Полунощ

— Трудно е да се обясни — рече много тихо. — И аз се опитвам да синхронизирам мислите си. Но в същото време — някои от моите Сили нарастват… по-бързо от способността ми да ги контролирам. През по-голяма част от времето спя, така че няма значение. До преди няколко минути също спях. Но се събудих и Елена казваше на Деймън, че звездната сфера не е у госпожа Флауърс. Беше разстроена и ранена — и усетих къде е ранена. И внезапно чух теб, Бони. Ти притежаваш много силни телепатични способности. После чух и вас да говорите за Елена…

О, мили боже, колко откачено, помисли си Мат.

— Разбира се, разбира се, ние сме сгрешили — смотолеви и краката му последваха Мередит в салона, сякаш бяха завързани към италианските й сандали.

Но кръвта по устата на Деймън…

Трябваше да има някакво обикновено обяснение и за нея. Стефан беше казал, че Деймън е порязал Елена с ножа. А що се отнася до оплесканата й с кръв шия… ами, на Мат не му приличаше на вампиризъм. През последните дни няколко пъти беше донор на Стефан и всичко ставаше много чисто.

Освен това е странно, каза си той, че на никого от тях не им бе хрумнало, че дори от горния етаж на пансиона Стефан можеше да чуе мислите им.

Винаги ли е можел да го прави?, запита се Мат, като в същото време се чудеше дали Стефан не го правеше и в този момент.

— Опитвам се да не се вслушвам в чуждите мисли, освен ако не съм поканен или имам основателна причина — рече Стефан. — Но когато някой спомене Елена, особено ако звучи разстроен — тогава не мога да се сдържа. Както когато се намираш на някое много шумно място, където едва различаваш каквото и да било, и някой изрече името ти, тутакси го чуваш.

— Нарича се Феномен на купона — обади се Мередит. Гласът й беше тих и разкаян, все едно се опитваше да успокои огорчената Бони. Сърцето на Мат отново се изпълни с жал.

— Е, можеш да го наречеш както ти е угодно — заяви той, — но това означава, че можеш да слушаш мислите ни винаги, когато пожелаеш.

— Не винаги — възрази Стефан и потръпна. — Когато пиех животинска кръв, не бях достатъчно силен, освен ако не призовавах цялата си воля. Между другото, моите приятели може би ще останат доволни да узнаят, че утре или най-късно вдругиден отново ще започна да ходя на лов за животни, в зависимост от това, което ще каже госпожа Флауърс — додаде и погледът му се плъзна многозначително из стаята. Спря се върху Деймън, който се бе облегнал на стената до прозореца. Беше разрошен и с тези измачкани дрехи изглеждаше много, много опасен. — Но това не означава, че ще забравя кой спаси живота ми, когато умирах. За това ги почитам и съм им благодарен — и… ами някой ден ще си направим щур купон. — Примигна и се извърна. Двете момичета тутакси се разтопиха — дори Мередит подсмръкна.

Деймън въздъхна престорено тежко.

— Животинска кръв? О, страхотно. Бъди слаб, щом това искаш, малки братко, макар да имаш на разположение три или четири доброволни донора. После, когато наближи последната, решителна схватка с Шиничи и Мисао, ти ще бъдеш полезен, колкото парче мокра книжна кърпичка.

Бони го зяпна смаяно.

— Ще има последна схватка… скоро?

— Веднага щом Шиничи и Мисао решат, че са готови — рече Стефан тихо. — Мисля, че едва ли ще ми дадат време, за да се възстановя напълно. Знаете, че замисълът е целият град да бъде изгорен до основи и всичко да се превърне в пепел. Но аз не мога да продължавам да моля теб, Мередит, Мат — и Елена — да ми дарявате от кръвта си. И без това вие ме поддържате жив през последните дни и не зная как ще ви се отблагодаря.

— Ще ни се отблагодариш, като станеш колкото се може по-силен — рече Мередит с тихия си, равен глас. — Но, Стефан, може ли да ти задам няколко въпроса?

— Разбира се — кимна Стефан, изправен до стола. Не седна, докато Мередит и Бони, която почти се сгуши в скута й, не се настаниха на малкия диван. — Питай — рече чак тогава.

4

— Първо — поде Мередит, — прав ли е Деймън? Ако се върнеш към животинската кръв, силите ти сериозно ли ще отслабнат?

Стефан се усмихна.

— Ще бъда такъв, какъвто бях, когато се запознахме. Достатъчно силен, за да направя това. — Наведе се към двата ръжена под лакътя на Деймън, извади единия и промърмори разсеяно: — Scusilo per favore2.

Деймън завъртя очи. Но когато Стефан с едно плавно движение огъна желязото във формата на буквата U и сетне го изправи отново, Мат можеше да се закълне, че по обикновено безизразното лице на Деймън пробягна сянка на ледена завист.

— И това беше желязо, устойчиво на всякакви страховити сили — промърмори Мередит, докато Стефан се отдръпваше от камината.