Якето на Алисън беше леко. Не се налагаше да го сваля, но тя съжали Хелън. Горката, сигурно се е сварила в плътния шлифер.
Не я съжалявай, каза си Алисън. Можеше да се облече по-подходящо, ако не я мързеше толкова.
Трите вървяха вляво, малко встрани от струпаните хора. Докато Силия и Хелън зяпаха по витрините Алисън оглеждаше купувачите. Повечето бяха студенти. Един от тях можеше да е Евън.
Пред магазина „Съвременно облекло“ Силия спря и се загледа в манекена до входа.
— Искам да вляза — обяви тя и другите две я последваха.
Хелън свали огромната си шапка. Кръглото й лице бе потно и зачервено.
Разкопча най-горното копче на шлифера.
— Най-добре да спреш дотам — предупреди я Силия. — Ще пуснат алармата за бедствие.
— Я се разкарай — не се стърпя Хелън, но не посегна по-надолу.
Последваха Силия до дъното на магазина, където тя започна да оглежда изложените нощници.
— Не възнамеряваш да си купиш още една, нали? — простена Хелън.
— Така ли смяташ?
— Имаш най-малкото двадесет. А и с темпото, с което сменяш гаджетата си, никой няма шанс да види повече от една.
— Ревнуваш ли?
Хелън само поклати глава.
Силия внимателно оглеждаше колекцията. От време на време изваждаше някоя нощница, обръщаше я отсам-оттам и я връщаше обратно. Тъй като трябваше да се справя само с една ръка, скоро Алисън й се притече на помощ и оставяше отхвърлените нощници обратно на препълнените стойки. Най-накрая Силия като че ли намери нещо, което й хареса. Обърна се към Алисън:
— Как ти се струва?
Нощницата беше без гръб, много къса и от лъскава синя материя. Имаше тънки ширити, с които да се завърже на врата, и дълбоко деколте. Там, където трябваше да са гърдите, чашките бяха от син тюл.
— Не се изненадвам, че точно на такава ще се спреш — обади се Хелън.
— На мен ми харесва — бързо се намеси Алисън и се зачуди дали няма още една.
Ако Евън я видеше в нещо подобно…
Забрави го.
— Аз не бих я купила — обади се отново Хелън.
— Разбира се, че ти няма да я купиш.
С презрително извити устни Хелън посочи тюла.
— Не ти трябва такова нещо. Не говоря за скромност. Ти си далеч от нея.
— Тогава за какво говориш?
— За цвета. Гърдите ти ще изглеждат като болни. Само си представи какъв вид ще имаш със сини гърди и лилави зърна?
Силия вдигна въпросително вежди. Погледна към Алисън.
— Не се бях сетила за това — призна Алисън.
— Погледни дали няма такава в черно — предложи Хелън.
— Добра идея — усмихна се Силия. — Благодаря ти.
— Макар че, ако питате мен, е по-добре да вложите парите си в чипс.
Алисън задържа синята нощница, а Силия продължаваше да търси и намери същия модел в черно.
— Чудесно — възкликна Силия. — Възхитителна е.
Алисън намести закачалката на стойката, отново я свали и пак огледа дрехата. Синьото беше дълбоко, наситено и лъскаво. Опипа плата. Плъзгаше се и галеше ръката й. Зачуди се как ли щеше да се чувства облечена в нея. Никога не бе притежавала подобно нещо. Вдигна очи. Силия и Хелън я гледаха втренчено. Тя се изсмя.
— Сини цици — предупреди отново Хелън.
— Ще го преживея — успокои я Алисън.
Силия се ухили.
— Нещо мъничко, което да ти е под ръка в случай, че Евън се появи отново ли?
— Какво стана с клетвата ти за въздържание? — не се стърпя и Хелън.
— Това няма нищо общо — възрази Алисън.
— Нима?
Излизайки от магазина с покупките, Алисън предложи да носи пакета на Силия.
— Да, отърви я от товара. Такова нещо сигурно тежи цял тон.
— Може би и ти трябва да си купиш? — злорадо подметна Силия.
— Ще си вървим ли? — попита Хелън като се направи, че не е чула последното.
— Но ние едва пристигнахме.
Хелън стисна устни. Над горната устна се забелязваха капчици пот. Сигурно много страда — задушена от плътния шлифер, помисли си Алисън.
— Може би наистина е по-добре да се прибираме — обади се и Алисън.
— За да сме квит — предложи Силия, — нека изчакаме горката Хелън да погледа влюбено сладкишите и да се натъпче с понички. А на теб предлагам да се пъхнеш в книжарницата.
Така ще е справедливо, нали?
— Но една от нас ще се стопи — обърна внимание Алисън.
— Добре съм — възрази Хелън, въпреки че очевидно не отговаряше на истината.
Силия се ухили.
— Помисли си само! Понички, пасти, шоколадови еклери…
— Бих изпила една кока-кола — призна Хелън.
Прекосиха централната част, гъмжаща от хора, и се отправиха към края на алеята при щандовете с храни и напитки.
— Привети — обади се някои зад тях.
И трите се извърнаха.
Алисън видя, че е онова странно хлапе. Макар да не знаеше името му и никога да не бе разговаряла с него, беше го виждала често из университетското градче. Нямаше начин да не го забележи човек със странните му дрехи и с тази разделена на път коса. В момента беше облечен с крещящо на цвят сако и тениска с нарисувана рана, от която се лееха кръв и вътрешности. Държеше пакет с покупка от спортния магазин.
— Ти си Силия Джеймърсън, нали? — попита той. — Гледах те в Стъклената менажерия. Страхотна беше.
— Благодаря — каза Силия.
— Вероятно не ме помниш? — продължи той.
— Ти си приятелят на Джейсън, нали?
Той се ухили и оголи криви зъби.