Отмъстена любов

Джон Матю беше нейният душевен кладенец, както го наричаха симпатите. Или пирокант за вампирите. Нейната основна слабост.

Когато опреше до него, наистина беше слаба.

Почувства болка, когато си спомни как го видя на охранителния монитор с ръце върху тялото на Джина. Също както коланите с шипове, които носеше, този образ я изпълваше с агония и тя не можеше да спре да си повтаря, че напълно заслужава да го наблюдава как се впуска в нищо неозначаващ секс.

Спря душа, вдигна коланите и ножа от хлъзгавия мраморен под и излезе от душ-кабината, като ги остави да се отцедят в мивката.

Когато взе една от суперлуксозните черни хавлиени кърпи на Рив, й се прииска да беше...

- Направена от шкурка? - попита провлечено Рив от прага.

Хекс спря да бърше гърба си и погледна в огледалото. Рив се беше облегнал на касата на вратата, а коженото палто го превръщаше в голям мечок, прическата му ирокез и острият му лилав взор свидетелстваха за кръвта му на боец въпреки пре-фърцунените дрехи, които носеше.

- Как мина? - попита Хекс и стъпи на плота, за да прокара черната хавлиена тъкан надолу до глезена си.

- Аз мога да те попитам същото. Какво става с теб, по дяволите?

- Нищо. - Тя вдигна другия си крак. - Как мина срещата?

Рив не отместваше поглед от нея, но не заради факта, че беше чисто гола. Това не го вълнуваше. Би се държал по същия начин, ако Трез или Ай Ем изложеха на показ голите си задници. За него тя отдавна беше престанала да бъде жена, макар че се хранеха един от друг.

Може би именно това й допадаше у Джон Матю. Той гледаше на нея, докосваше я, отнасяше се към нея като към същество от женски пол. Като че беше нещо ценно. И не защото не зачиташе силата й, а защото я смяташе за уникална и различна.

Боже. Достатъчно с притока на естроген. А и всичко това беше в минало време.

- Срещата? - настоя тя.

- Добре. Продължавай да се държиш така. Колкото до Съвета, те не се появиха, но пък пристигна това. - Рив извади тънък плик от вътрешния си джоб и го хвърли на плота. - Ще ти позволя да го прочетеш по-късно. Няма нужда да обяснявам, че тайната ми е била разкрита преди доста време. Вторият ми татко се раздрънкал на път за Небитието и е цяло чудо, че тази гадост не е излязла наяве по-скоро.

- Кучи син.

- Между другото, това е клетвена декларация. Не някакви случайни драсканици на гърба на хартиена салфетка. - Рив поклати глава. - Ще се наложи да проникна в къщата на Монтраг. Да проверя дали няма още копия.

- Аз мога да го направя.

Рив присви аметистовите си очи.

- Без да се обиждаш, но няма да се възползвам от предложението. Не ми изглеждаш във форма.

- Така ти се струва само защото не си ме виждал гола от известно време. Изчакай да се напъхам в кожените си дрехи и ще видиш, че съм желязна.

Очите на Рив се плъзнаха по раните на бедрата й.

- Не мога да повярвам, че вдигаше врява за състоянието на ръката ми, като се има предвид как изглеждат тези дупки от шиповете.

Тя се покри с една хавлиена кърпа.

- Днес ще отида до къщата на Монтраг.

- Защо взе душ?

- Защото бях покрита с кръв.

Усмивката, разтегнала устните на Ривендж и разкрила кучешките му зъби, беше свирепа.

- Открила си Грейди.

-Да.

- Много добре.

- Трябва да сме подготвени за посещение от полицията в близко бъдеще.

- Нямам търпение.

Хекс подсуши коланите и ножа си, после мина покрай Рив и влезе в малката част от неговия дрешник, която й принадлежеше. Извади чист кожен панталон и черна тениска, а после хвърли поглед през рамо.

- Ще възразиш ли да ме оставиш за малко сама?

- Пак ли ще си поставиш тези проклети неща?

- Как са запасите ти от допамин?

Рив се засмя и тръгна към вратата.

- Аз ще се погрижа да претърся къщата на Монтраг. Напоследък свърши достатъчно мръсна работа вместо другите.

- Мога да се справя.

- Това не значи, че трябва. - Той бръкна в джоба си и извади мобилния си телефон. - По дяволите, забравих да го включа.

Когато екранът просветна, той погледна към него и сърцето му... трепна. Сърцето му наистина потрепна.

Може би се дължеше на факта, че коланите й не бяха на местата си, но на симпатската й страна не й беше нужно дълго, за да излезе на повърхността и да се съсредоточи върху него, защото доловената слабост я заинтригува. Онова, което забеля-за, обаче, не беше неговият емоционален спектър... а факта, че ароматът му беше различен.

- Хранил си се от някого - отбеляза тя.

Рив замръзна на място и реакцията на масивното му тяло го издаде.

- Дори не се опитвай да лъжеш - промърмори тя. - Подуш-вам го.

Рив вдигна рамене и се подготви да изнесе цяла реч на тема „не е нещо сериозно". Дори отвори уста, а на лицето му се изписа отегченото изражение, което използваше, за да държи околните на дистанция.

Само че не каза нищо. Явно не бе в състояние да го отрече.

Хекс поклати глава.

- Сериозна работа, а?

Да пренебрегне въпроса беше най-доброто, което можа да стори.

- Да се срещнем с Ай Ем и Трез, когато си готова, за да обсъдим вечерта, преди да затворим.

Рив се обърна и се върна в офиса си.