Полунощ

— Чудя се за милите Стефан и Елена — промърмори. — Тъй като всички я мислят за мъртва, Елена не може да живее тук и никой не бива да я вижда.

— Аз мисля, че те се отказаха от идеята да заминават някъде надалеч — рече Мат. — Обзалагам се, че в момента се смятат за закрилници на Фелс Чърч. Ще се наложи някак си да се справят. Елена може да си обръсне главата. — Мат се опита да се пошегува, но думите му потънаха като оловни балони още щом ги изрече.

— Госпожа Флауърс имаше предвид колежа — заговори Мередит със също толкова натежал глас. — Нима ще бъдат супергерои през нощта, а през останалото време само ще вегетират? Ако искат да заминат някъде, дори това да е следващата година, ще трябва да го обмислят отсега.

— О… ами, предполагам, че и Далкрест е вариант.

— Къде?

— Нали се сещаш, онзи малък кампус до Дайър. Малък е, но футболният отбор там е наистина… ами, предполагам, че Стефан едва ли ще се интересува колко са добри. Но е само на половин час път оттук.

— О, онова място. Ами спортът там може и да е велик, но със сигурност не е някой престижен университет, още по-малко пък Харвард. — Мередит — практичната, загадъчна Мередит — звучеше така, сякаш носът й бе запушен.

— Да — съгласи се Мат и само за секунда взе тясната, студена ръка на момичето и я стисна. Изненада се още повече, когато тя преплете измръзналите си пръсти с неговите.

— Мама каза, че каквото е писано да се случи, ще се случи, и то скоро — обяви госпожа Флауърс ведро. — Най-важното според мен е да спасим нашия скъп стар град. Както и хората.

— Разбира се — присъедини се Мат. — Ще направим всичко възможно. Слава Богу, че в града има някой, който разбира от японски демони.

— Ориме Сайтоу — усмихна се леко госпожа Флауърс. — Трябва да сме й благодарни за амулетите й.

— Да, и на двете — уточни Мат, замислен за бабата и майката, които носеха еднакви имена. — Струва ми се, че ще са ни нужни доста от амулетите, които правят — додаде мрачно.

Госпожа Флауърс отвори уста, но Мередит я изпревари, като заговори пак за това, което я измъчваше.

— Знаете ли, в крайна сметка Стефан и Елена може да не са се отказали да заминат надалеч — отрони тъжно. — И след като положението е такова, че някой от нас може дори да не доживее, за да отиде в избрания колеж… — Сви рамене.

Мат все още стискаше ръката й, когато Бони нахлу през входната врата, цялата обляна в сълзи. Опита се да притича през коридора към стълбите, избягвайки кухнята, но Мат пусна Мередит и двамата се спуснаха към нея, препречвайки пътя й. Мигом всички се озоваха в бойна готовност. Мередит стисна силно ръката на Бони. Госпожа Флауърс излезе в коридора, бършейки ръце в кърпата за чинии.

— Бони, какво се е случило? Шиничи и Мисао ли? Да не сме нападнати? — попита Мередит тихо, но настойчиво, за да пресече истеричния пристъп на приятелката си.

Сякаш ледено острие прониза тялото на Мат. Никой не знаеше къде се намират сега Шиничи и Мисао. Вероятно в гъсталака, който единствено бе останал от Олд Уд — или точно тук, в пансиона.

— Елена! — извика той. — О, Боже, двамата с Деймън са навън! Пострадали ли са? Шиничи заловил ли ти е?

Бони затвори очи и поклати глава.

— Бони, съвземи се. Успокой се. Шиничи ли е? Или полицията? — попита Мередит, сетне се обърна към Мат: — Погледни през завесите. — Бони продължаваше да клати глава.

Мат не видя светлини на полицейски коли през завесите. Нито някакъв признак, че Шиничи и Мисао ги нападат.

— Ако не сме нападнати — чу Мат да казва Мередит на Бони, — какво става?

С влудяваща упоритост Бони само поклати глава.

Мат и Мередит се спогледаха над ягодовите къдрици на Бони.

— Звездната сфера — промълви Мередит тихо, а Мат изръмжа:

— Онова копеле!

— Елена няма да му каже нищо, ще измисли някаква история — заяви Мередит. Мат кимна, докато се опитваше да пропъди от съзнанието си картината как Деймън махва нехайно с ръка и Елена се сгърчва ужасена, агонизираща.

— Може би са обсебените деца — тези, които скитат наоколо и се нараняват или се държат като побъркани — предположи Мередит, като стрелна с поглед Бони и стисна силно ръката на Мат.

Обърканият Мат се опитваше да отгатне какво става.

— Ако онзи кучи син се опитва да се добере до звездната сфера, Бони не би побягнала. Тя е най-храбра, когато е изплашена. И освен ако не е убил Елена, тя нямаше да е в това състояние…

— Говори с нас, Бони — продължи да я увещава Мередит с най-успокояващия тон на по-голяма сестра. — Нещо трябва да се е случило, за да си в това състояние. Дишай дълбоко и ми кажи какво видя.

И тогава думите потекоха като буен поток от устата на Бони.

— Тя… тя го нарече скъпи — избъбри момичето и сграбчи с две ръце другата ръка на Мередит. — А цялата й шия бе оплескана с кръв. И… о, изпуснах я! Бутилката с „Черна магия“!

— О, няма нищо — обади се госпожа Флауърс нежно. — Безсмислено е да се плаче за разлято вино. Ние просто трябва да…