Отмъстена любов

- На погребението присъстваха главно жени.

- И смятате, че жена не е способна на нещо такова? Много шовинистко изказване, детектив.

- О, аз знам, че жените могат да убиват, повярвайте ми. Ето вие например, изглеждате като жена, която е способна на това.

- Така бихте ме определили? Само защото нося черни кожени дрехи и работя като охранител в клуб?

- Не. Бях с вас, когато идентифицирахте трупа на Криси. Видях как я погледнахте и това ме кара да мисля, че вие сте го извършили. Имате мотив за отмъщение, имали сте и възможността, защото всеки може да се измъкне оттук за час, да си свърши работата и пак да се върне. - Той се изправи и отиде до вратата, после спря с ръка върху топката на бравата. - Съветвам ви да си намерите добър адвокат. Ще ви е нужен.

- Сбъркали сте адреса, детектив.

Той бавно поклати глава.

- Не съм. Повечето хора, с които отивам да говоря, когато е замесен труп, най-напред ми казват, било вярно или не, че не са го извършили те. Вие не казахте нищо подобно.

- Може би защото не чувствам необходимост да се защитавам.

- А може би нямате угризения, защото Грейди е бил мръсник, пребил жена до смърт и вие, точно както всички нас, имате непоносимост към подобни престъпления. - Очите на Де ла Крус бяха тъжни и уморени, когато завъртя топката на бравата. - Защо не оставихте ние да го пипнем? Да го пратим в затвора. Трябваше да изчакате ние да се погрижим.

- Благодаря за растението, детектив.

Той кимна, сякаш правилата на играта вече бяха договорени и мястото на мача уточнено.

- Намерете си адвокат. Спешно.

Вратата се затвори след него, а Хекс се облегна и заразглеж-да пълзящото растение. Приятен зелен цвят, каза си. Харесваше й и формата на листата, заострени и симетрични, те радваха окото, а тъничките им жилки образуваха красива плетеница.

Накрая тя щеше да убие невинното нещастниче.

Почукване на вратата я накара да вдигне поглед. Влезе Ма-ри-Терез, ухаеща на „Еуфория" на Калвин Клайн и облечена в широки сини джинси и бяла блуза. Очевидно смяната й не беше започнала още.

- Току-що проведох интервю с две момичета.

- Хареса ли някоя от тях?

- Едната крие нещо. Не съм сигурна какво. Другата става, макар че нещо са оплескали със силикона в циците й.

- Да я пратим ли при доктор Малик?

- Май ще трябва. Достатъчно хубавка е да привлича клиенти. Искаш ли да се видиш с нея?

- Не точно сега, но да. Утре вечер става ли?

- Ще се погрижа да е тук, само кажи в колко...

- Може ли да те питам нещо?

Мари-Терез кимна без колебание.

- Разбира се.

В мълчанието, което последва, на върха на езика на Хекс беше да отвори дума за малкото приключение на Джон и Джина в банята. Но какво имаше да се знае по въпроса? Беше обичайна за клуба сделка.

- Аз бях тази, която го прати при Джина - тихо проговори Мари-Терез.

Хекс мигновено вдигна очи към нея.

- Кого?

- Джон Матю. Аз го пратих при нея. Прецених, че ще е по-лесно.

Хекс запрелиства безцелно броя на „Колдуел Куриър Джър-нъл" върху бюрото си.

- Нямам представа за какво говориш.

Изражението на Мари-Терез ясно говореше „Да бе, как ли пък не", но тя не продължи да упорства, което й правеше чест.

- В колко часа утре?

- За кое?

- За срещата с новото момиче.

О,вярно.

- Да кажем, в десет.

- Добре ми звучи.

Мари-Терез тръгна към вратата.

- Хей, ще ми направиш ли услуга? - Жената отново се обърна и Хекс й подаде малкото растение. - Отнеси го у дома си, става ли? И, знам ли... погрижи се да оживее.

Мари-Терез погледна растението, сви рамене и се приближи да го вземе.

- Обичам растения.

- Което значи, че това чудо тук уцели печалба от тотото. Защото аз не обичам.

56.

РИВЕНДЖ НАТИСНА БУТОНА ПРИНТ, ОБЛЕГНА СЕ И ЗАПОЧНА да събира листовете, излизащи от принтера един по един. Когато машината изтрака за последно, той раздели екземплярите на купчинки и се подписа три пъти. Един и същи подпис, същите букви, същият наклонен почерк.

Не повика Хекс за свидетел. А също и Трез.

Ай Ем беше този, който дойде, мавърът Джон Ханкокинг -името, което бе приел за човешките си дела, - се подписа на съответните места, за да удостовери завещанието и прехвърлянето на недвижими имоти и парични суми. След като това бе сторено, той се подписа с истинското си име на писмо, което бе написано на Древния език както и на декларация за произход.

Когато всичко беше готово, Рив постави книжата в черно куфарче и го връчи на Ай Ем.

- Искам да я изведеш до трийсет минути. Направи го на всяка цена, ако се наложи дори я удари, та да изпадне в нес-вяст. Погрижи се брат ти да е с теб, както и целият пресонал да се е омел.

Ай Ем не каза нищо. Вместо това извади ножа, който държеше на кръста си, сряза дланта си и я протегна напред, а кръвта, гъста и синя, закапа върху клавиатурата на лаптопа. Беше непоколебим, какъвто Рив го искаше, корав и стабилен.

Тъкмо по тази причина много отдавна бе избран да върши трудната работа.

Рив преглътна със затруднение, изправи се и пое протегнатата ръка. Скрепиха с ръкостискане кръвната клетва, а после телата им се срещнаха в яка мъжка прегръдка.

Ай Ем промълви тихо на Древния език: