Отмъстена любов

- Той беше там, но другите не дойдоха. Явно ги е страх от мен, което никак не е зле. - Внезапно той хвана ръката й. - Чуй ме, Бет...

В отговора й пролича напрежение.

-Да?

- Честност, нали така?

- Точно така.

- Нещо се случи. Засяга Ривендж... живота му... но не се чувствам удобно да ти го разкажа, защото то си е негова работа. Не моя.

Тя въздъхна.

- Ако не касае теб или Братството...

- Засяга ни дотолкова, че ни поставя в сложна ситуация. -И Бет би се намирала в същото положение, ако узнаеше въпросната информация. Работата беше там, че прикриването на симпат представляваше само половината от проблема. До-колкото Рот беше наясно, Бела нямаше представа какъв е брат й. Така че на Бет би се налагало също така да лъже приятелката си.

Неговата шелан се намръщи.

- Ако попитам как точно това създава проблем за вас, ще разбера за какво става дума, така ли?

Рот кимна и зачака.

Пръстите й пробягаха по брадичката му.

- И ти ще ми кажеш, нали?

- Да. - Не би му се понравило, но щеше да го направи, без да се поколебае.

- Добре... Няма да питам. - Тя вдигна глава и го целуна. - И се радвам, че ми даде избор.

- Виждаш ли, подлежа на дресировка. - Рот задържа лицето й и притисна устни към нейните, чувствайки усмивката й.

- Като стана дума за дресировка, какво ще кажеш за малко храна? - попита тя.

- О, колко те обичам.

- Ще донеса по нещо и за двама ни.

- Мисля, че е по-добре първо да те избърша. - Той свали черната си риза и внимателно започна да изтрива бедрата й, продължавайки нагоре към слабините.

- Правиш нещо повече от това да ме бършеш - произнесе задавено тя и остави ръката му да се настани между краката й.

Рот понечи да се покачи отново върху нея.

- Можеш ли да ме виниш?

Тя се засмя и го отблъсна.

- Храна. После още секс.

Той притисна устни към нейните с мисълта, че на храната се отделя прекалено много внимание, но коремът й изкъркори от глад и той мигом се загрижи за нейното нахранване, а инстинктът му да я защити надделя над сексуалния.

Положи голямата си длан върху плоския й корем и каза:

- Нека ти донеса...

- Не, искам аз да обслужа теб. - Тя отново докосна лицето му. - Стой тук. Няма да се бавя.

Когато тя се изправи, Рот се обърна по гръб и прибра все още твърдия си член в кожените панталони. Бет се наведе да вземе джинсите си и му предложи зашеметяваща гледка, с което го накара да се почуди дали би могъл да изчака дори пет минути, преди отново да проникне в нея.

- Знаеш ли какво ми се иска? - промърмори тя и вдигна панталоните си.

- Още един порядъчен рунд с твоя хелрен, след като първия ти достави такава наслада?

Боже, обичаше да я разсмива.

- Да, и това също - отговори тя, - но по отношение на храната... Иска ми се домашна яхния.

- Вече сготвена ли е? - Моля те, нека е така.

- Има останало телешко от... Каква е тази физиономия?

- Бих предпочел да останеш по-малко време в кухнята и да се върнеш по-бързо върху моя... - Добре, това изречение нямаше да го завърши.

Тя, обаче, изглежда безпроблемно схвана липсващата част.

- Ще съм бърза.

- Добре, лийлан, а аз ще ти предложа такъв, десерт, че свят ще ти се завие.

Тя закърши леко бедра, докато се отдалечаваше със секси танцови стъпки, които го накараха да изръмжи и спря на вратата, а светлината, влизаща отвън, озари лицето й.

И най-неочаквано слабото му зрение реши да му направи прекрасен подарък. Видя как тъмната й коса се спуска надолу по раменете, а също и поруменялото й лице и извивките на стройното й тяло.

- Толкова си красива - произнесе той тихо.

Бет засия срещу него, ароматът на радостта и щастието й се усили и до него достигна уханието на цъфтящи в нощта рози, каквото единствена тя притежаваше.

Бет приближи върховете на пръстите си към устните и му прати въздушна целувка.

- Връщам се веднага.

- Ще се видим след малко. - Макар че като се имаше предвид колко възбуден беше, най-вероятно щяха да прекарат още време под бюрото, вместо да се гледат.

След като тя излезе, той полежа известно време, заслушан в стъпките й надолу по главното стълбище. После стана от пода, сложи педалския стол на мястото му и настани задника си върху него. Протегна се за тъмните си очила, за да защити очите си от слабата светлина, излъчвана от огъня, и отпусна глава назад...

Почукването на вратата го изпълни с гняв. Нямаше и две секунди покой... и предвид мириса на турски тютюн, отлично знаеше кой е.

- Влез, Ви.

Братът влезе, а ароматът на цигарата му се смеси с този на горящото дърво в стаята.

- Имаме проблем - заяви Вишъс.

Рот отвори очи и потърка носа си с надеждата, че болката не се канеше да се загнезди в главата му за цялата нощ, сякаш мозъкът му е уютен хотел.

- Говори.

- Някой ни е изпратил имейл във връзка с Ривендж. Дават ни двайсет и четири часа да го откараме в симпатската колония или ще го предадат на глимерата и ще ги уведомят, че двамата с теб сме наясно за идентичността му, но не сме предприели нужното.

Рот отвори широко очи.

- Какво?

- Вече проучвам кой е изпращача. Би трябвало да успея да вляза в пощата му и да открия кой стои зад всичко това. ,