Отмъстена любов

Леш извади телефона си и прикри с длан светещия екран. Н аписа съобщение до господин Д., което се надяваше той да прочете навреме. При наличието на полиция на сцената Леш щеше сам да се заеме с Грейди. А после щеше да се заеме с нещастника, оставил го сам достатъчно дълго, че да успее да се измъкне.

46.

ЗАСТАНАЛ В ОСНОВАТА НА ГЛАВНОТО СТЪЛБИЩЕ, РОТ привършваше с подготовката си за срещата с глимерата, като си поставяше бронезащитна жилетка.

- Лека е.

- Невинаги тежестта е признак за качество - заяви Ви, дока-то палеше ръчно навитата си цигара, а после затвори златната си запалка.

- Сигурен ли си?

- Да, когато се отнася за бронежилетки. - Ви издиша дима, който обгърна лицето му, преди да се понесе към пищно украсения таван. - Но ако ще се почувстваш по-добре, може да прикрепим към гърдите ти гаражна врата или дори кола.

Върху прекрасния многоцветен под се чуха тежки стъпки и Рейдж и Зейдист се появиха зад гърбовете им, двойка изрядни бойци с кинжали, прикрепени към гърдите им, сочещи с остриетата нагоре. Те застанаха пред Рот, а наоколо се разнесе позвъняване, идващо от входната врата и Фриц забърза, за да пусне дематериализиралия се от планината Адирондак Фюри да влезе, както и Бъч, появил се от двора.

Рот почувства как през тялото му премина електричество, докато наблюдаваше братята си. Макар двама от тях все още да не му говореха, той усещаше, че в телата на всички течеше една и съща кръв на бойци. Тях всички ги обвързваше желанието да победят врага, бил той лесър или принадлежащ към собствената им раса.

Тих шум, идващ от стълбите, го накара да обърне глава.

Тор слизаше от втория етаж внимателно пристъпвайки, като че не беше сигурен дали може да се довери на мускулите на краката си да понесат тежестта на тялото му. Братът беше облечен в камуфлажни панталони, развяващи се около хълбоците му, широки колкото на момче, а нагоре носеше дебело черно поло, което висеше под мишниците. Нямаше кинжали, но на кожения колан, придържащ панталоните, висяха оръжия.

Ласитър беше до него, но по случайност не се правеше на интересен. Макар че не гледаше къде върви, а по някаква причина се беше втренчил в изобразените на тавана воини.

Всички братя погледнаха нагоре към Тор, но той не спря, нито срещна погледа па някого от тях, докато не се добра до мо-заечния под. Но продължи да върви. Отмина братята, отиде до вратата, водеща навън в студената нощ и зачака. Единственото, напомнящо какво беше представлявал някога, беше линията на челюстта, издаваща желязна упоритост. Беше убеден, че ще ги придружи и нищо не можеше да промени мнението му.

Е, грешеше.

Рот се приближи до него и промълви:

- Съжалявам, Тор...

- Няма за какво да съжаляваш. Да вървим.

-Не.

Братята се размърдаха, почувствали се неловко, и очевидно ситуацията не им допадаше повече, отколкото на Рот.

- Не си достатъчно укрепнал. - На Рот му се искаше да положи ръка на рамото му, но знаеше, че това би довело до бурно отдръпване, като се имаше предвид колко напрегнато беше немощното тяло. - Просто изчакай, докато си готов. Тази война... Тази проклета война ще продължи още дълго.

Часовникът в кабинета на горния етаж започна да бие и ритмичният звук се разнесе над позлатените перила, обявявайки пред събралите се, че беше станало единайсет и трийсет. Време да тръгват, ако искаха да огледат мястото на срещата, преди да пристигнат членовете на глимерата.

Рот изруга под нос и погледна през рамо към петимата, облечени в черно бойци, които стояха плътно един до друг като едно цяло. Телата им излъчваха мощ. Въоръжени бяха не само с онова, намиращо се в кобурите и ножниците, но техните ръце, крака и умове също им служеха за оръжия.

Психическата устойчивост беше в кръвта им, а резултатите от тренировките и бруталната сила - в плътта им.

Нужни са и двете, за да се биеш. Само волята не може да те отведе далече.

- Оставаш тук - отсече Рот. - И точка по въпроса.

С ругатня той закрачи тежко през вестибюла и излезе навън. Почувства се зле, задето оставяха Тор, но нямаше друг избор. Състоянието му го правеше опасен за самия него, а и би отвличал вниманието на останалите. Присъединеше ли се към тях, всички братя щяха да се тревожат за него и цялата група би била непълноценна. А това не беше желателно, когато отиваха иа среща, на която имаше вероятност някой да се опита да убие краля. За втори път тази седмица.

Когато външните врати на имението се захлопнаха, с Тор останал от другата им страна, Рот и братята се озоваха изложени на студените пориви на вятъра, идващ от планината, който нахлуваше в двора и се завихряше около паркираните коли.

- По дяволите - промърмори Рейдж, когато насочиха вниманието си към хоризонта пред тях.

След малко Вишъс обърна глава към Рот, а силуетът му се очерта на фона на сивото небе.

- Трябва да...

Прозвуча изстрел и ръчно свитата цигара, намираща се между устните на Ви, изскочи от там. Или може би просто се беше изпарила.

- Мамка му! - изкрещя Ви и подскочи.