Отмъстена любов

Когато влязоха в помещението, не се чуваха разговори, смях или дори прокашляне между присъстващите мъже. Братята се бяха подредили рамо до рамо пред Рот, който беше застанал пред една от неподсилените със стомана врати, така че можеше да се дематериализира със скоростта на едно мигване, ако се стигнеше дотам.

- Добър вечер - поздрави Рив и се отправи към челото на дългата тясна маса, около която бяха подредени двайсет стола.

Чуха се единични поздрави, но вниманието на плътната групичка бойци, която удряше в земята всяка отбранителна линия в американския футбол, беше съсредоточено върху вратата, от която той се беше появил.

Да, посмей само да се бъзикаш с тяхното момче Рот, и се прощаваш с бъдещето си по болезнен начин.

За негова изненада очевидно си бяха довели талисман. Вляво, подобно на блестяща статуетка Оскар, стоеше висок мъж с войнишки ботуши. Русо-черните кичури в косата му го караха да прилича на куфеещ музикант от осемдесетте години, който си търси подгряваща група. Падналият ангел Ласитър не изглеждаше по-малко свиреп от братята. Може би се дължеше на пиърсингите. Или на факта, че очите му бяха чисто бели.

По дяволите, отвсякъде си личеше, че е печен.

Интересно. Като се имаше предвид начина, по който се взираше във вратата наравно с останалите, Рот явно беше в списъка със защитени видове на този ангел.

Ай Ем влезе зад гърба му с пистолет в едната ръка и поднос с капучино в другата. Няколко от братята приеха предложеното им, макар че всички тези фини чаши щяха да се превърнат в пясък под ботушите им, ако се наложеше да се бият.

- Благодаря, приятелю. - Рив също си взе чаша с капучино. -Каноли*?

- Пристигат.

Инструкциите за срещата бяха дадени предварително. Членовете на Съвета трябваше да се съберат пред главния вход на ресторанта. Ако някой дори докоснеше бравата на друга врата, рискуваше да бъде застрелян. Ай Ем щеше да ги пусне вътре и да ги придружи до съответното помещение. Когато си тръгваха, това отново щеше да стане през главния вход и щеше да бъде осигурено прикритие за желаещите да се дематериализират. Привидно мерките за сигурност бяха взети заради тревогата на Рив от лесърска атака. Истината беше, че целяха да защитят Рот.

Ай Ем влезе с чинии с каноли, които бяха изядени. Беше сервирано още капучино.

Франк изпя „Отнеси ме на Луната". Последва я онази песен за затворения бар и как той трябвало да открие друг. И онази за трите монети във фонтана. И за факта, че си падал но някаква.

Застаналият до Рот Рейдж смени тежестта върху другия си крак. Кралят направи кръгови движения с раменете и едното от тях изщрака. Бъч пукаше с кокалчетата на ръцете си. Ви запали цигара. Фюри и Зи се гледаха един друг.

Рив хвърли поглед към Ай Ем и Трез, които стояха до вратата. После отново погледна към Рот.

Изненада.

Вкарвайки бастуна си в употреба, той се изправи и се разходи из стаята, а симпатската му страна трябваше да отдаде уважение на оскърбителната тактика на останалите членове на Съвета, избрали най-изненадващо да не се появят. Не беше допускал, че имат куража...

На входната врата на ресторанта се позвъни.

Рив обърна глава и чу как ръцете на братята освобождават предпазителите на оръжията си.

От другата страна на улицата пред гробището „Боровата горичка" Леш се приближи до хондата „Сивик", паркирана в сенките. Когато докосна капака, той беше топъл и нямаше нужда да заобикаля до мястото на шофьора, за да знае, че прозорецът е счупен. Грейди беше задигнал тази кола, за да се добере до гроба на бившата си приятелка.

Чу стъпките от нечии ботуши по асфалта и извади пистолета от горния си джоб. Господин Д. наместваше каубойската си шапка, докато се приближаваше.

- Защо ни спряхте...

Леш спокойно насочи дулото към главата на лесъра.

- Кажи ми защо да не пробия дупка в черепа ти на мига?

Убийците от двете страни на господин Д. отстъпиха назад.

Доста назад.

- Защото открих, че е изчезнал - отговори господин Д. с тексаски акцент. - Ето защо. Тези тук нямаха никаква представа къде да го търсят.

- Ти отговаряше за него. Ти си го изпуснал.

Светлите очи на господин Д. гледаха спокойно.

- Броях парите. Нима искате някой друг да върши това? Не ми се вярва.

По дяволите, добра логика. Леш свали оръжието и погледна към другите двама. За разлика от господин Д., който беше напълно неподвижен, те не можеха да си намерят място. Което му посочи абсолютно безпогрешно виновника.

- Колко са спечелените пари? - попита Леш, все още втренчен в мъжете.

- Много. В ескорта са.

- Я виж ти, най-неочаквано настроението ми се подобри -измърмори Леш и прибра оръжието си. - Колкото до причината да ви спра, Грейди е на път да влезе в затвора с моята благословия. Искам да стане нечие гадже там и да се наслади добре на живота зад решетките, преди да го убия.

- Ами какво ще стане с...

- Имаме връзка с други двама дилъри, а и можем сами да продаваме стоката. Той не ни е нужен.