Отмъстена любов

- Знаеше ли, че Принцесата е ходила при нея? - попита Хекс. Той не отговори и тя изруга. - Защо не ми каза?

Рив продължаваше да пише и лекото потракване на клавишите напомняше тихите звуци в библиотека.

- Защото не беше от значение.

- Как ли пък не! За малко да набия жената за едното нищо.

От екрана към нея мигом се вдигнаха злостни зачервени очи.

- Никога не смей да докосваш Елена.

- Признай, Рив, че тя ти би дузпата най-безмилостно. Мислиш ли, че беше забавно за гледане?

Той насочи пръст към нея.

- Не е твоя работа. И никога, ама никога няма да я докосваш. Ясно ли е?

Очите му святкаха предупредително срещу нея, сякаш някой му беше пъхнал фенер в задника и го беше включил. Тя си каза, че явно се приближава към ръба на пропаст и всяка следваща крачка прави по-вероятен скока й в нея и то без парашут.

- Мисълта ми е следната: добре би било да знам предварително, че искаш тя да те зареже.

Рив отново се зае с писането.

- Значи затова беше обаждането снощи - продължи да разпитва тя. - Тогава си узнал, че кучката е посетила приятелката ти.

-Да.

- Трябваше да ми кажеш.

Преди Хекс да получи отговор, слушалката в ухото й изпука и после се разнесе гласът на един от подчинените й:

- Детектив Де ла Крус е тук, иска да те види.

Хекс вдигна китка и отвърна:

- Заведи го в кабинета ми. Сега идвам. И изведи всички момичета от ВИП зоната.

- Полиция ли? - измърмори Рив, без да спира да пише.

-Мда.

- Радвам се, че даде на Грейди да се разбере. Не понасям типове, дето бият жените си.

- Мога ли да направя нещо за теб? - попита Хекс сковано с чувството, че я изолира. Искаше да помогне на Рив, да облекчи мъката му, да се погрижи за него, но по своите си стандарти: не като му предложи вана с пяна и горещ шоколад; тя искаше да очисти Принцесата.

Той отново вдигна поглед към нея.

- Както казах снощи, ще те помоля да се погрижиш за някого.

Хекс трябваше да укроти жаждата си за убийство. Ако той

щеше да иска от нея да елиминира Принцесата, не би имало причина да вика приятелката си тук, демонстративно да показва как я е лъгал и да се остави да го срита като краставо куче.

По дяволите, сигурно беше за гаджето - той щеше да я помоли да се погрижи нищо да не се случи на Елена. И като познаваше Рив, без съмнение щеше да се опита да й окаже и финансова помощ. Ако се съдеше по простичкото облекло на мацката, липсата на бижута и естествено държане без излишни фасони, тя явно не беше от богато семейство.

Ех, че забавно. Да накара тази да приеме пари от мъж, когото мразеше, щеше да е голям купон.

- На твоите услуги съм - сухо изрече Хекс на излизане.

Докато си проправяше път през клуба, се молеше да не я ядоса някой тъкмо сега, когато в заведението имаше ченге. Когато най-сетне се добра до кабинета си, се беше овладяла и отвори вратата със скована усмивка на лицето си.

- Добър вечер, детектив.

Де ла Крус се обърна. Държеше малко пълзящо растение, не по-голямо от дланта му.

- Нося ви подарък.

- Казах ви, не ме бива с нищо живо.

Той го постави на бюрото.

- И все пак двамата с него може би ще ви открехнем малко по малко.

Тя седна на стола си, втренчи се в крехката живинка и почувства пристъп на паника.

- He мисля, че...

- Преди да кажете, че не мога да ви подарявам нищо, тъй като съм държавен служител - той извади касова бележка от джоба си, - не струва и три долара. По-малко от кафе в „Стар-бъкс".

Постави бялото листче до тъмнозелената пластмасова сак-сийка.

Хекс се прокашля.

- Макар да оценявам вашата загриженост за обогатяването на интериора ми...

- Няма нищо общо с избора ви на обзавеждане. - Той се усмихна и седна. - Знаете ли защо съм тук?

- Открили сте убиеца на Криси Андрюз.

- Така е. Извинявайте за вулгарния израз, но лежеше пред надгробната й плоча с отрязан и натъпкан в устата му член.

- Ох. Олеле.

- Бихте ли ми казали къде бяхте снощи? Или искате първо да повикате адвоката си?

- Защо ми е? Нямам какво да крия. Бях тук през цялата вечер. Може да попитате когото искате от охранителите.

- През цялата вечер?

-Да.

- Открих следи от стъпки на местопрестъплението, от нещо като войнишки обувки, малък номер. - Той погледна надолу. -Подобни на тези, с които сте сега.

- Бях на гроба. Естествено, че бях. Жалея за скъпа приятелка. - Тя вдигна крака, за да може той да разгледа подметките й, като знаеше, че са различни като модел и марка от онези, с които беше предишната нощ. Размерът им също беше различен, носеше ги с подплънки и бяха номер и половина по-големи.

- Хмм. - След като ги разгледа, Де ла Крус се облегна назад, събра върховете на пръстите си и се подпря на подла-кътниците на стола от неръждаема стомана. - Мога ли да съм откровен с вас?

-Да.

- Мисля, че вие сте го убили.

- Така ли?

- Да. Убийството е извършено брутално и по всичко личи, че е с цел разплата. Патологът също като мен вярва, че Грейди е бил жив, когато е бил... обработен, да кажем. И не е касапска работа. Кастриран е професионално, сякаш извършителят е трениран да убива.

- Това е престъпен квартал и много от приятелите на Криси бяха съмнителни личности. Всеки от тях би могъл да го направи.