Отмъстена любов

Ай Ем заговори в ръчния си часовник, докато излизаше, а Рив се запъти към колата, без да губи време. Когато се качи в бентлито, Ай Ем изчезна, понесъл се над земята под формата на движеща се сянка. Разбърка страниците на вестник, търколи захвърлена метална кутийка, разпиля тънкия снежец.

Той щеше да отиде на мястото на срещата пръв и да отвори заведението, докато Трез шофираше.

Рив беше организирал срещата там по две причини. Той беше лийдайър, така че членовете на Съвета трябваше да дойдат където той нареди и знаеше, че ще потръпнат гнусливо, задето заведението е под нивото им. А това винаги му доставяше удоволствие. Пък и неотдавна му бе станал собственик, което значеше, че щяха да се намират на негова територия.

Това винаги беше предимство.

Ресторантът на Салваторе, или мястото, където се приготвяше известният сос на Сал, беше италианско заведение, нещо като институция в Колдуел, съществуващо повече от петдесет години. Когато внукът на основателя, известен като Сал III, беше развил ужасяваща пристрастеност към комара и беше задлъжнял със сто и двайсет хиляди долара при букмейкърите на Рив, се беше наложило да бъде направено споразумение. Внукът беше прехвърлил собствеността на заведението на името на Рив, а Рив от своя страна не беше наредил строшаването на лактите и коленете му, така че да се налага пълна подмяна на съответните стави.

О, и тайната рецепта за соса на Сал вървеше с ресторанта, условие добавено от Ай Ем. По време на преговорите, продължили около минута и половина, мавърът се беше намесил и беше заявил: „Без соса няма да се спогодим". И беше настоял да го опита, за да се убеди, че нещата са точни. След тази приятна сделка мавърът управляваше заведението и то най-неочаквано беше започнало да дава печалба. Но пък обикновено резултатът е такъв, ако не прибираш всеки спечелен долар, за да го пропилееш на футболни залагания. Броят на посетителите се беше увеличил, качеството на храната се беше върнало на предишното си ниво и ресторантът беше претърпял сериозно подобрение на интериора под формата на нови маси, столове, покривки, килими и осветителни тела. И всички те бяха точно на копие на намиращите се там преди.

С традициите шега не бива, беше казал Ай Ем.

Единствената промяна в интериора не можеше да бъде забелязана от никого. Във всеки квадратен метър на стените и тавана беше вградена стоманена мрежа. Вратите също бяха подсилени със стомана.

Никой не се дематериализираше вътре или навън без знанието и позволението на управата.

Истина беше, че Рив притежаваше заведението, но то всъщност беше рожба на Ай Ем и мавърът имаше основание да се гордее с усилията си. Дори италианците от старата школа харесваха храната, готвена при него.

Петнайсет минути по-късно бентлито спря под козирката на обширната едноетажна сграда от полирани червени тухли. Лампите около ресторанта не светеха, изгасена бе дори табелата с името му, затова пък паркингът беше озарен рт топлия оранжев блясък на старомодните газени фенери.

Трез стоеше в тъмното със запален двигател и заключени врати, като очевидно комуникираше с брат си по метода на Сенките. След миг той кимна и угаси мотора.

- Всичко е наред. - Трез излезе и заобиколи бентлито, за да отвори задната врата на Рив, който хвана бастуна си в ръка и надигна вцепененото си тяло от кожената седалка. Докато прекосяваха плочника, за да отворят тежките черни врати, оръжието на мавъра беше извадено и опряно в бедрото.

Да влезеш в „Ресторанта на Сал" беше като да се озовеш в Червено море. Буквално.

Франк Синатра ги поздрави с песента си „Съпруги и любовници", носеща се от вградените в червения таван колони. Червеният килим на пода тъкмо беше подменен и искреше като

прясно пролята човешка кръв. Червените стени бяха орнаментирани с черни акантови листа, а осветлението беше като в киносалон, тоест главно по пода. В работното време на ресторанта гишетата за салонния управител и за гардероба бяха заети от великолепни тъмнокоси жени, облечени в оскъдни рокли в черно и червено, а всички сервитьори носеха черни костюми и червени вратовръзки.

Встрани имаше кабини с обществени телефони, датиращи от петдесетте години и два автомата за цигари от ерата на Коджак. Естествено, миришеше на риган, чесън и вкусна храна. Долавяше се и лек дъх на цигари и пури, макар да не беше законно да се пуши в този тип заведения. В задния салон, където се намираха запазените маси и се играеше покер, управата позволяваше на посетителите да запалят.

Рив винаги се чувстваше напрегнат сред толкова много червено, но стига да можеше да види белите покривки на масите и дълбочината на кожените кресла, той знаеше, че всичко е наред.

- Братята вече са тук - съобщи Трез докато вървяха към малката зала, в която щеше да се състои срещата.