Плът

— Някакъв копелдак се опита да ме размаже. Бях на Латам роуд. Връщах се от Четирите кръстопътя. И този с микробуса връхлетя върху мен. Оня тип разполагаше с целия път, но насочи микробуса към мен. Възнамеряваше да ме удари. Някакъв луд, най-вероятно. Както и да е, побързах да се разкарам от пътя му, а колелото поднесе. От това са всичките поражения.

Тя леко се надигна, намръщи се и отпи. После отново се облегна. Положи чашата в скута.

— Възнамеряваше да те удари? — Хелън звучеше скептично.

— Можеш да се обзаложиш на каквото щеш.

— Но защо някой… — започна Алисън.

— Защото е извратен педераст, ето защо. Аз нищо не му правех. Не му показвах среден пръст. Нищо!

— Почти не мога да повярвам — отбеляза Хелън.

Силия я изгледа свирепо.

— Какъв ти е проблемът? Да не ти се е скапал вибраторът?

— Ако искаш да знаеш…

— Стига, Хелън — намеси се Алисън. — Престани. Тя е пострадала, не виждаш ли?

— По-скоро съм пулверизирана — обясни Силия и отново отпи.

— Има ли нещо счупено? — попита Алисън.

— Не и кокали. Но изкълчвания, натъртвания, охлузвания, контузии и общи шибани тежки телесни повреди от главата до петите. Прекарах в стаята за спешни случаи около два часа. Единственият светъл лъч беше докторът — истински красавец. Човек, който наистина си обича професията. Прегледа дори места, които не ме боляха.

— Всяко зло за добро — обади се Хелън.

— Така е. Вероятно ще ме потърси — тя вдигна чашата, задържа я пред очите си и се загледа в кехлибарената течност. — Искате ли да чуете още нещо хубаво? — от тона й ставаше ясно, че „хубавото“ не я радва особено. Хелън се намръщи. Силия продължаваше да съзерцава уискито. Челюстта й се движеше бавно наляво-надясно. Долната й устна докосваше ръба на зъбите. — Типът, дето ми налетя… Той пое към небитието.

— Какво? Искаш да кажеш… — Алисън не можеше да повярва.

— Сдаде, пукна, отлетя — отвърна Силия и изпи съдържанието на чашата на екс. — Дори не го познавам. А той защо се опита да ме убие? А? Не мога дори да си карам колелото, без някоя откачалка да се опита да ме довърши. Така му се пада. Защо го направи? И той не ме познава. Но поне си плати. Плати си скъпо и прескъпо. Де да можех да видя лицето му в момента, когато се е фраснал в стената. Бас държа, че е бил изненадан.

Тя се опита да се усмихне, но брадичката й затрепери и се разрида. Постави чашата в скута си. Тя се преобърна. Няколко капки намокриха шортите й. Стискайки здраво очи, тя облегна глава назад и се разхлипа.

Алисън погали Силия по бедрото.

— Всичко е наред. Всичко е наред — зауспокоява я тя.

— Господи! — прошепна Силия. — Оня тип направо се опече.

Шеста глава

Звънът на будилника пробуди Джейк. Той изключи звука и се изправи на лакти. Десет часа. Значи бе спал седем часа. Защо тогава се чувства като излязъл от гроба?

Заради вчера.

Простенвайки, той преметна крака през ръба на леглото. Седна и разтърка лице.

Вчера. Обгорял мъж висеше върху предното стъкло на микробуса. Жена — парчета, от чийто мозък и череп, бяха полепнали по стената и барплота. Един мъж, който дъвчеше плътта й.

На Джейк му прилоша само като си припомни.

Когато в ума му бавно се завъртя образа на Смелцър, посягащ към пушката, прилошаването се превърна в страх. Парчето кожа бавно се полюляваше от стиснатите зъби на Смелцър. Капеше кръв, докато той се извръщаше за да вземе пушката. Джейк си помисли: „Той посяга!“ И също: „Това е краят!“ В следващия миг стреля — усети ритането на револвера, шумът от изстрелите кънтеше в ушите му, долавяше миризмата на лютивия дим и гледаше как Смелцър подскача всеки път, когато го пронизва куршум. Видя как един куршум влиза в гърлото му и той залитна назад като изпръска Джейк с кръв. Но кожата продължаваше да се вее в устата му. И накрая спазматично се гърчеше при падането си на пода, докато кръвта изтичаше от него.

Джейк си пое дълбоко въздух и се изправи.

Трябваше да го направя, уверяваше се той. Щях да съм мъртъв, ако не го бях застрелял.

Не беше оправдание, а самата истина. Но от снощи толкова пъти си бе припомнял истината, че вече му призляваше от нея.

Отиде в банята и пусна душа.

Снощи водата, която се стичаше в канала, бе розова от кръвта на Смелцър. Беше се къпал, докато топлата вода свърши. След това изчака половин час и се изкъпа втори път. Сега беше третият.

Застана под топлата струя и започна да се сапунисва. Спомни си. Смелцър вдига глава, след като бе откъснал парче плът от корема на жената. Парчето се откъсна и той започна да обръща тялото си. Той посяга!

Престани, заповяда си Джейк. Виждал съм го стотици пъти, благодаря. Какво беше това — като проклетата телевизия ли?