Отмъстена любов

Може би начело на лесърите беше застанал някой властен водач.

След набезите от лятото му беше трудно да повярва, че изпитват недостиг на пари, но защо иначе биха обединявали местожителството си? От друга страна Братята, и под секрет Рот, бяха свидетели, че с оръжията им положението беше трагично. Имаше времена, когато трябваше да бъдат подготвени за най-новото, излязло на пазара. А в последно време? Връщаха се към автоматичните ножове и боксовете от гимназията, дори -олеле! - някаква ми ти жалка бухалка предишната седмица. Все евтини оръжия, неизискващи муниции и поддръжка. А сега разиграваха семейна идилия в полуселски квартал? Какво им ставаше?

В първата спалня, изпречила се на пътя му, имаше два вида миризми, а до двойното легло без завивки откри две урни.

Следващата спалня миришеше на бабичка... и на още нещо. След кратко подушване Рот разбра какво е. Боже, „Олд спайс".

Честно! Сякаш миризмата на тези копелета се нуждаеше от подсилване...

Мамка му.

Рот вдиша дълбоко, а мозъкът му се опитваше да филтрира всичко, различно от сладникавия аромат. Барут. Следвайки следата от мирис на метал във въздуха, той се доближи до килер с паянтови врати, подхождащи повече на кукленска къща. Когато го отвори, отвътре се разнесе миризма на муниции. Той се наведе и започна да опипва с ръце.

Дървени сандъци. Четири на брой. Всичките заковани.

Оръжията вътре със сигурност бяха използвани, но не наскоро, прецени той. Което го караше да допусне, че може да са законно притежавани оръжия, купени на старо.

Законно притежавани от кого преди това?

Беше без значение. Нямаше да ги остави тук. В противен случай щяха да бъдат използвани от врага срещу цивилните му поданици и Братята. Ако се наложеше, щеше да изравни апартамента със земята, но нямаше да допусне тези оръжия да бъдат използвани във войната.

Но ако докладваше за това на Братството, тайната му щеше да бъде разкрита. Проблемът се състоеше в това, че да ги извлече сам навън беше невъзможно. Нямаше кола, а беше абсурдно да успее да се дематериализира с такава тежест на гърба си, дори да разделеше пътуването на малки отсечки.

Рот се отдръпна от килера и започна да проучва помещението, използвайки колкото очите, толкова и ръцете си. Добре. Вляво имаше прозорец. Извади телефона си и го отвори...

Някой се качваше по стълбите. Рот замръзна на място, затвори очи и се концентрира още по-усилено. Човек или лесър?

Само това беше от значение.

Наведе се и остави двете урни на нощното шкафче, където напипа третата и шишенцето с „Олд спайс". Стисна в ръка пистолета си, заковал крака в земята, и го насочи по късия коридор право към входната врата.

Чу се подрънкване на ключове, а после шум от падането им на пода. Изругаването дойде от устата на жена.

Той отпусна мускули и свали пистолета до бедрото си. Също както Братството, Обществото на лесърите приемаше в редиците си само мъже, така че който и да си играеше с ключовете, не беше убиец. Чу вратата на отсрещния апартамент да се затваря

И почти мигновено звукът на телевизора заработи с такава сила, че той можеше да чуе репликите от сериала „Офисът".

Харесваше въпросния епизод. Беше онзи с прилепа. Разнесоха се писъци, идващи от телевизора. Да. Сега прилепът летеше из стаята.

Тъй като жената беше ангажирана, той отново се концентрира и остана на място, като се молеше врагът да е в настроение за ранно прибиране у дома. Ала стоенето неподвижен и плиткото дишане не предизвикаха увеличаване на броя на лесърите наоколо. Към петнайсет или двайсет минути по-късно все още не беше заобиколен от убийци.

Но не си беше загубил времето докрай. Наслаждаваше се на долитащите звуци от гонитбата, която Дуайт бе устроил на прииспа в кухнята на „Офисът".

Беше време да действа.

Обади се на Бъч, даде му адреса и му нареди да натисне педала до дупка. Да, Рот искаше да разкара оръжията, преди някой да се е появил. Но ако двамата успееха да ги изнесат бързо и Бъч се погрижеше за тях, Рот можеше да се помотае из сградата още някой и друг час.

За да убие времето, той продължи да броди из апартамента, опипвайки повърхностите с длани в опит да открие компютри, телефони или още проклети оръжия. Точно се беше върнал във втората спалня, когато нещо удари стъклото на прозореца.

Рот отново извади пистолета от кобура си и се притисна към стената до прозореца. Протегна ръка и го отвори леко.

Бостънският изговор на ченгето прозвуча като от високоговорител.

- Рапунцел, ще разпуснеш ли косите си за мен?

- Тихо, да не искаш да събудиш съседите?

- Като че могат да чуят нещо друго освен звука на този телевизор. Хей, това е епизодът с прилепа...

Рот остави Бъч да си говори сам, прибра пистолета си и отвори прозореца по-широко, а после се запъти към килера. Единственото предупреждение, което отправи към ченгето, преди да хвърли първия деветдесеткилограмов сандък, беше:

- Подготви се, Ефи.

Възклицанието „Исусе Христе" бе прекъснато от стон.

Рот подаде глава навън и прошепна:

- Нали си добър католик? Това не е ли богохулство?

Тонът на Бъч беше такъв, все едно някой бе подпалил пожар в леглото му.