Плът

— Много си е така даже. От мен да го знаеш.

— Имала си горчив опит.

— И затова мислиш, че не съм права?

— Трудно ми е да споря сега, особено като се чувствам така объркана.

— Никога през живота си не съм излизала с някой, който да е искал друго, освен да се навре под гащите ми. Никога. А това вече е нещо. Искам да кажа — погледни ме. Би си помислила, че ще избягват дори да ме докоснат с триметров прът. Виж — петнадесетсантиметров прът — това вече е друга работа — тя тихичко се изхили, а от устата й се разхвърчаха трохи чипс.

Неведнъж, откакто бяха съквартирантки с Хелън, Алисън беше чувала всичко това, а и доста повече. Младата жена беше огорчена и не без основание. Бяха я използвали сексуално, бяха я обиждали много мъже, между които и доведеният й баща.

Преди да я опознае, Алисън мислеше, че мъжете странят от всяка жена, която изглежда като Хелън. Не беше така.

Ако Хелън разбираше защо става честа мишена на мъжете, то тя не се издаваше. Но напоследък тя рядко излизаше с мъже. Може би бе стигнала до същия извод като Алисън: че мъжете гледат на нея като на лесна плячка; че момиче с лице и тяло като на Хелън едва ли е канено често от мъже и вероятно бързо ще си разтвори краката, благодарна за вниманието.

— Взимам си думите обратно — заяви Хелън, след като прокара картофите с голяма глътка кола. — Веднъж все пак излязох с един, който не ми налетя. Оказа се педи.

— Искам мъж, който да ми е приятел — обясни й Алисън.

— Тогава си намери педераст.

— Но и секса ми харесва.

— Тогава защо се оплакваш от Евън?

— Оказа се, че за него сексът е доста важно нещо, а аз не искам да е така. Не искам да е единственото или главното нещо.

— Уф! Ама и двете сме едни. Навремето си мислех — ех, да мога да си намеря някой, който сякаш е бит с пръчка по главата. Но и това не е номерът. Грозните са не по-малко объркани от красавците — може би дори повече.

— Долна работа — съгласи се Алисън.

— А вие с Евън какво? Скарахте ли се?

— Не точно. Казах му, че известно време трябва да се въздържаме и да видим какво ще се получи.

— Господи!

— Господи?

— Бас държа, че идеята не му е допаднала особено.

— Не го прие много сговорчиво.

— Не се изненадвам.

— Ако ще ме зареже за нещо такова, тогава — по-добре да не сме заедно.

— Не се безпокой. Няма да те зареже.

— Не съм сигурна. Държеше се доста… злобно.

— Няма как иначе. Чакал е забавление. Следва разочарование. Хлъц. Хлъц. До утре обаче ще реши, че просто не си била на кеф и следващия път, когато те види, ще чака да се върнеш към нормалното си състояние. Най-вероятно дори да се държи по-мило от обикновено. Просто, за да е сигурен.

— В такъв случай отново ще се разочарова.

— Колко време смяташ да я карате така?

— Докато видя как вървят нещата.

— Знаеш ли какво мисля? — Хелън изтърси няколко трохи от хавлията.

— Какво?

— Мисля, че просто не си на кеф днес, а утре ще си и ще му бутнеш.

— Ти на негова страна ли си?

— Познавам те. В момента си ядосана, но ядът бързо се топи, а ти си мека Мария. Преди да се усетиш ще започнеш да го съжаляваш — и да се чувстваш виновна, защото го караш да е нещастен. След това ще предприемеш каквото е нужно, за да го развеселиш. По това време утре ще си в леглото с него.

— Не позна.

— Ще видиш.

Алисън долови шум от слаби, колебливи стъпки. Някой се качваше по външното стълбище. Изключително бавно. Хелън спря да дъвче и вдигна дебелите си вежди.

Сърцето на Алисън силно заби.

— Може да е Силия — прошепна тя.

Хелън поклати глава.

— Опитай отново. Заведението на Уоли не затваря преди два.

— О, Боже! Нямам нужда от това.

— Искаш ли да му кажа, че си в банята?

Стъпките спряха на площадката пред вратата.

— Не. По-добре…

Някой напъха ключ в ключалката. Стегнатото тяло на Алисън се отпусна и тя се облегна на дивана. Облекчението й беше премесено с мъничко разочарование.

Когато Силия влезе, Алисън рязко се надигна.

Дясната ръка на Силия висеше на примка. На дясната страна на челото й от веждата до косата — имаше превръзка.

— Олеле! — възкликна Хелън.

— Какво се случи? — попита Алисън.

— За малко да загина, това стана — с лявата си ръка Силия отметна якето от раменете си. Стовари го заедно с чантата си на пода до вратата. — Някакво копеле се опита да ме размаже като пица върху паважа.

Закуцука към дивана като леко залиташе. Очевидно бе не само пострадала, но и пийнала. Внимателно се настани до Алисън, опъна крака върху масичката и простена.

— Ти и глупавият ти велосипед — обади се Хелън. — Предупреждавах те, че ще пострадаш. Карала си велосипеда и те е блъснала кола. Кажи ми, ако бъркам.

— Защо не ми донесеш нещо за пиене?

— Не мислиш ли, че си пила достатъчно?

— Облекчава болката.

— Аз ще ти донеса нещо — предложи Алисън. — Какво искаш?

— Само не бира. Не бих могла дори да погледна още една бира. Уиски. Донеси направо бутилката, а?

Алисън бързо отиде до кухнята. Грабна шишето ирландско уиски от шкафа, взе чаша и се върна във всекидневната. Напълни чашата почти до половина и я подаде на пострадалото момиче.

— Ти си сладурче — похвали я Силия.

— Как стана? — попита Алисън, след като седна.