Плът

Той отстъпи крачка назад. Избърса мократа си брадичка с ръка. След това разкопча ризата си. Разтърси рамене и тя се свлече от раменете му на пода.

Вляво от пъпа имаше парче марля, покрита с лейкопласт. Ивица лилава кожа минаваше през стомаха му към гърба.

На кръста му бе закрепен черен калъф. Алисън наблюдаваше как ръката му посяга към него. Той отвори капачето. Измъкна сгъваем нож. Отвори острието. Чу се метално изщракване. Той гледаше Алисън с присвити очи и облиза едната страна на острието.

— Вкусът на Силия ли е това? Да, точно така. Апетитно парче, но бе много крехка.

Той облиза и другата страна на острието.

Клекна и се наведе над Алисън. Тя усети влажното и студено острие върху бедрото си. Той обърна ножа и го отри и от другата страна. Направи рязко движение и я поряза. Тя трепна.

— Ау, нараних ли те? Срамота. Горката Алисън.

Той докосна раната. Махна ръка и от порязаното място заблика кръв. Облиза я и въздъхна.

Алисън усети как кръвта се стича по вътрешната страна на бедрото й.

Евън се изправи. Изкриви устни, метна зад гърба си ножа, който тупна на пода.

— Ще има предостатъчно време за това после — обясни той. — Сега трябва да те прободем с нещо друго.

Разкопча колана. Освободи копчето на късите панталони и смъкна ципа. Панталоните се свлякоха около глезените. Носеше червени слипове. Предницата им бе подута от ерекцията. Прокара палци по ластика около бедрата.

Алисън ритна с крак и го уцели по пищяла, Евън залитна назад. Размаха ръце и краката му се оплетоха в панталоните. Започна да пада.

Алисън се преобърна. Оттласна се от пода и застана на ръце и колене. Залитайки, се изправи. Пред нея беше плотът на бара. Хвана се за ръба, за да се изправи. Извърна се. Евън се бе освободил от панталоните. Беше приведен. В следващия миг се устреми към нея.

Алисън се дръпна надясно. Пред нея бе трапезарията. В другия край на дългото голо пространство имаше прозорец. Да скочи през стъклото? Това може да я убие. Но по-добре прозорецът, отколкото Евън. Но е прекалено далеч. Евън бе вече доста близо — стъпваше и дишаше тежко.

Тя сви зад ъгъла.

За миг успя да види голямата купчина на пода: кофи, парцали, сандъче за инструменти, прахосмукачка, подвижна стълба. В този миг трябваше да съобрази дали може да прескочи предметите.

Евън я удари.

Главата му се заби в задника й. Ръцете му обвиха бедрата й. Плонжиращият му удар я накара да залитне напред и надолу.

Извика, когато тялото й се строполи на пода. Две кофи се преобърнаха. Едната остана под бедрото й. Другата я притискаше в корема. Ръбовете на сандъчето с инструменти се забиха в гърдите й. Лявата й гърда бе вътре в сандъчето, притисната към студена стомана.

Евън се надигна. Задърпа я за глезените. Докато ръбът на сандъчето жулеше долната страна на гърдата й, тя прегърна сандъчето с лявата си ръка. Влачеше се по пода.

Евън спря да я тегли. Хвана я за бедрата. Ръмжащ от усилието или от гняв, той я откъсна от сандъчето, завъртя я настрани и я бутна на пода. Падайки, Алисън прегърна корема си и извърна лице от линолеума. Ударът не бе толкова силен, колкото очакваше.

Няколко мига нищо не се случи. Алисън лежеше и дишаше тежко.

Евън бе наблизо. Но тя трябваше да извърне лице, за да го види.

Чу го да се приближава.

Ръката му я сграбчи за дясното рамо. Другата ръка се вкопчи в дясното бедро. Задърпаха Алисън. Тя се претърколи настрани, след това — по гръб. Ръцете продължиха да я преобръщат, да дърпат нейните ръце, притиснати към корема й, докато тя се озова легнала на лявата си страна, с лице към Евън. Той бе клекнал гол на пода. Бе се вторачил в гърдите й, а не в дясната й ръка, стискаща голяма отвертка, която издърпа от кутията с инструменти.

Тя замахна към него.

Уцели го под гръдната кост. Проникна дълбоко. Силата на удара го запрати назад. Със свити колене той остана за миг загледан в тавана с безизразни очи. Устата му бе зяпнала от агонията, в която изпадна. Издаваше кратки, накъсани звуци и се опитваше да си поеме дъх. Треперещата му ръка започна да дърпа отвертката. Острието поддаде и се заизмъква, макар да оставаше все още дълбоко в него. С резки движения той започна да върти отвертката наляво-надясно. Докато изтегли цялото острие от гърдите си, тялото му залитна, петите се забиха в пода и задникът му се вдигна във въздуха.

Докато гледаше гърчовете му, Алисън бе започнала да се надига. Беше все още на пода с лице към него, облегната на скованата си ръка и със свити крака, когато Евън се освободи от отвертката и се метна към нея, за да я похлупи. Тя се отмести. Евън се стовари на пода. Острието на отвертката се заби в дървото на сантиметър от бедрото й.

Все така седнала, Алисън продължи да се отдръпва. Като се обърна, тя запълзя към сандъчето с инструменти. През рамо наблюдаваше Евън и видя как той изтегли отвертката от пода. Лежеше по корем, а тялото му потръпваше.

Тя взе чук от сандъчето.

Евън все още се гърчеше на пода.

Допълзя обратно до него. Потреперващите му ръце и крака все още бяха на пода, но той като че ли се готвеше да се изправи.