Плът

Всичко ще е наред, внушаваше си тя. Ако ще къса с мен заради такова нещо, по-добре е да не сме заедно.

Прекоси стаичката и извади синия гащеризон от гардероба. Велурената дреха щеше да е мека и удобна — напълно подходяща за такова време. Да я облече обаче, щеше да е малко по-трудно. Сутринта, преди да отиде на лекции, беше изключила отоплението и в стаята бе хладно.

По най-бързия начин изхлузи тениската през главата си, събу чехлите, свлече джинсите, изрита ги настрани, стъпи в гащеризона и го вдигна. Потрепервайки, напъха ръце в ръкавите. Вдигна ципа до шията. Въздъхна облекчено като усети как студът изчезва.

Бързо обу чифт вълнени чорапи и сложи маратонките. След това взе шушляковото яке от дрешника, грабна чантата и се спусна надолу.

Обута вече в ботуши, Хелън изглеждаше готова да излезе и в ураган.

— Ето ме — обади се Алисън.

— Чакаме те, Силия! — провикна се Хелън някъде из дебрите на шлифера си.

— Търпение — обади се Силия от стаята си. — Инвалид съм. Забравихте ли?

Минаха няколко минути, преди да се появи. Стискаше баретата си със зъби, докато нагласяше презрамката. Беше облякла дебелият пуловер, купен при пътуването в Ирландия. Надолу носеше шалвари с големи джобове, а маншетите бяха натикани в ботушите от змийска кожа.

— Изглеждаш убийствено — похвали я Алисън.

— Почти като убита е по-точно — отвърна Силия и нагласи баретата на главата под дързък ъгъл.

— Къде ти е дъждобранът? — попита Хелън.

— Пончото ми служи за дъждобран. Не ми се занимава с него.

— Ще се намокриш до кости.

— Ако завали, в което се съмнявам, ти поне ще останеш суха и заради трите ни.

Хладен вятър посрещна Алисън, когато отвори вратата. Тя закопча якето. По средата на стълбището се спря и погледна назад. Със здравата си ръка Силия придържаше баретата.

— Ще ти бъде ли достатъчно топло? — попита я Алисън загрижено.

— Разбира се. Това е чиста овча вълна.

— Добре.

Над нея, Хелън вдигна широката периферия на шапката си. Лицето й се появи и тя се усмихна сякаш бе изненадана, че се оказва в компания.

Алисън скочи от третото стъпало. Сгънатите й колена поеха удара.

— Нали не се очаква същото от мен? — проплака Силия. Алисън тръгна назад ухилена като остана с лице към тях.

— Чудесно време — отбеляза тя.

— Внимавай!

Нещо се заби в гръбнака й.

Силия се разсмя.

Извръщайки се бързо, Алисън видя връх на бастун, насочен към корема й. Другият край на бастуна държеше професор Тил с пазарска торба в свободната си ръка. Той прибра бастуна. И трите огледа с вдигнати вежди и сбръчкано чело.

— Поемате, както виждам. Чудесен ден за разходка.

— Бушуващ ден — отвърна Алисън.

Той беше човек, който обичаше алюзиите.

— Внимавайте за опашката на Йори — предупреди ги той.

— Искате ли да ви помогна с торбата? — попита Алисън.

— Благодаря, но не бива да ви бавя за вашата експедиция. Тръгвайте!

Отстъпи от пътечката към приведената от вятъра трева и направи красноречив жест с бастуна.

Алисън се размина с него и се обърна. Силия докосна баретата си с върховете на пръстите, когато мина покрай него.

— Виждал съм те да изглеждаш и по-добре, скъпа.

— Малко пострадах.

— Съжалявам да го чуя.

— Само да можехте да видите онзи тип.

Поклащайки глава, старият професор я потупа нежно по рамото.

— Здравейте — поздрави го Хелън.

— Здравейте.

Той се наведе към нея и й каза нещо, което Алисън не чу. После отиде до стълбището, застана пред страничната врата и облегна бастуна на стената.

Алисън повървя малко, изчака да я настигнат, след което се обърна и попита Хелън:

— Какво ти каза?

— Не знам. Някаква глупост. Той става все по-откачен и по-откачен.

— Но все пак какво каза? — настоя Алисън.

— „Нека да живее албатросът.“ Това пък какво значи?

— Май е искал да ти каже, че харесва екипировката ти.

Стигнаха до тротоара и тя зърна мъж на отсрещната пряка. Беше се привел срещу вятъра и здраво стискаше с ръце към гърдите светлокафявото си сако. Имаше светли коси като Евън. Алисън усети как сърцето й заби по-бързо. Присви очи, за да го разгледа по-добре.

Просто ще трябва да продължат без мен, помисли си тя. Ще ме разберат.

Той се върна при мен. Независимо от ултиматума.

Почти бе престанала да се надява, но Евън явно бе решил да види какво ще стане при новите условия.

Доволна беше, че избра гащеризона. От всичките й дрехи Евън го харесваше най-много. Ципът отпред направо го побъркваше от желание.

Докато го приближаваше, тя разкопча якето и смъкна малко ципа на гащеризона.

Можеше да го заведе вкъщи. Щеше да е топло и уютно и, докато Силия и Хелън се върнат, щяха да са само двамата.

Не беше чак толкова добра идея, помисли си тя. Сама си просеше неприятностите.

От друга страна щеше да е хубаво изпитание. Ако Евън устоеше на изкушението при такива обстоятелства…

Сега беше по-близо.

Вече не приличаше толкова много на Евън.

На ъгъла се обърна. Профилът му бе съвсем друг. Носът — прекалено дълъг. Брадичката — не толкова волева.

— Онзи тип прилича малко на Евън — обади се Силия.

Алисън сви рамене. Чувстваше се измамена и празна.

— Евън може да върви по дяволите — заяви тя.

Топлината на покритата търговска алея беше приятна.