Отмъстена любов

около половин час, а не искаше да бъде хванат беззащитен от

държа дни наред, беше изцеден.

когото и да било.

Беше време за отдих.

Работата беше там, че сън не беше вярното определение за

Стана от креслото и си облече якето.

онова, от което се нуждаеше. Не затваряше очи, за да изпадне в

- Аз ще карам. Господин Д., ти седни на задната седалка на

дрямка, а по-скоро изгубваше съзнание, което според господин

мерцедеса и се погрижи на Грейди да му хареса возенето. Дру­

Д. било нормално за лесърите. По някаква причина с кръвта на

гите двама, вземете форда.

баща му в тях те се превръщаха в мобилни телефони, невъз­

Всички потеглиха, като оставиха лексуса със свалени номе­

можни за употреба, докато са на зареждане.

ра в гаража.

Мисълта за връщането в мърлявата къща го потисна и вмес­

Пътуването до комплекса от апартаменти „Ловната ферма"

то това той насочи колата към скъпите квартали на Колдуел.

не им отне дълго време, но Грейди успя да подремне. Леш видя

Познаваше улиците там като линиите на дланта си и бързо от­

в огледалото как нещастникът мигом потъна в сън, отпуснат на

кри каменните колони на старата си къща.

седалката и похърквайки с отворена уста.

Портите бяха залостени здраво и той не можеше да види

Което граничеше с липса на уважение.

нищо над високата стена, ограждаща собствеността, но знаеше

Леш паркира пред сградата, в която живееха господин

отлично какво се намира зад нея. Лехите, дърветата, басейнът и

Д. и двете му приятелчета, обърна се назад и погледна към

терасата... Всичко беше в идеален вид.

Грейди.

По дяволите. Искаше отново да живее по този начин. Долно­

- Събуди се, задник. - Онзи запримигва и се прозя, а Леш

качественото съществуване с Обществото на лесърите му съз­

изпита презрение заради слабостта му. Господин Д. също не

даваше усещането за евтин костюм. Не беше за него. В никакъв

изглеждаше впечатлен. - Правилата са прости. Ако се опиташ

случай.

да побегнеш, войниците ми или ще те застрелят в главата, или

Спря мерцедеса и остана там, загледан в алеята, водеща

ще се обадят в полицията и ще им обяснят точно къде си. Кимни

към къщата. След като беше убил вампирите, които го бяха

с тъпата си тиква, ако разбираш какво ти казвам.

отгледали, той закопа телата им в градината и отнесе всичко

Грейди кимна, но Леш имаше чувството, че би направил съ­

ценно, което можеше да бъде поместено. Антиките се съхра­

щото, каквото и да му беше казал. Изгризи собствените си кра­

няваха в домовете на лесъри в града и околността. Не се беше

ка. Да, добре, разбира се.

връщал тук, откакто беше дошъл да откара тази кола и беше

Леш отключи вратите.

предположил, че според завещанието на родителите му име­

- Разкарай се от колата ми.

нието е преминало в ръцете на каквито кръвни роднини бяха

Последва ново кимване, вратите се отвориха и вътре нахлу

останали живи след нападенията, организирани от него срещу

мразовит вятър. Когато излезе от мерцедеса, Грейди се сгуши в

аристокрацията.

228

Д Ж . P . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

229

Съмняваше се, че вампирите бяха запазили собствеността на

Поне едно нещо беше наред. И все пак изгубените урни бяха

свое име. В нея все пак бяха проникнали лесъри и това я ком­

проблем.

прометираше завинаги.

- Защо не се е задействала алармата?

На Леш имението му липсваше, но не можеше да го използ­

- Не е била включена.

ва като свой щаб. Извикваше прекалено много спомени, а и се

- Мили боже. Гледай да си там, когато дойда. - Леш прекъс­

намираше в твърде голяма близост до света на вампирите. Пла­

на обаждането и изви рязко волана. От високата скорост мер­

новете му, банковите сметки и подробности от съществуването

цедесът направо се залепи върху настилката и предната броня

на Обществото на лесърите не бяха неща, които би искал да

забърса железните пръти на оградата.

попаднат в ръцете на Братството.

Направо прекрасно.

Един ден щеше да настъпи моментът отново да се срещне

Когато стигна до жилищната сграда, той спря пред самия

с воините, но решението за това щеше да бъде негово. След

вход и отвори вратата на колата с такъв замах, че едва не я

като онзи изрод Куин го беше убил и истинският му баща бе

откачи. Ледени пориви на вятъра развяваха косата му, докато

дошъл за него, никой друг освен загубенякът Джон Матю не

вземаше стъпалата по две наведнъж и той влетя в апартамента,

го беше виждал. И дори срещата с този ням идиот беше доста

готов да убие някого.

мъглява, нещо, което би могло да бъде сметнато за халюцина­

Грейди седеше на стол пред бар-плота, беше съблякъл якето

ция, като се имаше предвид, че всички бяха видели мъртвото

му тяло.

си, ръкавите на ризата му бяха навити, а цялата му поза говоре­

ше „Аз не участвам в това".

Леш обичаше грандиозните появи. Когато отново влезеше

Господин Д. се появи от една от спалните по средата на из­

в света на вампирите, той щеше да е в позицията на силния. И

първото, което щеше да стори, е да си отмъсти за собственото

речението си.

му убийство.

- ...не знам как са открили това място...

Плановете му за бъдещето го караха да не тъгува чак толко­

- Кой беше нещастникът? - прекъсна Леш опяването му. -

ва силно за миналото и когато погледна към оголелите дървета,