Отмъстена любов

Беше готов да жертва собствения си живот за расата, ако се налагаше, но в никакъв случай нямаше да рискува този на своята шелан.

И дори да имаше пълна гаранция, че тя ще оцелее при раждането, той не искаше синът му да свърши като него - в капан и без право на избор, ръководейки поданиците си с натежало сърце, защото те умираха един по един във война, на която той не можеше да сложи край.

7.

КОМПЛЕКСЪТ НА БОЛНИЦА „СВЕТИ ФРАНСИС” ПРЕДСТАВЛЯВАШЕ ЦЯЛ ГРАД със своите разпръснато застроени сгради, датиращи от различни архитектурни периоди. Всяка група от постройки оформяше малки квартали, които бяха свързани помежду си с улици и пешеходни алеи. Административната част беше в стил Макманшън*, зоната за приходящи пациенти притежаваше простотата на архитектурата от предградията, а за лежащите пациенти бяха отредени сградите, наподобяващи блокове с апартаменти с високи прозорци. Обединяващото звено, същински божи дар в случая, бяха червено-белите упътващи знаци със стрелки, сочещи в различни посоки в зависимост от целта па посетителя.

Посоката на Хекс беше повече от ясна.

Спешното отделение беше най-новото попълнение, истинско произведение на изкуството от стомана и стъкло, сградата беше като ярко осветен, постоянно оживен нощен клуб. Трудно би било да я пропуснеш. Никога не убягваше от поглед.

Хекс се материализира под сенките на група дървета, оформящи кръг около няколко пейки. Докато вървеше към въртящата се врата, тя едновременно беше част от обкръжаващата я среда и напълно откъсната от нея. Въпреки че си проправяше път сред останалите пешеходци, подушваше миризмата на цигари, идваща от зоните, специално определени за пушене, и усещаше студения въздух по кожата на лицето си, тя беше пре-калено обсебена от вътрешната битка, която водеше със себе си, че да забелязва много от обкръжаващата я среда.

Когато влезе в сградата, ръцете й започнаха да лепнат и челото й се покри със студена пот, а видът на флуоресцентните лампи, белият линолеум и членовете на персонала, щуращи се наоколо в медицинските си униформи, я парализира.

- Имате ли нужда от помощ?

Хекс се обърна и вдигна ръце в готовност за бой. Лекарят, който я беше заговорил, запази самообладание, но изглеждаше изненадан.

- Хей, по-спокойно.

- Извинете. - Тя спусна ръце надолу и прочете написаното върху табелката, закачена на бялата му престилка: „МАНУЕЛ МАНЕЛО, ЗАВЕЖДАЩ ХИРУРГИЯ". Намръщи се, когато почувства излъчващото се от него. Или по-точно подуши аромата му.

- Добре ли сте?

Както и да е. Не беше нейна работа.

- Трябва да стигна до моргата.

Мъжът никак не изглеждаше стъписан. Очевидно не беше странно, че жена с нейното поведение може да има някой и друг познат с етикет на палеца.

- Тръгнете по онзи коридор там. Трябва да стигнете до края. Ще видите табелка, указваща пътя до моргата. Само следвайте стрелките. В сутерена е.

- Благодаря.

- За нищо.

Лекарят излезе през въртящата се врата, през която тя тъкмо беше влязла, а тя премина през детектора за метал, откъдето и той самият се бе появил. Не се чу сигнал и тя се усмихна леко на наемното ченге, което я огледа набързо, но зорко.

Ножът, който носеше на кръста си, беше с керамично острие, а металните си шипове беше заменила с други, изработени от кожа и камък. Никакъв проблем.

- Добър вечер, полицай - поздрави тя.

Онзи й кимна, но ръката му остана да лежи върху оръжието па кръста.

В края на коридора тя откри търсената от нея врата, бутна я и тръгна надолу по стълбите, следвайки червените стрелки, както беше посъветвана от онзи лекар. Когато пред погледа й се изпречиха варосани бетонови стени, предположи, че наближава целта си. Детектив де ла Крус стоеше в дъното на коридора пред двойни врати от неръждаема стомана с надпис „МОРГА" и „САМО ЗА ПЕРСОНАЛА".

- Благодаря, че дойдохте - обърна се към нея, когато го доближи. - Ще отидем в помещението за огледи ето там. Само ще ги уведомя, че сте тук.

Детективът бутна едното крило на вратата и тя зърна през процепа редиците от метални маси с трупчета за главите на мъртвите.

Сърцето й примря, а после заблъска лудо, макар че си беше повторила безброй пъти, че случващото се не касае нея. Тя не беше там вътре. Това не беше нейното минало. И над нея не се извисяваше някой в бяла престилка, причинявайки й разни неща „и името на науката".

Все пак беше превъзмогнала случилото се преди повече от десет години.

Чу се тих звук, който постепенно набираше сила, кънтейки зад гърба й. Тя се обърна и замръзна на място, изпълнена с такъв ужас, че почувства краката си като залепени за пода...

Но това беше само един санитар, появил се иззад ъгъла, който буташе огромна количка с пране. Беше се привел силно напред и дори не вдигна поглед, докато я отминаваше.

Хекс примигна и видя друга количка. Пълна с преплетени неподвижни крайници, ръцете и краката на мъртъвци, струпани един върху друг подобно на клада.

Тя потърка очи. Добре, беше превъзмогнала случилото се... стига да не попаднеше в клиника или болница.

Мили боже... Трябваше да се махне оттук.