Читаем Пропастта на опрощението полностью

— Аз и не очаквам да има такива. Очаквам само да правите най-доброто, което можете.

Тя кимна.

— Разбира се. А изпробването?

— Продължавайте. Няма как, нуждаем се от това оръжие, колкото и неприятно да е да го използваме.

<p>ТРИЙСЕТ И ПЕТ</p>

Хела, 2727 година

Първосвещеникът я беше извикал в мансардата си. Когато пристигна, Рашмика видя с облекчение, че е сам и от главния лекар няма и следа. Не си падаше по компанията на първосвещеника, но дебнещото внимание на личния му лекар й беше още по-неприятно. Подозираше, че той се промъква някъде из “Лейди Моруина”, зает с кръвните си дела или с някоя от другите неописуеми практики, които му приписваха.

— Добре ли се настанихте? — попита Куейч, след като тя зае мястото си сред гората от огледала. — Надявам се да е така. Много съм впечатлен от вашата проницателност, мис Елс. Грьолие е бил осенен от истинско вдъхновение, като предложи да ви извикаме тук.

— Радвам се, че мога да ви бъда от полза — отговори Рашмика.

Беше си приготвила малко чай. Пое с треперещи ръце порцелановата чаша. Нямаше апетит — мисълта, че се намира в една стая с железния костюм беше достатъчна да я изнерви, — но трябваше да създава впечатление, че е спокойна.

— Да, имахме истински късмет — додаде Куейч. Беше почти неподвижен, мърдаха само устните му. Въздухът в мансардата беше по-хладен от обикновено и при всяка негова дума от устата му излизаше пара. — Почти прекалено голям, може да се каже.

— Не разбирам какво искате да кажете, господин първосвещеник?

— Погледнете към масата — отвърна той. — Малахитовата кутия до чаения сервиз.

Рашмика не я беше забелязала до този момент, но беше сигурна, че тя не бе там при предишните й посещения мансардата. Кутията стоеше на малки крачета, напомнящи кучешки лапички. Вдигна я — стори й се по-лека, отколкото беше очаквала — и се зае с металните катарами със златен цвят. Капакът се отвори. Вътре имаше много хартия: листове и пликове с всякакви цветове и надписи, подредени спретнато и хванати с ластик.

— Отворете ги — каза първосвещеникът. — Хвърлете им един поглед.

Момичето взе връзката, свали ластика. Хартията се пръсна по масата. Избра един лист напосоки и го разгъна. Лилавата хартия беше толкова тънка, толкова прозрачна, че беше изписана само от едната страна. Разпозна четливо подредените букви още щом ги видя от обратната страна. Тъмноаленият почерк беше нейният: детински, но въпреки това нямаше как да го сбърка.

— Това е моята кореспонденция — промълви Рашмика. — Писмата ми до спонсорираната от църквата група за археологически изследвания.

— Изненадана ли сте да ги видите тук?

— Изненадана съм, че са били събрани и предложени на вашето внимание — отвърна тя, — но не и че това е могло да се случи. Все пак са адресирани до тяло, зависещо от адвентистката църква.

— Ядосана ли сте?

— Зависи. — Беше ядосана, но това съвсем не беше единствената й емоция. — Чел ли ги е някой от изследователската група?

— Първите няколко — отговори Куейч. — Но почти всички останали бяха пренасочвани, преди да стигнат до изследователите. Не го приемайте лично: те и така получават предостатъчно ексцентрична литература. Ако трябваше да отговарят на всичко, нямаше да им остава време да правят нищо друго.

— Аз не съм ексцентричка — заяви момичето.

— Така е, но ако се съди по съдържанието на тези писма, излагате доста неортодоксална позиция по въпроса за скътлърите, не смятате ли?

— Ако смятате истината за неортодоксална позиция.

— Вие не сте единствената. Научният екип получава много писма от добронамерени любители. Повечето наистина са без каквато и да било стойност. Всеки си има любима теорийка относно скътлърите. За жалост никой от тях няма и представа от научни методи.

— Горе-долу същото казвам и аз за изследователските екипи — заяви Рашмика.

Дързостта й го разсмя.

— Не ви липсва самоувереност, а, мис Елс?

Тя събра хартията в не особено спретната купчинка и я напъха обратно в кутията.

— Не съм нарушила никакви правила с това — каза момичето. — Не ви казах за кореспонденцията си, защото никой не ме попита.

— Никога не съм казвал, че сте нарушили някакви правила. Това просто ме заинтригува, нищо повече. Прочетох писмата, видях как доводите ви съзряват с времето. Честно казано, мисля, че някои от повдигнатите от вас въпроси заслужават внимание.

— Много ми е приятно да го чуя.

— Не говорете толкова изкуствено. Аз съм напълно искрен.

— Това вас изобщо не ви интересува, господин първосвещеник. Никой в църквата не го интересува. А и защо да го интересува? Доктрината не позволява никакви други обяснения освен онова, за което четем в брошурите.

— Което е? — попита игриво Куейч.

— Че скътлърите са несъществена подробност, че унищожението им не е свързано с изчезванията. Ако изпълняват някаква теологична функция, тя е само за да се използват като напомняне да не сме надменни и да се подчертае спешната нужда от спасение.

— Унищожената извънземна култура в наши дни вече не е кой знае каква загадка, нали?

Перейти на страницу:

Похожие книги

Аччелерандо
Аччелерандо

Сингулярность. Эпоха постгуманизма. Искусственный интеллект превысил возможности человеческого разума. Люди фактически обрели бессмертие, но одновременно биотехнологический прогресс поставил их на грань вымирания. Наноботы копируют себя и развиваются по собственной воле, а контакт с внеземной жизнью неизбежен. Само понятие личности теперь получает совершенно новое значение. В таком мире пытаются выжить разные поколения одного семейного клана. Его основатель когда-то натолкнулся на странный сигнал из далекого космоса и тем самым перевернул всю историю Земли. Его потомки пытаются остановить уничтожение человеческой цивилизации. Ведь что-то разрушает планеты Солнечной системы. Сущность, которая находится за пределами нашего разума и не видит смысла в существовании биологической жизни, какую бы форму та ни приняла.

Чарлз Стросс

Научная Фантастика
Дневники Киллербота
Дневники Киллербота

Три премии HugoЧетыре премии LocusДве премии NebulaПремия AlexПремия BooktubeSSFПремия StabbyПремия Hugo за лучшую сериюВ далёком корпоративном будущем каждая космическая экспедиция обязана получить от Компании снаряжение и специальных охранных мыслящих андроидов.После того, как один из них «хакнул» свой модуль управления, он получил свободу и стал называть себя «Киллерботом». Люди его не интересуют и все, что он действительно хочет – это смотреть в одиночестве скачанную медиатеку с 35 000 часов кинофильмов и сериалов.Однако, разные форс-мажорные ситуации, связанные с глупостью людей, коварством корпоратов и хитрыми планами искусственных интеллектов заставляют Киллербота выяснять, что происходит и решать эти опасные проблемы. И еще – Киллербот как-то со всем связан, а память об этом у него стерта. Но истина где-то рядом. Полное издание «Дневников Киллербота» – весь сериал в одном томе!Поздравляем! Вы – Киллербот!Весь цикл «Дневники Киллербота», все шесть романов и повестей, которые сделали Марту Уэллс звездой современной научной фантастики!Неосвоенные колонии на дальних планетах, космические орбитальные станции, власть всемогущих корпораций, происки полицейских, искусственные интеллекты в компьютерных сетях, функциональные андроиды и в центре – простые люди, которым всегда нужна помощь Киллербота.«Я теперь все ее остальные книги буду искать. Прекрасный автор, высшая лига… Рекомендую». – Сергей Лукьяненко«Ироничные наблюдения Киллербота за человеческим поведением столь же забавны, как и всегда. Еще один выигрышный выпуск сериала». – Publishers Weekly«Категорически оправдывает все ожидания. Остроумная, интеллектуальная, очень приятная космоопера». – Aurealis«Милая, веселая, остросюжетная и просто убийственная книга». – Кэмерон Херли«Умная, изобретательная, брутальная при необходимости и никогда не сентиментальная». – Кейт Эллиот

Марта Уэллс , Наталия В. Рокачевская

Фантастика / Космическая фантастика / Научная Фантастика