Плът

Харолд седна в люлеещ се стол, но не се облегна. Седеше на ръба с ръце на коленете, сякаш готов всеки момент да скочи и да побегне.

— И така… — започна той и млъкна.

Джейк седна на дивана.

— И така, как вървят нещата при блюстителите на реда? Хващате ли престъпниците?

— Опитваме се.

Харолд очевидно не бе чул за случилото се снощи. Това зарадва Джейк.

Харолд кимна, сякаш обмисляше отговора. Взря се в пода. Мълчанието очевидно го изнервяше. Страхуваше се, че Джейк може да повдигне някоя неприятна тема, като например прелюбодеянието. Май намисли нещо. Веждите му се вдигнаха, когато погледна към Джейк.

— Какво ти е мнението за ограничаването на собствениците на оръжия?

— Против съм.

— Човек би си помислил, че с твоя занаят, като виждаш трагедиите, предизвикани от безразборното притежаване на оръжие…

— Миналия месец имахме случай, когато седемдесет и две годишна вдовица се събудила и открила непознат в спалнята си. В едната ръка държал нож, а с другата онанирал. Стреляла в него четири пъти с пистолета, който държала под възглавницата си. Ако питаш мен — радвам се, че е разполагала с оръжие.

— Но статистиката сочи…

— Не се хаби, Харолд. Ако искаш лошите да спечелят — това е твой проблем.

Харолд си позволи снизходителна усмивка. Поклащайки глава, се изправи.

— Ще отида да видя какво задържа дамите — подметна той и заднешком напусна хола.

Едва бе излязъл и се появи Барбара.

На Джейк му призля. Винаги му призляваше, когато я видеше. Но днес сутринта бе по-лошо от обикновено. Заради начина, по който беше облечена.

— Кими е почти готова — осведоми го тя.

— Добре — промърмори той, без да откъсва поглед от нея.

Мъчеше се да разбере какво е намислила.

Беше облечена в синьо копринено кимоно. Дълбокото разтворено V-образно деколте разкриваше голата кожа чак до кръста, където бе привързано с широк шал. Лъскавата материя трептеше от движението на гърдите й. Извърна се и пресече хола. Кимоното беше изключително късо. Отиде до завесите и се надигна, за да ги разтвори. От движението дрехата се надигна доста над бледите извивки на дупето й. Завесите се дръпнаха. Тя отпусна ръце и дрехата падна надолу.

— Много съблазнително — отбеляза Джейк.

Извръщайки се бързо, тя се вторачи в него.

Джейк се усмихна. Усещаше устата си скована. Гърдите го боляха.

— Проблеми ли имаш?

Усмивката му изчезна.

— Много те бива.

— Представа нямаш колко си прав.

— Какво целиш?

— Нищо не целя, скъпи. Да разбирам ли, че не одобряваш облеклото ми. Харолд ми го купи за рождения ден малко предварително. Не е ли божествено? А и създава великолепно усещане — вторачена в Джейк, тя се усмихна лениво и притвори очи. Ръцете й загалиха тялото й през плата. С малки кръгови движения тя заобиколи гърдите си. — Великолепно е! — прошепна тя.

— Ако можеше Харолд да те види сега.

— И какво щеше да стане? — тя леко се изви, но продължаваше да гали гърдите си.

От движенията й предницата съвсем се бе разхлабила и процепът бе станал още по-широк. Сега беше разтворен до долу.

— По дяволите! — просъска Джейк.

Тя се изсмя презрително.

— Възбужда ли те?

— Повече се възбуждам като остъргвам кучешка фъшкия, залепнала за обувката ми.

Очите й се отвориха широко. Лицето й почервеня. Гърбът й се скова. Тя обви кимоното плътно около себе си.

— Копеле такова!

Гласът й трепереше. Брадичката — също.

Джейк с удивление откри, че се готви да заплаче.

Тя рязко се извърна.

— Кими! — извика тя. — Стига си се мотала и веднага слизай!

— Барбара! — сряза я Джейк.

— Ходи се шибай!

Тя бързо напусна стаята.

Джейк остана на дивана — зашеметен, ядосан и объркан. Какво бе се случило току-що?

Обикновено, когато идваше да вземе Кими, Барбара се държеше сякаш е случайно наминал на гости селянин. Биваше високомерна и саркастична. Изпълваше се с удоволствие, че може да му натрие носа заради начина на живот, който си е осигурила, заменяйки го с Харолд.

А какво беше това днес?

Да се държи така при положение, че и Кими и Харолд си бяха вкъщи.

Харолд нямаше начин да не знае как е облечена.

Какво се опитваше да докаже?

Доста е очевидно, помисли си той. Опитва се да докаже, че може да ме възбуди.

Как само се скумроса, когато отхвърлих предложението й.

Това момиче си има сериозни проблеми.

Дълбоки проблеми, иначе нямаше да се държи така.

Дали не се разбираха с Харолд?

Боже, колко жалко, ако е така.

Боже, толкова съжалявам. Къса ми се сърцето, мръснице.

Тези жестоки мисли накараха Джейк да изпита вина. Припомни си, че някога я беше обичал и че е грехота да й мисли злото.

Ами Кими? Ако имаше проблеми между Барбара и Харолд, те непременно щяха да се отразят и на детето. Той не искаше подобно нещо. Щом Кими трябва да живее с майка си — а няма друга реална възможност, докато Джейк е неженен, — той иска тя да е в дом, където царят любов и щастие.

Положението бе търпимо, докато бе сигурен, че Барбара се грижи добре за нея. Но днешната сутрин е пример, че Барбара започва да губи контрол.