Отмъстена любов

- Сигурна ли сте, че ще се справите? - попита Де ла Крус, застанал съвсем близо до нея.

Тя преглътна тежко и се стегна, защото той надали би разбрал защо купчината движещи се чаршафи можеше да я стресне, но не и труповете, които беше напът да види.

- Да. Може ли да влезем веднага?

Той се вгледа в нея за миг.

- Не ви ли е нужно малко време? Защо не пийнете кафе?

- Не. - Той не помръдна и тя се втурна към вратата с надпис „ЧАСТНИ ОГЛЕДИ" сама.

Де ла Крус се дръпна настрани, за да й направи път. В чакалнята зад въпросната врата имаше три черни пластмасови стола и две врати. Вътре се носеше изкуствена миризма на ягоди в резултат на комбинацията от формалдехид и ароматизаторите в контактите на стените. В ъгъла на помещението, встрани от столовете, имаше ниска масичка с две картонени чаши, наполовина пълни с кафе, наподобяващо тиня.

Очевидно имаше два типа посетители - такива, които предпочитаха да седят и други, решили да крачат. И който избереше да седне, трябваше да крепи чашата на коляното си.

Тя се озърна, усетила как емоциите, изживявани в помещението, се реят във въздуха като плесен, утаила се от мръсна вода. На преминалите през тази врата се случваха лоши неща. Тук се разбиваха сърца. И светът никога повече не беше същият.

Кафето не беше подходяща напитка за дошлите тук, помисли си тя. И без друго бяха достатъчно нервни.

- Насам.

Де ла Крус я въведе в тясна стая, по тапетите на чиито стени все едно беше изписана думата клаустрофобия. Размерите на помещението бяха миниатюрни, нямаше почти никаква вентилация, флуоресцентното осветление пукаше и трепкаше и гледката от единствения прозорец едва ли беше към осеяна с цветя ливада.

Завесата, висяща от другата страна на стъклената преграда, блокираше изгледа към съседното помещение.

- Добре ли сте? - отново попита детективът.

- Може ли просто да приключим с това?

Де ла Крус се наведе наляво и натисна бутона на звънеца. Чу се жужене и завесата се плъзна бавно в двете посоки, разкривайки тяло, покрито с чаршаф, подобен на онези в количката. Мъж в светлозелена болнична униформа стоеше в близост до главата и когато детективът кимна, той се пресегна и отгърна покривалото.

Очите на Криси Андрюз бяха затворени и миглите се открояваха върху кожата й, бледа като декемврийски облак. Не изглеждаше в покой въпреки позата си. Устните й бяха нюанс на синьото и бяха разцепени вероятно от нечий юмрук, тиган или каса на врата. Гънките на чаршафа, стигащ до шията й, скриваха повечето белези от душене.

- Знам кой го е направил - заяви Хекс.

- За да сме наясно, потвърждавате, че това е Криси Андрюз, така ли?

- Да. И знам кой го е извършил.

Детективът кимна към служителя, а той покри лицето на Криси и затвори завесите.

- Приятелят й ли?

-Да.

- Дълга история на домашно насилие.

- Прекалено дълга. Но сега всичко приключи. Мръсникът най-накрая довърши делото си.

Хекс изхвърча през вратата обратно в чакалнята и на детектива му се наложи да тича, за да я догони.

- Почакайте.

- Трябва да се връщам на работа.

Когато се втурнаха в коридора на сутерена, детективът я принуди да спре.

- Искам да сте наясно, че провеждаме сериозно разследване за убийство и ще се отнесем към всеки заподозрян по съответния законов ред.

- Сигурна съм в това.

- Вие свършихте вашата част. Сега трябва да ни оставите да се погрижим за нашата част и да задействаме процедурата. Оставете ни да го открием. Не предприемайте нищо.

В съзнанието й изникна образът на косата на Криси. Много държеше на нея. Винаги я прибираше назад, после приглажда-ше всяко косъмче и нанасяше лак за коса, докато не я направеше гладка като дъска за шах.

Също като на Хедър Локлиър в „Мелроуз плейс".

Косата под чаршафа беше сплескана и разделена на две, вероятно заради чувала, в който бе транспортирана.

- Свършихте вашата част - повтори Де ла Крус.

Не, още не го беше направила.

- Лека вечер, детектив. И успех в откриването на Грейди.

Той се намръщи, но после очевидно се върза на номера й с доброто момиче.

- Имате ли нужда да бъдете откарана?

- Не, благодаря. Не се тревожете за мен. - Тя се усмихна сковано. - Няма да сторя нищо неразумно.

Беше наистина умен убиец, тренирана от най-добрите. И „око за око" за нея не беше просто фраза.

Хосе де ла Крус не беше атомен физик или член на Менса. И не си падаше по облозите, но не само защото беше католик.

Нямаше нужда от облози. Инстинктите му бяха като на гадател пред кристална сфера.

Така че беше напълно наясно какво прави, когато последва госпожица Алекс Хес извън болницата, спазвайки дискретна дистанция. След като премина през въртящата се врата, тя не се насочи наляво към паркинга, нито надясно към стоянката за таксита. Продължи право напред, заобикаляйки колите, дошли да приберат или да оставят пациенти, както и свободните таксита. След като се добра до бордюра, тя пое към покритата с лед тревна площ и продължи да върви, пресичайки улицата, за да се озове под дърветата, посадени преди няколко години от общината, за да освежат центъра на града.

Изчезна в рамките на едно примигване. Като че никога не я бе имало.