Отмъстена любов

Куин и Блей спряха на място. Рейдж и Ласитър замълчаха. Гласовете на Мери и Рода запълниха празнотата.

Джон забави крачка и изписа:

- Това не е дом, а просто къща. Все някъде се налага да спя.

Джон не дочака отговор и стойката му подсказваше, че не му е нужен такъв. Очевидно дори Тор да изтъркаше езика си да обяснява как всички живеещи тук ги е грижа за него, в главата му не би влязло нищо.

Тримата изчезнаха на горния етаж, а Тор довърши шейка си, отнесе чашата в кухнята и успя да я сложи в миялната машина, без никой доген да го попита дали иска още нещо за ядене или пиене. Бет, обаче, готвеше яхния и изглеждаше, като че силно се надява да го убеди да изяде една чиния, така че той не остана задълго.

Изкачването до втория етаж беше дълго и мъчително, но не защото се чувстваше физически слаб. Беше предал Джон и сега жънеше реколтата от цялото това лежане и мълчане...

Шумът и крясъците, разнесли се иззад затворената врата на кабинета звучаха сякаш някой е бил нападнат, а тялото на Тор, независимо, че беше мършаво, реагира инстинктивно и той се хвърли към нея, за да я отвори.

Рот беше приклекнал до бюрото с ръце пред себе си, а компютърът, телефонът и документите бяха разпръснати наоколо, като че той ги беше изблъскал. Столът му лежеше на една страна, а слънчевите очила, които кралят винаги носеше, бяха в едната му ръка и той се взираше право напред.

- Господарю...

- Светлините включени ли са? - Рот дишаше тежко. - Включени ли са проклетите светлини?

Тор се втурна и хвана краля за едната ръка.

- Навън в коридора да, а тук гори огън. Какво...

Могъщото тяло на Рот се разтресе с такава сила, че на Тор му се наложи да го задържи. А това изискваше повече мускули, отколкото имаше той. И двамата щяха да се строполят на пода, ако не получеше помощ. Сви устни и изсвири с всички сили, а после продължи да се опитва да задържи краля.

Рейдж и Ласитър дотичаха първи и влетяха през вратата.

- Какво, по дяволите...

- Светнете лампите - изкрещя отново Рот. - Някой да светне проклетите лампи.

Докато седеше пред гранитения плот в празната кухня, благоразположението на Леш се повиши значително. Не че беше забравил как братята бяха отнесли сандъците им с оръжия и урните на убийците. Или пък че апартаментите им в „Ловната ферма" бяха компрометирани. Или че Грейди се беше измъкнал. Нито пък за факта, че на север го очакваше симпат, който без съмнение му беше бесен, задето не е отишъл да убие някого си.

Парите в брой действаха разсейващо. А многото пари в брой - още по-разсейващо.

Наблюдаваше как господин Д. донесе следващата книжна кесия. От нея се появиха още пачки банкноти, всяка от които беше придържана от евтин ластик. Когато лесърът свърши, от повърхността на плота не се виждаше много.

Чудесен начин да отпуснеш парата, помисли си Леш, докато следеше господин Д. с поглед.

- Колко общо?

- Седемдесет и две хиляди седемстотин и четирийсет. Разпределил съм ги на пачки от по сто долара.

Леш взе една от въпросните купчинки. Банкнотите не бяха чисти и нови като онези, идващи от банката. Бяха мръсни, намачкани, извадени от джобовете на джинси или по-вероятно от празни портфейли и мърляви якета. Можеше да подуши отчаянието, разнасящо се от тях.

- Колко стока имаме още?

- Достатъчно за още две нощи като днешната, но не повече. И остават само още двама дилъри. С изключение на големия.

- Не се тревожи за Ривендж. Аз ще се погрижа за него. Междувременно не убивай останалите търговци, а ги доведи в лагера за разпити. Нужни са ни техните контакти. Искам да знам как и къде правят покупките си. - Твърде вероятно беше, разбира се, те да търгуват с Ривендж, но може би имаше и още някой. Например някой податлив човек. - Първата ти задача е да отидеш да наемеш сейф и да прибереш парите в него. Това е първоначалният ни капитал и няма да допусна да го изгубим.

- Да, господине.

- Кой продаваше заедно с теб?

- Господин Н. и господин И.

Страхотно. Идиотите, допуснали Греди да се измъкне. Все пак се справяха добре на улицата, а Грейди беше убит по находчив и мъчителен начин. Освен това Леш беше успял да зърне Хекс в действие. Така че загубата не беше кой знае каква.

Със сигурност щеше да направи посещение на „Зироу Сам".

А колкото до господин Н. и господин И., смъртта им беше повече от заслужена, но в момента тези загубеняци трябваше да му носят зелено.

- Искам с падането на нощта двамата да започнат да пласират стока.

- Мислех, че ще пожелаете...

- Първо, ти не мислиш. И второ, нужно ни е още от това -Той хвърли пачката вехти банкноти обратно в купчината. -Имам планове, за които са нужни пари.

- Да, господине.

Изведнъж размислил, Леш се протегна напред и взе обратно хвърлената пачка. Беше му трудно да се раздели с парите, макар да бяха негови и изведнъж войната започна да не му се струва така интересна.

Наведе се надолу, взе една от книжните торби и я напълни.

- Онзи лексус...

- Да, господине.