Отмъстена любов

Джон изписа с ръце, притиснати към гърдите, така че никой

Излезе в коридора и далечният звук от подрънкването на

друг да не забележи.

щангите прозвуча като симфония за ушите му. Гърдите му се

- Виждал ли си...

изпълниха с облекчение, а ръцете и краката му отмаляха.

По дяволите, не искаше да всява паника в къщата само защо­

Но трябваше да бъде въздържан. Изтри усмивката от лицето

то може би си беше направил погрешни заключения. Имението

си, докато се приближаваше към помещението и отвори широко

беше огромно и Тор можеше да е навсякъде.

вратата...

- ...някого? - Довърши изречението.

Блейлок хвърли поглед към него от лежанката. Главата на

Фриц повдигна белите си рошави вежди.

Куин се подаваше над тренажора.

- Някого ли, господине? За дамите в къщата ли говорите?

Джон се огледа наоколо, а двамата му приятели зарязаха

- Мъже - изписа той. - Виждал ли си някого от братята?

онова, което вършеха, като Блей остави щангата обратно на

- От близо час съм тук и приготвям вечерята, но знам, че ня­

мястото й, а Куин бавно стъпи на земята.

колко от тях се прибраха от бойното поле. Рейдж дойде за сан­

- Виждали ли сте Тор? - изписа Джон.

двичите си веднага щом се върна, Рот е в кабинета си, а Зейдист

- Не - отговори Куин, докато бършеше лицето си с кърпа. -

къпе бебето. Да помисля... О, сигурен съм, че Бъч и Вишъс иг­

Защо пък да е тук?

раят билярд, тъй като някой от прислугата им сервира питиета

Джон напусна помещението забързано и се втурна в трени­

в билярдната зала само преди минути.

ровъчната зала, където не откри нищо друго освен защитени­

Добре, помисли си Джон. Ако брат, който не е бил виждан

те с решетки осветителни тела, лъскавия дървен под и сините

наоколо от четири месеца, се появеше, със сигурност името му

постелки. В склада за оборудване имаше само оборудване. Ка­

би оглавявало списъка.

бинетът за физиотерапия беше празен. Както и приемната на

-Благодаря, Фриц.

доктор Джейн.

- Някого конкретно ли търсехте?

На бегом прекоси обратно тунела, водещ .към къщата.

Джон поклати глава и се върна обратно във фоайето, но този

Озовал се вътре, той се запъти директно към кабинета на

път се движеше с натежали стъпки. Когато влезе в библиотека­

горния етаж и този път не почука на касата на вратата. Влезе

та, не очакваше да завари там никого и... каква изненада. Поме­

вътре, спря пред бюрото на Рот и изписа:

щението беше пълно с книги и абсолютно лишено от присъст­

- Тор е изчезнал.

вието на Тор.

Къде би могъл...

Може би изобщо не беше в къщата.

Докато доставчикът на пица се опитваше нескопосано да

Джон излезе от библиотеката и се втурна покрай подно­

улови кутията, всички други останаха неподвижни.

жието на главното стълбище, а подметките на ботушите му

- За малко - заяви човекът. - Не бих искал... - Както беше

изскърцаха, докато завиваше. Отвори тайната врата, намира­

приклекнал, мъжът замръзна, а погледът му проследи черната

ща се отдолу и влезе в подземния тунел, извеждащ навън от

ивица по стената, стигаща до стенещия на пода лесър, който я

имението.

беше оставил. - ...да ви изцапам килима.

Разбира се. Тор би отишъл в тренировъчния център. Ако

- Боже - изсумтя Леш, извади автоматичния си нож от джо­

беше решил да се пробуди и да започне отново да живее, това

ба на ризата, освободи острието и се приближи към доставчика

236

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

237

д ж . р . У О Р Д

в гръб. Когато той се изправи на крака, Леш притисна ръка око­

ди от тази участ, беше, че веднага се бе покрил в кухнята и се

ло врата му и заби ножа в сърцето му.

намираше извън полезрението му.

Мъжът се сгърчи и изстена, а кутията с пица се приземи на

В крайна сметка разумът надделя над емоциите и той поглед­

пода и се отвори, разпръсквайки наоколо доматен сос и салам с

на към господин Д.

цвят, подобен на този на кръвта, бликаща от раната.

- Ти отговаряш за евакуацията.

Грейди скочи от стола си и посочи към убиеца, който още

- Да, господине.

беше на крака.

Леш посочи към лежащия на земята убиец.

- Той ми позволи да поръчам пица.

- Искам: го в лагера за разпити.

Леш насочи върха на ножа в негова посока.

- Да, господине.

- Грейди? - Не последва отговор, Леш изруга и влезе в кух­

- Млъквай.

нята, за да го открие застанал пред хладилника, клатейки глава

Грейди се отпусна обратно на бар-стола.

пред празните рафтове. Нещастникът или беше много тъп, или

Господин Д. беше изключително вбесен, когато се втурна

беше погълнат единствено от личните си нужди и Леш беше

към останалия на крака убиец.

склонен да се обзаложи за второто. - Изчезваме оттук. - Мъ­

- Позволил си му да поръча пица? Така ли е?

жът затвори хладилника и дотича като куче, каквото всъщност

Лесърът му се озъби в отговор.

беше, бързо и без да спори, и в цялата си припряност забрави

- Поиска да отида и да пазя прозореца в задната спалня. Така

якето си.

разбрахме, че са изчезнали урните, не помниш ли? Онзи бок­

Леш и Грейди излязоха на студа и топлината на мерцедеса

лук, дето лежи на пода, му е позволил да се обади.

беше истинска благодат.