Отмъстена любов

Върна се в кабинета си, седна зад бюрото и отключи най-долното дясно чекмедже. Вътре имаше черна кутийка, не по-голяма от дистанционно за телевизор. Освен него единствен Ай Ем знаеше какво представлява тя и за какво служи. Също така само Ай Ем знаеше за костите, пъхнати под леглото на Рив - на човек от мъжки пол, приблизително с размерите на Рив. Но Ай Ем нямаше как да не знае за тях, той ги беше набавил.

Рив взе дистанционното, изправи се и се огледа за последен път. Спретнатите купчинки документи бяха на бюрото му. Парите лежаха в сейфа. Наркотиците бяха върнати в стаичката на Рали.

Излезе от офиса. Сега, след като бе свършило работното време, клубът бе осветен и ВИП секторът носеше белезите от вечерта като прекомерно използвана проститутка. По лъскавия черен под имаше следи от стъпки, мокри кръгове по масите, тук-там смачкани и захвърлени салфетки. Сервитьорките чистеха след всеки клиент, но в тъмното не виждаш всичко, ако си човек.

Водопадът насреща беше спрян, така че имаше добър поглед към общата зала - и тя не изглеждаше по-добре. Подът на дансинга беше надран. Навред имаше пръчки и обвивки от близал-ки, а в един ъгъл се търкаляха дори гащички. На тавана отгоре се виждаха мрежите и кабелите на лазерното осветление, както и аплиците на лампите. Сега, когато не звучеше музика, огромните усилватели напомняха на спящи в пещера мечки.

В това си състояние клубът напомняше на разбулващата сцена от „Магьосникът от Оз" - магията, която нощ след нощ властваше тук, цялата шумотевица и възбуда, бе просто комбинация от електроника, алкохол и химикали, илюзия за хората, които влизаха през главния вход, фантазия, позволяваща им да са такива, каквито не бяха във всекидневния си живот. Може би се натискаха да изглеждат всесилни, защото се чувстваха слаби, сексуално активни, защото се имаха за грозни, богати и шикозни, защото не бяха такива, млади, защото бързо препускаха към средната възраст. Може би искаха да забравят болката от провалена връзка, или да си отмъстят, задето са били зарязани, или да се преструват, че не търсят партньор, когато всъщност отчаяно се нуждаеха от такъв.

То се знае, идваха за „забавление", но той беше напълно уверен, че под лъскавата повърхност имаше много чернилка.

Клубът, какъвто беше сега, представляваше идеалната метафора за живота му. Той беше Магьосникът, който бе мамил дори най-близките си и чрез комбинация от дрога, лъжи и измама се бе смесил с нормалните.

Но това време вече бе отминало.

Рив направи една последна обиколка и излезе през двойните врати на главния вход. Табелата на „Зироу Сам" с черните си букви на черен фон не беше осветена - знак, че клубът вече е затворен за тази нощ. Или по-точно, затворен завинаги.

Той погледна вдясно и вляво. Нямаше никой на улицата, не се виждаха нито коли, нито пешеходци. Отиде да огледа уличката покрай страничния вход, който водеше към ВИП сектора, а после бързо отиде и до другата пряка. Нямаше бездомни. Никакви шляещи се наоколо.

Застанал на студа Рив се забави за миг, за да почувства сградите около клуба за човешко присъствие. Нищо. Наистина беше съвсем чисто.

Готов за оттегляне, той се отдалечи на две пресечки от клуба, свали капачето на дистанционното и набра осемцифров код.

Десет... девет... осем...

Щяха да открият костите напълно овъглени. За кратък миг той се почуди чии са. Ай Ем не беше казал, а той не го бе и попитал.

Седем... шест... пет...

Бела щеше да е добре. Имаше си Зейдист и Нала, и братята и техните шелан. Щеше да преживее скръбта, а и по-добре така, отколкото да научи истината, която би я съсипала. Не биваше да знае, че майка й е била изнасилена и че брат й е наполовина гьлтач на грехове.

Четири...

Хекс нямаше да припари до колонията. Ай Ем щеше да се погрижи за това, защото щеше да я принуди да спази клетвата, която бе дала предишната нощ. Обещала бе да се погрижи за някого, а писмото, написано от Рив на Древния език, на което Ай Ем беше станал свидетел, представляваше нареждане тя да се погрижи за себе си. Да, изиграл я беше да го обещае. Без съмнение беше приела, че той ще иска от нея да убие Принцесата или може би да бди над Елена. Но той беше симпат, нали така. И тя бе допуснала грешката да даде думата си, без да подозира с какво се обвързва.

Три...

Той проследи с очи контура на покрива на клуба и си представи как щяха да изглеждат развалините - не само около клуба, а онези, които оставяше в съдбите на другите, докато се движеше на север.

Две...

Сърцето на Рив се раздираше от болка и той знаеше, че е така, защото скърбеше за Елена. Макар формално той да беше бъдещият покойник.

Едно...

Експлозията, лумнала под главния дансинг задейства още две - под ВИП бара и на балкона на мецанина. С невероятен грохот сградата се разтърси до основи и от нея полетя вихър от тухли и превърнат в прах цимент.

Ривендж залитна назад и се блъсна във витрината на ателие за татуировки. След като си пое дъх, се загледа във фината пелена прах, която се стелеше надолу като сняг.

Рим бе паднал. И все пак сбогуването бе трудно.