Плът

— Аз съм съквартирантът му, Роланд. Както и да е. Просто исках да знам как си. Да не си претърпяла катастрофа?

— Имах премеждие с велосипеда.

— Боже, съжалявам.

Погледът му се отмести към Алисън и се плъзна по тялото й преди отново да се обърне към Силия:

— Надявам се, че не е нещо сериозно.

— Ще се оправя, благодаря. Как е Джейсън?

— О, добре е. Опитва се да получи роля в пролетното представление. Знам, че се надява и ти да участваш.

— Нямам представа какво ще стане. Прослушванията са следващата седмица, а аз съм доста разнебитена.

— Да, лошо се е получило — той погледна към Алисън. Тя изпита желание да притвори якето си. — Е, аз да вървя. Надявам се скоро да се оправиш.

— Благодаря — рече Силия. — До скоро виждане.

Той си тръгна.

Алисън си даде сметка, че почти не бе дишала по време на разговора, сякаш се страхуваше, че може да прихване заразна болест от този тип.

— Каква напаст! — обади се Хелън.

— Кошмарна напаст — съгласи се и Алисън. — Искам да се мушна под душа.

— Тоя бая ни поогледа — отбеляза Хелън.

Алисън нямаше чувството, че е огледал Хелън, но си замълча.

Силия сви рамене.

— Все пак мило беше от негова страна да се поинтересува как съм.

— Ако си изиграеш правилно козовете, може да извадиш късмет и да те покани да излезете. А и да ти се отдаде възможност да покажеш новата си нощница.

— Не се заяждай.

Хелън ги поведе към щандовете с храни и напитки. Алисън продължаваше да се чувства неловко. Макар да не си приличаха особено, Роланд й напомняше по някакъв начин за Чаровния принц — онзи налудничав, мръсен мъж, когото бе видяла вчера следобед при Габи.

Спряха пред един щанд. Хелън поръча кока-кола и хотдог. Алисън и Силия си взеха само кока-кола. Намериха празна маса и седнаха.

Докато пробиваше пластмасовата капачка със сламката, Алисън се сети как Роланд я изпиваше с поглед.

— Какъв боклук! — промърмори тя.

— Има принос към определението — гаден, мазен и противен.

Силия се ухили.

— Да, но съквартирантът му не е за изхвърляне.

— Той ли игра Посетителя?

— Той.

— Ако е толкова симпатичен — попита Хелън, докато обилно цедеше горчица върху хотдога, — защо не е в списъка ти?

— За Бога, та той е първокурсник!

— Нима ще се оставиш подобна дреболия да те спре?

— Майтапиш се. Никога няма да си го простя, ако се разчуе, че излизам с първокурсник. А и освен това си има гадже.

— Значи, не това, че е първокурсник е от значение, а че друга се е впила в него?

— Я ме остави на мира. Ще я зареже като нищо, само ако го погледна.

Хелън отхапа от хотдога. Горчица се поля по брадичката й. Като я избърса с опакото на ръката си, полушепнешком попита Алисън:

— Не смяташ ли, че скромността краси човека?

— Но тя може и да е права — възпротиви се Алисън.

— Не че смятам да си губя времето с него — обади се Силия. — Както вече казах, той е първокурсник.

Хелън облиза горчицата от ръката си.

— Защо не опиташ да излезеш с него инкогнито? За случая ще си нахлузиш слънчеви очила.

— Трябва да има нещо сбъркано в него — прекъсна ги Алисън, — след като се е сдружил с такъв чешит.

Силия се ухили:

— Не бива да съдиш за човека по съквартирантите му. Та Господи — само виж моите!

Девета глава

Роланд беше сам и чакаше. Щеше му се Джейсън да е тук, а не в Уестън на сватбата на сестра си. Щяха да си поговорят за облога, да се шегуват. Не предвещаваше да е толкова ужасно.

И друго — ако Джейсън беше тук, нищо подобно нямаше да се случи. Дана сигурно не би се държала така.

Кучка.

Винаги го бе презирала и той добре знаеше това. Но никога не бе позволявала да си проличи, както направи днес.

Сигурно е бясна, защото Джейсън замина без нея. Винаги ходеха на кино в петък вечер, а после се отбиваха някъде да се начукат.

Но днес бе различно.

Нямаше да има игрички и закачки с Джейсън, така че — защо да не си го изкара на Роланд?

Пристъпи към прозореца.

Навън валеше адски.

Кола зави по Спринг стрийт, а фаровете й осветиха паркинга. Стомахът на Роланд се сви. Но докато колата приближаваше задния вход на общежитието, той констатира, че не е фолксваген.

Часовникът на бюрото му сочеше девет без петнадесет. Ако Дана не закъснее, щеше да е тук едва след петнадесет минути.

Четиринадесет.

Стомахът му продължаваше да е свит.

Кучка такава. Защо постъпва така с мен?

Да не би да е свързано със снимките? Точно тогава побесня — като осъзна, че ги е виждал.

Навеждайки се над бюрото на Джейсън, Роланд отвори най-долното чекмедже. Повдигна натрупаните списания Пентхаус и Хъслър и извади плика. Отнесе го до своето бюро, седна и запали настолната лампа. Извади от плика десетте снимки и ги разположи на бюрото.

Две бяха преекспонирани.

Следващата, очевидно правена от близко разстояние, докато Полароидът е бил между коленете й, беше неясна. Джейсън трябва да е бил толкова възбуден, че е забравил да нагласи фотоапарата на фокус. Но беше опитал втори път и беше сполучил.

Да, вероятно на Дана никак не й е приятно, че съм ги видял.

Роланд отвори прикрепената към кръста си чантичка и извади сгъваем нож. Отвори го. Докосна лъскавата повърхност на снимката с острия връх.

— Как ти харесва това? — попита той с пресипнал глас.