Отмъстена любов

- Докато глимерата съществува, той без съмнение ще има ядове с нея.

Хекс се намръщи.

- Защо мислиш за реклама на морски плаж от осемдесетте години?

- Защото окосмяването по гърдите отново идва на мода.

Усещам го. И престани да се опитваш да проникнеш в съзнанието ми.

Последва дълга пауза.

- Ще отдам поведението ти на смъртта на майка ти.

- Отличен план. - Той опря бастуна си в пода. - Сега ще поспя малко. На крак съм от два дни.

- Добре. Но следващия път, когато се опиташ да ме блокираш, гледай да го направиш с нещо по-малко плашещо от Деней Терио* на Бахамите.

Останал сам, Ривендж се озърна. Този офис беше видял какво ли не. Много пари бяха преминали от едни ръце в други. Същото важеше и за наркотиците. Беше се ляла кръвта на много мръсници, опитали се да го извозят.

През отворената врата към спалнята му той се загледа към апартамента, в който беше прекарвал доста от нощите си. Едва успяваше да види душа.

Преди да развие непоносимост към отровата на Принцесата, той беше способен да отиде при нея, да свърши каквото има да върши и после имаше достатъчно сили сам да си дотътри задника обратно. Винаги беше използвал тази баня. Не беше искал да омърсява семейния дом с намиращото се по кожата му и му бяха нужни много сапун и гореща вода, преди да си позволи да отиде да се види с майка си и сестра си. Иронията беше в това, че като се появеше вкъщи, майка му неизменно го питаше дали е ходил във фитнес залата, защото „лицето му искряло от здраве".

Никога не се беше чувствал достатъчно чист. Но пък грозните дела не бяха като мръсотията - не можеха просто да се отмият.

Отпусна глава назад и мислено се разходи из „Зироу Сам", като си представи помещението с везните на Рали, ВИП зоната, водната стена, дансинга и баровете. Познаваше всеки сантиметър от клуба и знаеше за всичко, случващо се тук, от онова, което вършеха момичетата му на колене или легнали по гръб, до това как вървяха залозите при букмейкърите му и броя на взелите свръхдоза, с които на Хекс се е наложило да се справи.

Толкова много мръсотия.

Замисли се за Елена, която беше загубила работата си, за да му донесе антибиотици, след като той не си беше направил труда сам да отиде при Хавърс. Това беше наистина добро дело. И той го знаеше не само заради наученото от майка му, но и защото беше наясно какво представлява Елена. Тя беше добра по природа и по тази причина вършеше добри дела. Извършваното от него тук не беше добро и никога не е било такова заради това, което представляваше той.

Рив се замисли за клуба. Работата беше в това, че всичко в живота, като дрехите, които носиш, колата, която караш, приятелите, с които общуваш, всичко това е плод на начина на живот. А неговият живот беше изпълнен с мрак, насилие и долнопробност. И той щеше да умре по същия начин.

Заслужаваше мястото, към което се беше запътил.

Но на път за там щеше да сложи нещата в ред. Веднъж в живота си щеше да постъпи правилно и то заради правилните причини.

И щеше да го стори за краткия списък от същества, които... обичаше.

52.

В ИМЕНИЕТО НА БРАТСТВОТО В ДРУГИЯ КРАЙ НА ГРАДА ТОР седеше в билярдната зала на стол, преместен от него и поставен в позиция, удобна да наблюдава вратата на вестибюла. В дясната си ръка държеше чисто нов часовник марка „Таймекс Индигло" и му настройваше точната дата и час, а до десния му лакът стоеше чаша с млечен шейк. Почти беше приключил с часовника, а от шейка му оставаха около три четвърти. Стомахът му не можеше да поема големите количества храна, които той поглъщаше, но това не го вълнуваше. Трябваше бързо да натрупа тегло, така че на организма му щеше да му се наложи да се съобразява с програмата.

Едно последно натискане на бутона и часовникът беше готов. Той го постави на китката си, а светещият екран показваше 4:57 сутринта.

Той отново хвърли поглед към вратата на вестибюла. Не го интересуваше нито часовникът, нито чашата с шейк. Онова, което правеше в действителност, беше да чака Джон да влезе през проклетия вход, придружаван от Куин и Блей. Искаше момчето му да си е у дома в безопасност. Макар Джон вече да не беше момче, а още по-малко негово, след като го беше оставил съвсем сам преди повече от година.

- Знаеш ли, не мога да повярвам, че не гледаш това.

Гласът на Ласитър го накара да вдигне чашата и да отпие глътка през сламката, за да не му се налага да подвикне на досадника поредното: „затваряй си устата, Светулчо". Ангелът обожаваше телевизията, но страдаше от сериозен проблем със съсредоточаването. Постоянно сменяше каналите. Само бог знаеше какво гледа в момента.

- Тя е жена, която се справя съвсем сама в света. Страхотна е и носи прилепнали дрехи. Предаването си го бива.

Тор погледна през рамо. Ангелът се беше проснал на дивана с дистанционно управление в ръката и глава, облегната на избродираната от Мариса възглавничка, надписът на която гласеше: „Любовта минава през кучешките зъби А на плоския екран пред него вървеше...

Тор едва не се задави с шейка си.