Отмъстена любов

От север се приближи група мъже, двама от които бяха доста високи, а третият - значително по-нисък. Всички бяха облечени в черно и ако се съдеше по тена им, можеха да минат за нор-вежци. Страхотно. Освен ако в града не се бе заформила нова банда, чиито членове са почитатели на боя за коса „Лореал", групичката светлокоси бяха убийци.

Полиция, членове на Обществото на лесърите и някой по-лош и от едните, и от другите, се мотаеха едновременно около гроба на Криси. Какви ли биха могли да са причините?

Хекс изчака, наблюдавайки как убийците си избират дървета и сенки за прикритие.

Имаше само едно обяснение. Грейди се беше забъркал с лесърите. Което никак не беше изненадващо, като се имаше предвид, че те набираха членовете си сред особено бруталните престъпници.

Хекс остави минутите да се нижат в предвкусване на неизбежния екшън, който беше просто задължителен при филми с такъв актьорски състав. Мястото й беше обратно в клуба, но щеше да се наложи да се справят без нея, защото нямаше начин да си тръгне от тук.

Грейди сигурно вече беше на път за насам.

Мина още малко време и задуха още по-силен вятър, а пред луната се скупчиха тъмносини и сиви облаци. И после най-не-очаквано лесърите си тръгнаха. И зловещото присъствие също се дематериализира. Може би се бяха отказали, но това звучеше малко вероятно. Според онова, което знаеше за лесърите, може да имаха всякакви дефекти, но проблемът със съсредоточаването не беше сред тях. Това значеше, че или беше изникнало нещо по-важно, или бяха променили...

Чу шумолене.

Хвърли поглед през рамо и видя Грейди.

Беше се сгушил заради студа. Носеше прекалено голямо за него яке, а краката му се тътреха по тънкия слой сняг. Озърташе се, оглеждайки гробовете в издирване на най-пресния и ако продължеше да върви, скоро щеше да открие този на Криси. Това, разбира се, означаваше също, че щеше да забележи полицая в цивилната кола. Или пък ченгето щеше да го забележи първо.

Добре. Беше време да действа.

Стига убийците да стояха настрана, Хекс можеше да се справи с представителя на полицията.

Нямаше да пропусне тази възможност. Нямаше начин. Изключи телефона си и се подготви за предстоящата задача.

47.

ПО ДЯВОЛИТЕ, ТРЯБВА ДА ТРЪГВАМЕ - ЗАЯВИ РИВ ИЗЗАД бюрото си. Прекъсна третото си обаждане до Хекс

и захвърли новия си телефон, като че беше ненужен боклук. Нещо, което започваше да се превръща в лош навик. - Не знам къде е, но ние трябва да вървим.

- Ще се върне. - Трез облече черното си кожено яке и се запъти към вратата. - А и по-добре да е навън, отколкото тук, като се има предвид настроението й. Ще наредя на шефа на смяната да ме уведомява при всеки възникнал проблем и ще докарам бентлито.

Той излезе, а Ай Ем провери още веднъж оръжията под мишниците си със смъртоносна педантичност. Тъмните му очи излъчваха спокойствие, а ръцете му бяха непоколебими. Останал доволен, мъжът взе стоманеносивото си кожено яке и го облече.

Фактът, че якетата на двамата братя бяха подобни, не беше никак странен. Ай Ем и Трез харесваха едни и същи неща. Винаги. Макар да не бяха близнаци, те се обличаха по сходен начин и обикновено бяха въоръжени с еднакъв тип оръжия. Също така споделяха общ начин на мислене, ценности и принципи.

По едно нещо, обаче, се различаваха. Докато Ай Ем стоеше до вратата, той беше мълчалив и неподвижен като доберман на стража. Но това, че не беше разговорлив, не значеше, че не е също така смъртоносен като брат си. Очите му казваха много, макар и устата му да беше плътно затворена. Ай Ем никога не пропускаше нищо.

Включително и таблетките антибиотик, които Рив извади от джоба си и глътна. Както и факта, че беше извадена стерилна игла, за да бъде инжектиран допамина.

- Добре - заяви мавърът, когато Рив спусна ръкава и отново облече сакото си.

- Какво е добре?

Ай Ем само го погледна, а очите му сякаш казваха: „Не се прави, че не знаеш какво имам предвид

Често го правеше. С един поглед казваше всичко.

- Все едно - промърмори Рив. - Само не си мисли, че съм обърнал нова страница в живота си.

Може да се беше погрижил за инфекцията на ръката си, но във всички останали аспекти на живота му хаосът беше налице.

- Сигурен ли си?

Рив завъртя очи, изправи се и пъхна голяма опаковка бонбони „М&М" в джоба на коженото си палто.

- Повярвай ми.

Ай Ем направи скептична физиономия, а очите му се насочиха към джоба на Рив.

- Топят се в устата, а не в ръката.

- О, млъквай. Лекарството трябва да се приема с храна. Случайно да носиш със себе си сандвич с шунка и сирене?

- Щях да ти приготвил лингуини със соса на Сал и да ти ги донеса. Другия път ме предупреди.

Рив излезе от офиса.

- Имаш ли нещо против да не се правиш на остроумен? Не ми действа добре.

- Проблемът е твой, не мой.