нас.

— Стараем се — каза Скорпион. — Разбира се, в действителност вас ви интересува оръжието, нали? Да ви го покажа ли, за да приключим със задълженията за деня? После ще има достатъчно време за по-детайлен оглед.

Повдигаше му се от всички тези безсмислени приказки, от развеждането на двайсетимата натрапници из империята му.

— Всъщност — обади се брат Сифарт, когато се върнаха в една от въртящите се секции, — двигателите ни интересуват повече, отколкото признахме.

Скорпион усети потръпване във врата си.

— Така ли?

— Да — отвърна Сифарт и кимна към другите деветнайсет души.

Сред гладко хореографирана мъгла, двайсетимата делегати докоснаха определени места на костюмите си и те се разлетяха на неравномерни, подобни на струпеи парчета, сякаш изхвърлени от пружини. Твърдите компоненти заваляха около тях и нападаха с тракане около краката им. Под костюмите, както Скорпион вече знаеше от сканирането, носеха само тънки вътрешни пластове.

Зачуди се какво беше пропуснал. Все още не виждаше и следа от оръжие, не забелязваше нито пистолети, нито ножове.

— Братко — каза той, — помисли много внимателно върху това.

— Вече съм мислил — отвърна Сифарт.

Коленичи заедно със своите другари и все така без да сваля ръкавиците си, затършува със светкавична ефективност из купчината парчета.

Вдигна юмрука си, в който стискаше нещо остро и аеродинамично. Беше парче от костюм, силно извито покрай водещия си ръб. Сифарт се надигна на едно коляно и махна с китка. Като се превърташе във въздуха, метателното оръжие полетя към Скорпион. Той чу свистенето от приближаването му. Частта от секунда, през която продължи полетът му, се разтегна до субективна вечност. Тънък, плачлив глас — без нотка на обвинение — му каза, че това бяха всъщност костюмите. Той беше гледал толкова упорито през тях, убеден, че крият нещо, и поради това бе изпуснал от вниманието си самите костюми.

Костюмите бяха оръжието.

Преобръщащото се нещо се заби в рамото му, а силата на удара го прикова в хлъзгавата, ръбеста стена на коридора. Прикова го, преминавайки през собствените му кожа и плът. Той се замята от болка, но беше здраво закован.