Отмъстена любов

Което, разбира се, бе невъзможно. Беше тъмно и той бе станал в четири сутринта преди две денонощия, така че зрението му бе толкова остро, колкото ако се намираше под вода.

Щеше да следи тази жена. Знаеше от личен опит колко е трудно да загубиш колега и беше повече от ясно, че я е грижа за мъртвото момиче. Въпреки всичко, последното, от което се нуждаеха, беше развилняла се цивилна да нарушава законите и дори да стигне дотам да убие главния им заподозрян.

Хосе тръгна към необозначената си кола, паркирана отзад, където стояха линейките и персоналът излизаше за почивка.

Приятелят на Криси Андрюз, Робърт Грейди, известен още като Боби Джи, наемаше апартамент месец за месец, след като тя го беше изхвърлила предното лято. Бърлогата му беше празна, когато Хосе почука на вратата около един предния следобед. Заповедта за обиск, издадена въз основа на обажданията на Криси до 911, направени през последните шест месеца, му позволи да нареди на хазаина да отключи.

Откри гниеща храна в кухнята, купища мръсни чинии в дневната и мръсни дрехи из цялата спалня. Също така и няколко целофанени пакетчета, пълни с бял прашец, който - ти да видиш! - се оказа хероин.

Приятелчето обаче го нямаше никакъв. За последно беше забелязан в апартамента предишната вечер около десет. Съседът отстрани чул Боби Джи да крещи. После вратата се хлопнала.

Според разпечатките от мобилния му телефон се беше обаждал на Криси същата вечер в девет и трийсет и шест минути.

Незабавно на мястото бяха поставени наблюдаващи в цивилни дрехи, а детективите се отбиваха периодично, но новини нямаше. Хосе бездруго не очакваше нищо ново на този фронт. Твърде вероятно беше заподозреният никога повече да не се появи в апартамента.

Така че той имаше две задачи на дневен ред: да открие приятеля и да прикачи опашка на шефката на охраната в „Зироу Сам".

Инстинктите му подсказваха, че би било най-добре за всички, ако откриеше Боби Джи преди Алекс Хес да го е направила.

8.

ДОКАТО ХАВЪРС ПРЕГЛЕЖДАШЕ РИВЕНДЖ, ЕЛЕНА ЗАРЕЖДАШЕ един от килерите за санитарни материали, който по съвпадение са намираше до стая номер три. Струпа пакети с ластични бинтове. Направи кула от опаковани марли. Създаде истинска творба на Модиляни от кутии с хартиени салфетки, лепенки и накрайници за термометри.

Вече й свършваха материалите, когато съседната врата се отвори с изщракване. Тя подаде глава в коридора.

Хавърс имаше типичния вид на лекар с очилата си с рогови рамки, грижливо разделения на две бретон, папионката и бялата престилка. И се държеше като такъв - винаги спокоен и разумен, загрижен за персонала и оборудването, но най-вече за пациентите си. Но в този момент, застанал в коридора, той не приличаше на себе си. Мръщеше се объркано и търкаше главата си, сякаш изпитваше болка в слепоочията.

- Добре ли сте, докторе? - попита тя.

Той я погледна, а зад стъклата на очилата очите му бяха необичайно празни.

- Да, благодаря. - Той й подаде рецептата, лежаща върху медицинския картон на Ривендж. - Аз... Ще бъдеш ли така любезна да донесеш допамин на пациента, а също и две дози противоотрова за скорпиони? Сам бих го направил, но ми се струва, че трябва да хапна нещо. Мисля, че имам лека хипогликемична криза.

- Да, докторе. Веднага.

Хавърс кимна и постави картона на пациента в пластмасовата стойка до вратата.

- Сърдечно благодаря.

Лекарят се понесе по коридора, сякаш е изпаднал в транс.

Горкият мъж сигурно беше изтощен. По-голямата част от последните две денонощия беше прекарал в операционната зала, грижейки се за родилка, мъж, претърпял автомобилна катастрофа, и дете с тежки изгаряния от тенджера с вряща вода върху печката. И всичко това, при положение че не беше излизал в отпуск от две години. Винаги беше на повикване. Непрестанно на линия.

Нещо подобно на нейната ситуация с баща й. Така че знаеше отлично колко е уморен той.

В аптеката тя подаде рецептата на фармацевта, който никога не обелваше и дума извън работата и днес не се държеше по-различно. Мъжът отиде отзад и се върна с шест опаковки допа-мин и две дози противоотрова.

Подаде й лекарствата и постави табелка, гласяща: „ВРЪЩАМ СЕ СЛЕД 15 МИНУТИ", а после излезе през изрязаната до гишето врата.

- Почакай - заговори тя, като едва крепеше опаковките. -Нещо не е наред.

Мъжът вече държеше кутия цигари и запалка в ръцете си.

- Наред е.

- Не, това е... Къде е рецептата?

По лицето на мъжа се изписа гняв, задето тя го възпираше от така дългоочакваната цигара, но нея не я беше грижа.

- Дай ми рецептата.

Фармацевтът се върна ядосано зад гишето и последва яростно ровене сред бумагите, като че се надяваше да запали пожар, триейки рецептите една в друга.

- Изписани са шест опаковки допамин. - Той обърна бланката към нея. - Виждаш ли?

Тя се наведе. Със сигурност пишеше шест опаковки, а не шест дози.

- Докторът винаги дава едно и също на този пациент. Това и противоотровата.

- Винаги?

Мъжът я погледна с изражение, което просто крещеше „Ще ме оставиш ли на мира?", и заговори бавно, като че тя не владееше английски достатъчно добре.