Отмъстена любов

- Какво правиш, по дяволите? Това е Мери Тайлър Мур, нещастнико.

- Така ли се казва?

- Да, и без да се обиждаш, но не е редно да си падаш по такива предавания.

- Защо?

- На една крачка си да започнеш да гледаш.сапунени сериали. Защо направо не си лакираш и ноктите на краката?

- Не ми пука. На мен ми харесва.

Ангелът явно не схващаше колко лош вкус е да се гледат лигавщини. Ако някой от братята научеше, щяха да спукат Ла-ситър от бъзици.

- Хей, Рейдж - извика Тор към трапезарията. - Ела да видиш какво гледа Ласитър по телевизията.

Холивуд се появи с чиния, пълна с картофено пюре и печено телешко. Общо взето не признаваше зеленчуците, тъй като ги смяташе за „бедни на калории разхищители на мястото в корема" и зеленият фасул, сервиран като гарнитура за Първото хранене съответно липсваше в допълнителната му порция.

- Какво гледа... О, Мери Тайлър Мур. Обожавам я. - Рейдж се настани на креслото до ангела. - Страхотни дрехи.

Ласитър отправи към Тор поглед, означаващ „Казах ли ти?"

Двамата с Рейдж опряха юмруци един в друг.

- С теб съм.

Тор продължи да отпива от шейка си.

- Вие двамата сте позор за мъжката част от света.

- Защото не си падаме само по Годзила ли? - отвърна му Рейдж.

- Поне мога да държа главата си високо изправена. Би трябвало да гледате подобно нещо, скрити в килера.

- Не чувствам потребност да крия предпочитанията си. -Рейдж повдигна вежди и кръстоса крака, а кутрето на ръката, с която държеше вилицата, щръкна предизвикателно. - Такъв съм, какъвто съм.

- Моля те, не ме изкушавай с подобни откровения - промърмори Тор и захапа сламката, за да прикрие усмивката си.

Никой не отговори и той им хвърли поглед, готов да продължи с...

Рейдж и Ласитър го наблюдаваха одобрително.

- Не ме гледайте така, по дяволите!

Рейдж първи се стегна.

- Не мога да се удържа. Толкова си секси в тези провиснали панталони. И аз трябва да си купя такива, защото няма нищо по-приканващо от две парчета зебло, пришити едно към друго.

Ласитър кимна.

- Абсолютно фантастични си. Брой ме и мен.

- В магазин за работно облекло ли ги намери? - Рейдж наклони глава на една страна. - Може би в отдела за боклукчийски униформи?

Ласитър се намеси, преди Тор да е успял да отвърне.

- Надявам се и аз да изглеждам, сякаш имам пълнеж в гащите също като теб. С тренировка ли го постигаш? Или може би е въпрос на липса на задник?

Тор нямаше как да не се засмее.

- Заобиколен съм от задници.

- Което обяснява защо си толкова самоуверен, въпреки че ти нямаш такъв.

Рейдж продължи.

- Хайде, помисли. Конструкцията ти е съвсем същата като на Мери Тайлър Мур. Изненадан съм, че не я харесваш.

Тор демонстративно отпи от шейка си.

- Ще наддам на тегло само за да мога да ви съсипя.

Рейдж продължи да се усмихва, но очите му помръкнаха.

- Нямам търпение. Наистина нямам търпение.

Тор отново се съсредоточи върху вратата на вестибюла и се затвори в себе си, като сложи край на закачките, защото изведнъж ги почувства нередни.

Ласитър и Рейдж не последваха примера му. Дрънкането на двамата беше абсолютно нетърпимо. Не спираха да обсъждат вървящото по телевизията, вечерята на Рейдж, пиърсингите на ангела и...

Тор би се преместил, ако можеше да наблюдава входната врата от някое друго...

Алармената инсталация издаде звук и външната врата на имението се отвори. Последва пауза и после се позвъни.

Фриц забърза да отвори на новодошлия, а Тор седна по-из-правено на стола, което беше нелепо, като се имаше предвид в какво състояние се намираше тялото му. Стойката нямаше магически да промени факта, че тежи малко повече от стола, върху който беше настанен несъществуващият му задник.

Пръв се появи Куин, беше облечен в черно, а пиърсингите на лявото му ухо и долната устна отразяваха светлината. Последва го Блейлок, чието облекло се състоеше от кашмирен пуловер и спортни панталони. Куин очевидно беше прекарал вечерта добре, ако се съдеше по самодоволната му усмивка. Блей, от друга страна, имаше вид като че е бил на зъболекар, ъгълчетата на устата му бяха отпуснати надолу, а погледът му беше забит в мозаечния под.

Може би Джон нямаше да се върне. Но къде би отседнал...

Когато Джон се появи във фоайето, Тор не можа да се въздържи. Стана и се задържа за високата облегалка, потрепервайки.

Лицето на Джон беше безизразно. Косата му беше разроше-на, но не от вятъра, а на врата му имаше няколко драскотини -такива, оставени от женски нокти. Носещата се от него миризма представляваше комбинация от „Джак Даниълс", няколко вида парфюми и секс.

Изглеждаше е около сто години по-възрастен, отколкото когато беше заемал стойката на Мислителя до леглото на Тор едва преди няколко вечери. Вече не беше хлапе. Беше напълно пораснал мъж, който изпускаше напрежението по отдавна изпитани методи.

Тор седна обратно на стола, като очакваше да бъде пренебрегнат, но когато стигна до най-долното стъпало Джон повдигна ботуш и завъртя глава, сякаш усетил, че някой го наблюдава. Изражението му не се промени ни най-малко, когато срещна погледа на Тор. Само вдигна небрежно ръка и продължи напред.

- Тревожех се, че няма да се прибереш у дома - произнесе силно Тор.