Плът

Дали си тръгваше?

Отначало тази мисъл го разтревожи, а после го изпълни с облекчение. Ако тя наистина се омете, не се налага да прекара нощта в ресторанта. Може да излезе на верандата. И да е нащрек. Щом тя се върне, отново ще влезе вътре.

Ако се върне.

А ако не се появи сутринта, ще извърви пеша няколкото километра до града и пак ще спечели облога.

Колата обаче не зави. Застана в края на паркинга, където той видя как проблясва червената светлина от натискането на спирачките.

Спря напълно.

Двигателят млъкна.

Надеждите на Роланд се изпариха. Дана нямаше да си тръгне. Само осигуряваше по-голямо разстояние между себе си и ресторанта. Вероятно близостта на постройката я изнервяше.

Известно време продължи да гледа колата, но тя не помръдна.

Като остави вратата отворена, за да може да се измъкне бързо при необходимост, Роланд пусна чувала на пода. Свали раницата и извади фенера. С гръб към вратата той затърси бутона. Появи се силен лъч. Той освети с него отдясно наляво. Сенки заподскачаха и заиграха по стените, но към него не се приближаваше нищо.

Роланд си позволи да си поеме дъх. Искаше сърцето му да не тупти така лудо. Имаше чувството, че от вътрешната страна на гърдите му бие чук.

Затвори вратата и леко се облегна на нея. Долепи колената си едно до друго, за да им попречи да се подгъват. Те обаче започнаха да треперят.

Роланд се опита да не мисли за тях. Насочи лъча на фенера напред и направи няколко крачки, за да успее да погледне зад ъгъла. Стената продължаваше по дясната страна на основната трапезария. Нещо в ъгъла задържа погледа му. Спря да диша, докато не схвана, че вижда подвижна стълба, лампа и прахосмукачка. На пода близо до тях имаше сандъче с инструменти, няколко кутии, бутилки и парцали. Отмести лъча.

Ярък диск в края на стаята го стресна, но се оказа, че е само собственото му отражение в прозореца. Не се изненада, когато светлината попадна върху другите прозорци.

Като се изключат изпочупените предмети в дъното на помещението, трапезарията беше празна. Освети с фенера стената пред себе си и вдясно. На няколко метра от него беше барплотът във формата на буквата Г. Полиците зад него зееха празни. Отпред нямаше високи столчета. Месинговата пръчка за краката опасваше цялата дължина на барплота.

Роланд се извърна леко и прокара лъча по пространството между плота и предната стена на ресторанта. Забеляза ниска масичка. Бутилки и няколко чаши проблеснаха на светлината. До масичката бяха подпрени два сгъваеми стола.

Приклекна, за да освети пода под масичката.

Изправи се. Зад масичката, в далечния край на помещението, имаше ниша. Над нея висеше надпис „Тоалетни“.

Роланд мълчаливо се придвижи напред, така че да може да огледа зад барплота.

Върна се при раницата и извади двете купени следобеда свещи. Отиде до масичката и ги запали. Капна малко от разтопения восък върху масичката и закрепи свещите. Отстъпи назад. Двете пламъчета хвърляха удивително много светлина и осветяваха по-голямата част от помещението, където се намираше.

Донякъде успокоен от светлината, Роланд подмина масичката и продължи напред. Зад бара забеляза люлеещи се врати. Вероятно бяха предназначени да осигуряват достъп на бармана до кухнята.

Кухнята.

Убийствата бяха станали там.

Пространството отгоре и отдолу на люлеещите се врати беше тъмно. Не го освети с фенера. Вместо това тръгна по късия коридор към тоалетните. Месингов надпис на вратата срещу него гласеше „Жени“. Вратата с надпис „Мъже“ беше вдясно.

Трябваше да провери и двете, но само мисълта за това накара коленете му отново да се разтреперят, а сърцето — да забие лудо. Не искаше да отваря тези врати, не искаше да се сблъска с нещото, което се крие там.

Ще бъде по-лошо, ако не погледна, каза си той. Тогава няма да зная. И по-късно може да бъда неприятно изненадан.

Прехвърли фенера в лявата си ръка, избърса потта от челото с дясната и завъртя топката на дамската тоалетна. Тя не помръдна. Опита другата врата. И тя беше заключена.

За момент се зарадва. Нямаше да ги отваря. Изпита голямо облекчение.

Но си даде сметка, че затворените врати не означават безопасност. Вероятно можеха да бъдат отворени отвътре.

Насочи светлината към топката на мъжката тоалетна. В нея имаше процеп за ключ. Няколко пъти бе успявал да влезе в тоалетни, само като вкара и завърти насам-натам остър предмет в ключалката. Отвори кожения калъф на ножа.

Щракна пружината за изхвърляне на острието.

Боже, как шумно го направи!

Който и да беше зад вратата трябва…

Успокой се!

… да го е чул.

Няма никой в проклетата тоалетна.

Роланд се взираше във вратата.

Стори му се, че чу рязко потрепване от вътрешната й страна.

Кожата на гърба му настръхна.

Остави ножа в калъфа и започна да отстъпва.

Светлината на свещите му подейства успокояващо.

Взе последователно сгъваемите столове и ги отнесе до вратите на тоалетните. Поставени с гръб един към друг, те образуваха бариера, която трябва да се прескочи или отмести. Близо до ръбовете на седалката на всеки стол постави по една стъклена чаша. Ако столовете мръднат, чашите щяха да паднат.