Отмъстена любов

Единственото, което ме интересува, е кой загубеняк забрави

брулени от острия вятър, се замисли за мощта на природата.

да включи алармата и допусна проникване тук. И ако никой

Той искаше да бъде именно това.

не си признае, ще държа теб - той посочи към господин Д. -

Мобилният му телефон звънна, той го извади и го долепи до

отговорен.

ухото си.

- Не бях аз. - Господин Д. се втренчи в двамата убийци. - Не

- Какво?

съм идвал тук от два дни.

Тонът на господин Д. беше изключително делови.

Лесърът вляво от него вдигна ръце, но типично за природата

- Имало е проникване, господине.

им не в знак на подчинение, а за бой.

Дланите на Леш стиснаха здраво волана.

- Портфейлът ми е у мен и не съм говорил с никого.

- Къде?

Всички погледи се насочиха към третия убиец, който се ядоса.

- Тук.

- Какво? - Той демонстративно бръкна в задния си джоб. -

- Нещастник. Какво са взели?

Ето го моя...

- Урните. И трите. Затова сме сигурни, че са били Братя­

Тикна ръката си по-дълбоко, като че това би помогнало. По­

та. Вратите са непокътнати, също и прозорците, така че нямам

сле изпълни страхотен пантомимен номер, като прерови всички

представа как са влезли. Случило се е през последните два дни,

джобове на панталоните, ризата и якето си.

защото не сме спали тук от неделя.

Без съмнение нещастникът би надникнал и в собствения си

- Били ли са в долния апартамент?

задник, стига да вярваше, че има вероятност портфейлът му да

- Не, там е чисто.

се е озовал някак там.

- Къде е портфейлът ти? - попита Леш с равен тон.

230

д ж . p . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

231

На тъпчото внезапно му просветна.

След като беше прекарал остатъка на нощта, бродейки из

- Господин Н., този мръсник... Сдърпахме се, защото ми по­

центъра на Колдуел в търсене на лесъри, с които да се бие,

иска пари. Сбихме се и сигурно ми го е задигнал.

Джон прие форма в двора на имението на Братството в близост

Господин Д. бавно се приближи към него и го удари в слепо­

до всички коли, паркирани в спретната редица. Суровият вятър

очието с дръжката па магнума си. От силата на удара убиецът

го блъсна в раменете като хулиган, опитващ се да го събори, но

полетя като бирена капачка и се блъсна в стената. Върху бялата

той остана изправен срещу яростната му атака.

й повърхност остана черно петно, когато той се свлече на евти­

Симпат. Хекс е симпат.

ния бежов килим.

Докато мозъкът му вреше и кипеше заради наученото, Куин

Грейди издаде звук на учудване като териер, когото бяха

и Блей се материализираха до него. В тяхна защита трябваше да

шляпнали с вестник.

каже, че не му бяха задавали въпроси за случилото се в „Зироу

В този момент се звънна на вратата. Всички извърнаха глави

Сам". И двамата, обаче, продължаваха да го гледат, като че той

при звука, а после погледнаха към Леш.

беше колба в научна лаборатория, от чието съдържание се очак­

Той се обърна към Грейди.

ва да промени цвета си или да произведе пяна.

- Ти стой, където си. - Когато се звънна отново, той кимна

- Искам да остана сам - изписа той с пръсти, без да среща

на господин Д. - Отвори!

погледите им.

Малкият тексасец прекрачи поваления убиец и затъкна оръ­

- Няма проблем - отговори Куин.

жието си в колана на кръста си. Открехна вратата съвсем леко.

Последва пауза, в която Джон очакваше двамата да се запъ­

- Пица „Домино" - чу се мъжки глас и вътре нахлу вятър. -

тят към къщата. Куин прочисти гърло веднъж. Два пъти. После

О... по дяволите. Внимавай.

заговори с тих глас.

Последвалото представляваше комедия от нелепи грешки.

- Съжалявам. Нямах намерение отново да те принуждавам.

Също като филмите, в които се случват цели поредици от аб­

Аз...

сурдни ситуации. Силният порив на вятъра пое кутията с пица,

Джон поклати глава и изписа:

която доставчикът беше извадил от червената си топлоизоли-

- Не е свързано със секс. Така че не се тревожи, става ли?

рана чанта и тя полетя към господин Д. Съвестният служител с

Куин се намръщи.

шапка на пицария „Домино" се хвърли напред да я хване, но в

- Добре. Да, страхотно. Ако имаш нужда от нас... ще сме

крайна сметка го изблъска и се озова в апартамента.

наблизо. Хайде, Блей.

Нещо, което Леш беше готов да се обзаложи, че работещи­

Блей го последва и двамата се изкачиха по полегатото стъл­

те в „Домино" бяха инструктирани да не правят. Влетиш ли в

бище, за да влязат в къщата.

нечия къща, било то и от героични подбуди, би могъл да се на­

Най-накрая останал сам, Джон нямаше представа какво да

тъкнеш на всякакви неща. Като например на свръхперверзно

направи или къде да отиде, но изгревът наближаваше. При лип­

порно по телевизията. Или на дебела домакиня в бабешки гащи

сата на достатъчно време да потича из градината той нямаше

и без сутиен. Или на коптор, пълен с хлебарки.

голям избор за дейности на открито.

Или на представител на неживите с изтичаща черна кръв от

Макар че не можеше да си представи как изобщо ще може да

рана в главата.

влезе вътре. Чувстваше се омърсен заради наученото.

Нямаше начин доставчикът на пица да не е видял какво се

Хекс е симпат.