Отмъстена любов

Интересно, помисли си тя, докато поставяше единия от коланите на мястото му. Никога не беше очаквала да го види такъв. Никога.

Зачуди се коя ли е жената и колко знае за него.

Рив отиде до бюрото си и седна с телефона си в ръка. Елена се беше обаждала и беше оставила съобщение, но вместо да губи време да го прослушва, той започна да набира номера й...

Номерът, от който му позвъниха в този момент, беше единственият, заради който би прекъснал набирането на телефона на Елена. Натисна бутона, за да приеме обаждането, и каза:

- С кого от братята разговарям?

- С Вишъс.

- Какво има?

- Нищо добро.

Равният тон на събеседника му го накара да си мисли за автомобилна катастрофа. От тежките, такава, при която се налага да разрежат ламарините, за да извадят телата.

- Казвай!

Братът говори дълго. Имейл. Бил е разкрит. Депортиране. Сигурно не беше отвърнал нищо доста дълго време, защото Рив чу произнасянето на собственото му име.

- Там ли си? Ривендж? Хей?

- Да, тук съм. - Донякъде. Беше малко разсеян от глухото бучене в главата му, което го заобикаляше също като сградата, в която се намираше.

- Чу ли какво те попитах?

- Ами... не. - Бученето стана толкова силно, сякаш върху клуба е паднала бомба, а стените се сриват и покривът се кани да се сгромоляса на главата му.

- Опитах да проследя имейла и съм почти сигурен, че идва от север, някъде в близост до колонията или дори точно от там. Не мисля, че е изпратен от вампир. Познаваш ли някого там, който би се опитал да съсипе прикритието ти?

Значи Принцесата беше изгубила интерес към игричките си на изнудване.

-Не.

Дойде ред на Ви да замълчи.

- Сигурен ли си?

-Да.

Принцесата беше решила да го призове у дома. И ако той не отидеше, тя със сигурност щеше да прати имейли на всички от глимерата, а също така да замеси Рот и Братството, докато не се увери, че тайната на Рив е разкрита. А в комбинация с клетвената декларация, появила се тази нощ?

С живота, такъв, какъвто го познаваше, беше свършено.

Не че Братството трябваше да го научава.

-Рив?

С мрачен глас той отговори:

- Това са само последствия от гадостите на Монтраг. Не се тревожи.

- Какво става, по дяволите?

Острият тон на застаналата на прага Хекс го накара да се съсредоточи и той погледна към нея. Когато срещна взора й, силното тяло и сивите й очи му бяха така добре познати, както собственото му отражение, а същото важеше и за нея... Така че тя разбра по израза на лицето му какво точно се случваше.

Цветът бавно изчезна от страните й.

- Какво е направила? Какво ти е причинила тази мръсница?

- Трябва да затварям, Ви. Благодаря, че се обади.

- Ривендж? - настоя Ви. - Виж, приятелю, защо да не продължа с опитите да проследя...

- Загуба на време. Никой там не е наясно. Повярвай ми.

Рив приключи разговора и преди Хекс да е започнала отново, той набра номера на гласовата си поща и прослуша съобщението на Елена. Знаеше какво ще му каже. Знаеше точно...

„ Здравей, Рив, току-що ме посети онази... жена. Наговори ми пълни безумици за теб. Аз просто... мислех, че е редно да знаеш. Честно казано, тя е стряскаща. Както и да е, може би ще ми звъннеш да го обсъдим. Наистина ще се радвам. До скоро. "

Той изтри съобщението и внимателно остави телефона си на бюрото до черната кожена подложка, така че да застане вертикално на нея.

Хекс се доближи до Рив, а в този миг на вратата се почука рязко и някой влезе.

- Дай ни минутка, Трез - чу я да казва. - Вземи Рали със себе си и не пускайте никого тук.

-Какво става...

- Веднага. Моля те.

Ривендж се взираше в телефона само смътно наясно за случващото се около него.

- Чуваш ли това? - попита той тихо.

- Какво да чувам? - отвърна Хекс и коленичи до креслото му.

- Този звук.

- Рив,какво е направила?

Той я погледна в очите, но вместо нея видя майка си на смъртното й легло. Интересно, в погледите и на двете жени се четеше молба. И двете бяха същества, които той искаше да защити. Елена също беше част от списъка. Както и сестра му. А също и Рот и Братството.

Ривендж се протегна и хвана брадичката на своята замест-ничка.

- Просто дела на Братството, а аз наистина съм уморен.

- Глупости, кажи ми за какво ставаше дума.

- Може ли да те попитам нещо?

- Какво?

- Ако те помоля да се погрижиш за една жена, ще го направиш ли за мен?

- Да. Естествено, че да. Боже, искам да убия тази кучка от двайсет години.

Той пусна брадичката й, после й подаде ръка.

- Закълни се в честа си.

Хекс пое дланта му, както би го направил мъж, не просто като докосване, а в знак на клетва.

- Имаш думата ми. Каквото кажеш.

- Благодаря. Виж, Хекс, ще отида да си почина...

- Да, но първо трябва да ми обясниш какво става.

- Ще заключиш ли?

Тя се изправи отново на крака.

- Какво. Става. По дяволите!

- Просто Вишъс се е сблъскал с някакъв проблем.

- По дяволите, Рот отново ли има ядове с глимерата!