Плът

— Все ще се намери някой да ме пита за снощи. Нали каза, че са съобщили по радиото?

— Ужасно е било снощи — отбеляза той и огледа лицето й. — Бая си пострадала.

— Така е.

— Но въпреки това изглеждаш страхотно.

— Сигурно.

— Така е. Синината не може да скрие красотата на такова нежно цвете.

— Благодаря.

— Хайде поне да си вземем нещо за ядене. Може да отидем до някой авторесторант и така няма да се притесняваш, че ще срещнеш познати.

— Не може ли просто да си поговорим тук?

— Умирам от глад, Ал. Честна дума. Не съм ял цял ден — усмихна й се тъжно. — Не ми беше до ядене. Но сега вече съм по-спокоен. След като ти си тук. Имам чувството, че съм се върнал от гроба.

— Добре. Да отидем до някой авторесторант — съгласи се неохотно Алисън.

— Чудесно — зарадва се той и подкара колата.

Веригата на входната врата не беше сложена. Джейк влезе, но усети отсъствието на Алисън.

Викаше я по име, докато бързо обхождаше стаите. В банята намери хавлията си и нощницата й, закачени на куките. В кухнята завари бележка. Беше на масата, прегъната надве, за да стои изправена.

Скъпи Джейк,

Налага се да изляза за малко, за да се видя със старото си гадже. Знам, че трябва да стоя тук, но той настоява да ме види.

Убедена съм, че всичко ще е наред, тъй като срещата ни е в бара на Уоли. Наоколо ще е фрашкано с народ. Така че моля те, не се тревожи.

Вероятно ще съм се върнала, преди да прочетеш тази бележка. Но реших да я оставя за всеки случай, ако например се върнеш по-рано и се зачудиш къде съм.

Моля те, не се притеснявай.

Ще се върна, колкото се може по-бързо.

Това е нещо, което просто трябва да направя.

Алисън

Изтръпнали скован от ужас, Джейк вдигна слушалката на телефона и набра „Услуги“. Дадоха му номера на бара на Уоли и той звънна. Помоли да извикат Алисън Сандърс.

— Май я няма — осведоми го някакъв глас след доста време.

Затвори телефона и хукна към колата.

Бележката не уточняваше в колко часа се бе отправила към заведението на Уоли. Може да е било само преди минути. Може да са минали часове. Ако е тръгнала пеша, вероятно още е на път. Джейк се постара да си представи откъде е минала. Огледа тротоарите за пешеходци.

Ами ако Евън е дошъл да я вземе, мина му през ума. Не, бележката казваше, че ще се срещне с него при Уоли. Значи е тръгнала пеша. Освен ако някоя приятелка не я е откарала. Точно така. Обадила се е на момичето, помолила я е да й донесе дрехи и да я откара до бара. Приятелката сигурно ще реши да остане с нея.

Алисън не беше в заведението на Уоли.

Е, значи още не е стигнала.

Господи, дано е така!

Може и да е била вече там и да си е тръгнала. В момента вероятно е на път за вкъщи.

Глупави надежди. Евън е с онова изчадие в гърба си и няма да допусне Алисън да се измъкне.

Ами ако не е отишла на среща с Евън?

С него е. Но може съществото да не се е настанило в него.

Тогава от какво беше кръвта по пода в апартамента му? Полумъртъв, Роланд вероятно е успял да се добере със сетни сили до вратата на Евън. Когато Евън е отворил, съществото е изскочило от корема на Роланд и се е загнездило в Евън. Взело е ситуацията под контрол и е накарало Евън да завлече мъртвия или умиращ Роланд до фолксвагена. Сам ги е видяла и е решила, че Роланд е пиян.

Защо нямаше кръв по тротоара?

Съществото не е глупаво. Може да е накарало Евън да превърже раните, преди да отнесе Роланд долу. Пожарът е заличил следите от превръзките.

Без съмнение е у Евън.

А Алисън е при Евън.

Евън подаде на Алисън пакетите с безалкохолните, хамбургерите и пържените картофи. Тя ги положи в скута си доволна, че има нещо повече от краищата на ризата, с което да покрие краката си.

Макар често да ги бе оглеждал на път за авторесторанта, все пак Евън се държа добре. Алисън не бе вече толкова напрегната, въпреки че все още й призляваше от предстоящото съобщение, че след днешния ден няма да излизат повече заедно.

Беше отлагала момента, доколкото й бе възможно.

Евън отдалечи колата от прозореца за сервиране. Вместо обаче да я отправи към предната страна на ресторанта, където беше паркингът, той излезе на пътя.

— Няма ли да хапнем в заведението?

— Ще е доста скучно. Да отидем на някое хубаво местенце. Ще си направим пикник.

— Евън!