Полунощ

— Не, вие не разбирате — продължи Бони задъхано. — Когато приближих, ги чух да си говорят — вървях бавно, за да не се спъна. Те говореха за звездната сфера! Отначало помислих, че се карат, но тя бе обвила ръце около врата на Деймън. Ами всички тези приказки, че повече не бил вампир? Цялото й гърло беше в кръв, неговата уста също бе окървавена! Когато влязох, той я вдигна и я хвърли, за да не мога да видя, ала не беше достатъчно бърз. Тя сигурно му е дала звездната сфера! И го нарече „скъпи“!

Мат и Мередит се спогледаха, изчервиха се и побързаха да се извърнат. Ако Деймън отново беше вампир — ако по някакъв начин бе успял да измъкне звездната сфера от скривалището й — и ако Елена бе отишла да му даде кръв, под предлог да му „занесе храна“…

— Бони, не правиш ли от мухата слон? — попита Мередит, опитвайки се да омаловажи случилото се. Както и да е, какво стана с подноса с храната на госпожа Флауърс?

— Храната… беше пръсната навсякъде. Просто са я захвърлили! Но той я държеше, пъхнал едната си ръка под коленете й, а другата под тила й, а главата й бе толкова отметната назад, че косата й се бе разпиляла по рамото му!

Възцари се тишина, докато всички се опитваха да си представят различни пози, които да се връзват с последните шокиращи разкрития на Бони.

— Искаш да кажеш, че той я е подкрепял? — попита Мередит, като гласът й внезапно се сниши до шепот. Мат тутакси схвана причината. Стефан навярно спеше на горния етаж и Мередит не искаше да го събуди.

— Не! Те… двамата се изпиваха с поглед! — изкрещя Бони. — Изпиваха. С поглед.

— Но, скъпа Бони — поде госпожа Флауърс кротко, — може би Елена се е спънала и Деймън просто я е подхванал да не падне.

Сега Бони заговори съвсем равно, с безмилостен тон.

— Може, ако това се случва на всички онези жени от кориците на любовните романи — как им казваха?

— Страстни романси? — подсказа Мередит нещастно, след като всички останали мълчаха.

— Именно! Страстни романси. Ето как я държеше той! Искам да кажа, всички знаехме, че докато бяхме в Тъмното измерение, между тях имаше нещо, но си мислех, че всичко е приключило, когато намерихме Стефан. Обаче не е!

Мат усети как стомахът му се свива на топка.

— Имаш предвид, че в момента Елена и Деймън са там… целуват се и разни други работи?

— Не зная какво имам предвид! — възкликна Бони. — Двамата говореха за звездната сфера! Той я държеше като младоженка! А тя не се противеше!

С вледеняващ ужас Мат предугаждаше наближаващи беди. Виждаше, че и Мередит изпитва същото. И още по-лошо, двамата гледаха в различни посоки. Мат нагоре, към стълбата, където току-що се бе появил Стефан. А Мередит към кухненската врата. Когато извърна поглед натам, Мат видя, че Деймън влиза в коридора.

Какво правеше Деймън в кухнята?, запита се Мат. Само преди минута ние бяхме там. Нима подслушваше?

Мат направо надмина себе си в стремежа да замаже неловката ситуация.

— Стефан! — провикна се с възторжен и сърдечен тон, който го накара да потръпне вътрешно. — Вече си готов за чашка кръв преди лягане?

В същото време една малка част от съзнанието му си помисли: Само го погледни — едва преди три дни е излязъл от затвора, а вече почти е заприличал отново на себе си. Преди три нощи беше като скелет. Днес просто изглежда… слаб. И достатъчно красив, за да подлуди всяко момиче.

Стефан му се усмихна леко и се облегна на перилото. В контраст с бледото му лице, очите му бяха невероятно живи, искрящо зелени и блестящи като изумруди. Не изглеждаше разстроен и сърцето на Мат се сви заради него. Как да му кажат?

— Елена е ранена — рече Стефан и внезапно всички застинаха в безмълвно мълчание. — Но Деймън не е могъл да й помогне, затова я е довел при госпожа Флауърс.

— Вярно е — разнесе се студеният глас на брат му зад гърба на Мат. — Не можах да й помогна. Ако все още бях вампир… но не съм. Елена има множество изгаряния. Хрумна ми единствено да ги наложа с лед или някаква билкова лапа. Съжалявам, че се налага да опровергая всичките ви умни хипотези.

— О, Господи! — извика госпожа Флауърс. — Искаш да кажеш, че скъпата Елена ме чака в кухнята, за да й помогна? — Прекоси забързано коридора към кухнята.

— Госпожо Флауърс! — извика Стефан, докато продължаваше да слиза по стълбите. — Тя е изгорила ръката и крака си… каза, че Деймън не я е познал в тъмното и я блъснал. Помислил, че някой е проникнал в стаята му, и порязал шията й с нож. Ще бъдем в салона.

— Стефан, тя може и да е невинна… но той не е! — извика Бони. — Дори ти каза, че той я е изгорил — това е изтезание — и е опрял нож до гърлото й! Нищо чудно да я е заплашил, за да я накара да ни излъже. Може дори в момента да е негова заложница и ние дори да не подозираме!

Стефан се изчерви.