Полунощ

Сълзите потекоха по страните на Елена. Но това бяха сълзи на откровение. Елена осъзнаваше, че днес не е на себе си. От три дни почти не бе спала — твърде много объркани чувства, твърде много неподправен ужас й се насъбра в момента.

При все това се изплаши от откритието, че нещо много важно се е променило вътре в нея.

Не го бе желала. Искаше единствено двамата братя да спрат да враждуват. Освен това тя бе родена да обича Стефан; знаеше го! Преди време той искаше да се ожени за нея. Е, оттогава тя беше вампир, дух и наново преродено човешко същество, спуснато от небето. Можеше само да се надява, че един той ще пожелае да се ожени и за новата Елена.

Но новата Елена се чувстваше объркана от странната си нова кръв, която за вампирите — в сравнение с кръвта, която течеше във вените на повечето обикновени момичета — беше като ракетно гориво в сравнение с бензина. И от Силите на крилете, като например Крилете на изкуплението, повечето от които не разбираше, а и не можеше да контролира нито една от тях. Макар че напоследък бе забелязала появата на нова сила и знаеше, че е заради Крилете на разрушението. Един ден можеха да се окажат полезни, помисли си девойката мрачно.

Разбира се, някои от тях вече бяха полезни на Деймън, който вече не беше просто съюзник, а отново хем враг, хем съюзник. Искаше да открадне нещо, от което нейният град се нуждаеше.

Елена не бе искала да се влюбва в Деймън — но, о, боже, ами ако вече го бе сторила? Ами ако не можеше да потуши чувствата си? Какво щеше да прави?

Седеше смълчана, докато сълзите й се стичаха безмълвно. Знаеше, че никога не би могла да сподели нищо от всичко това с Деймън. Той беше благоразумен и умееше да запазва самообладание, когато ставаше дума за чувства, но не и точно относно този проблем. Това тя си го знаеше твърде добре. Ако му кажеше какво се таи в сърцето й, още преди дори тя самата да го е осъзнала, той щеше да я отвлече. Щеше да повярва, че завинаги е забравила Стефан, както тази нощ го бе забравила за кратко.

— Стефан — прошепна тя. — Съжалявам…

Както и никога не биваше да позволява Стефан да узнае за това — нали на Стефан принадлежеше сърцето й.

— Трябва по-бързо да се отървем от Шиничи и Мисао — рече Мат мрачно. — Искам да кажа, че наистина много скоро трябва да вляза във форма, иначе от университета „Кент Стейт“ ще ми изпратят кратко послание: „Отхвърлен“. — Двамата с Мередит седяха в топлата кухня на госпожа Флауърс, похапваха джинджифилови курабийки и я гледаха, докато тя старателно приготвяше говеждо каспачо — втората от двете рецепти за сурово говеждо в старата й готварска книга. — Стефан се възстановява толкова добре, че след два дни вече ще можем да си подхвърляме старата футболна топка — додаде той с лека нотка на сарказъм в гласа, — ако всички в града престанат да са откачени и обсебени. О, да, и ако ченгетата престанат да ме преследват, задето съм изнасилил Каролайн.

При споменаването на Стефан госпожа Флауърс надникна в голямата тенджера, която отдавна вреше върху печката и сега от нея се разнасяше толкова ужасна миризма, че Мат не знаеше кого да съжалява повече: този, който щеше да получи огромна купчина сурово месо, или този, който много скоро щеше да се опита да преглътне онова, което вреше в тенджерата.

— Значи, ако допуснем, че оживееш, ще се радваш да напуснеш Фелс Чърч, когато му дойде времето? — попита го Мередит тихо.

Мат се почувства, сякаш го бе зашлевила.

— Шегуваш се, нали? — рече и побутна дружелюбно Сейбър със загорелия си, бос крак. Огромният звяр издаде нещо средно между ръмжене и мъркане. — Искам да кажа, че преди това ще е супер да си разменя няколко подавания със Стефан — той е най-добрият рисийвър, който някога съм виждал…

— Или някога ще видиш — напомни му Мередит. — Не мисля, че много вампири си падат по футбола, Мат, така че не си и помисляй да предлагаш той или Елена да те последват в „Кент Стейт“. Освен това, не забравяй, че ти дишам във врата и ще се опитам да ги убедя да дойдат в Харвард с мен. А което е още по-лошо, и двамата с теб нямаме шансове заради Бони, защото онзи двугодишен колеж — все едно кой — е много по-близо до Фелс Чърч и до всички неща наоколо, които те обичат.

— Всички неща наоколо, които Елена обича — не се сдържа да я поправи Мат. — Стефан иска единствено да бъде с Елена.

— Хайде–хайде — обади се госпожа Флауърс. — Ще му мислим, когато му дойде времето, нали, скъпи мои? Мама каза, че трябва да си пазим силите. Стори ми се угрижена — нали знаете, че тя не може да предвиди всичко, което се случва.

Мат кимна, но трябваше да преглътне с усилие, преди да каже на Мередит:

— Значи нямаш търпение да потеглиш към стените на „Бръшляновата лига“1?

— Ако не ставаше дума за Харвард — ако можех да отложа постъпването с една година, но като си запазя стипендията… — Гласът на Мередит заглъхна, но копнежът в него не можеше да се сбърка.

Госпожа Флауърс я потупа по рамото.