Отмъстена любов

Това не обобщаваше ли идеално ситуацията?

Куин положи длан върху ръката на Джон и когато той го

- Знаеш ли, тя наистина си пада по теб - каза Блей с лека

погледна, приятелят му изписа със знаци:

нотка на възхищение. - Мислех, че идваме тук само за да мо­

- Важно е да улучиш момента, Джон.

жеш да я наблюдаваш. Но не знаех, че и тя ти отвръща със съ­

Самата истина. Тя го желаеше и тази вечер не само в са­

щия поглед.

мотните си фантазии у дома. Джон не знаеше какво у нея се е

Джон наведе глава, за да прикрие пламналите си страни, кои­

променило и какво беше задействало събитията, но членът му

то далече надминаха по червенина косата на Блей.

не се вълнуваше от такива подробности.

- Знаеш къде е офисът й, Джон. - Разноцветните очи на

Буквално.

Куин останаха приковани в него, когато наклони глава, за да

А и нима се канеше да остане девственик заради нещо, слу­

отпие яка глътка от новата бутилка с бира. - Върви там. Ведна­

чило се преди толкова много време? Уцелването на мига наис­

га. Поне някой от нас ще получи малко облекчение.

тина беше всичко и му беше омръзнало да седи със скръстени

Джон се облегна назад и разтърка бедрата си, докато обмис-

ръце и да отрича пред себе си онова, което всъщност желаеше.

222

Д Ж . P . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

223

Джон се изправи и кимна рязко на Куин.

шипове, опасващи и двете й бедра. Единият й крак, обут в черен

- Слава богу - произнесе приятелят му и се плъзна навън от

ботуш, беше стъпил на бюрото и тя беше в процес на... затяга­

сепарето. - Блей, връщаме се след малко.

нето им?

- Не бързайте. Късмет, Джон.

- Разкарай се!

Джон потупа приятеля си по рамото и повдигна джинсите си,

- Защо? - произнесе той с устни, докато се приближаваше

преди да се насочи извън ВИП зоната. Двамата с Куин мина­

към нея с протегнати ръце. -О... боже. Трябва да спреш.

ха покрай охранителите, застанали до кадифеното въже, после

От гърлото й се разнесе глухо ръмжене и тя посочи с пръст

през тълпата запотени танцуващи и покрай хората, събрали се

към него.

около бара за последна поръчка. Хекс не се виждаше никъде и

- Не ме доближавай.

той се почуди дали вече не си бе тръгнала.

Джон започна да жестикулира бързо и без да се старае осо­

Не, помисли си. Хекс трябваше да остане, за да затвори, тъй

бено, макар тя да не го разбираше.

като Рив не беше наоколо.

- Защо си причиняваш това?

- Може би вече е в офиса си - каза Куин.

- Разкарай се от тук, дявол те взел. Веднага.

Изкачиха се по стълбите до нивото на мецанина и той се

- Защо? - изкрещя той беззвучно.

замисли за първия път, когато я беше видял. Това се казваше

В знак на отговор очите й заблестяха червени като рубини,

резил. Беше го завлякла по коридора и го беше разпитвала, за­

като че някой беше монтирал в черепа й цветни крушки и Джон

щото го хвана да запасва пистолет в колана си, та Куин и Блей

застина на място.

спокойно да се позабавляват с момичета. Така беше научила

Имаше само едно същество в техния свят, което би могло да

името му и връзката му с Рот и Братството. Начинът, по който

направи това.

се беше справила с него, беше наистина възбуждащ... особено

- Върви!

след като се беше успокоил, че няма да откъсне крайниците му

Джон се обърна и бързо стигна до вратата. Посегна към бра­

един по един.

вата и забеляза, че може да бъде заключена отвътре. С бързо

- Ще чакам тук. - Куин спря в началото на коридора. - Всич­

движение я нагласи в нужната позиция, така че никой друг да не

ко ще бъде наред.

може да я види.

Джон кимна, а после закрачи по коридора, който ставаше все

Когато стигна до Куин, той не спря. Просто продължи да вър­

по-тъмен. Когато стигна до вратата, не спря за да събере кураж,

ви, без да го е грижа дали приятелят му и личен гард бе зад него.

тъй като се боеше, че ще се разколебае и ще се върне обратно

От всички неща, които някога би могъл да научи за нея, ни­

при приятеля си.

кога не би предположил, че това ще е едно от тях.

И колко малодушен би го направило да изглежда такова по­

Тя беше симпат.

ведение?

А и той желаеше това. Нуждаеше се от него.

Повдигна ръка, за да почука и замръзна на място. Кръв. На-

душваше... кръв.

Нейната.

Без да се замисли, отвори вратата със замах и...

ВДРУГИЯ КРАЙ НА КОЛДУЕЛ, НА УЛИЦА С ТРИ ПЛАТНА, В ТАПИ-

О. Боже. Мой. Произнесе с устни.

циран с тъмно кадифе фотьойл в облицована с кафеникав

Хекс вдигна рязко глава от онова, което правеше, и гледката

камък къща седеше Леш. До него висеше единственото оста­

й сякаш изгори очите му. Кожените й панталони бяха събути и

нало нещо от стилните и заможни бивши обитатели на къщата:

висяха на ръба на стола, а по краката й се стичаше собствената

красива завеса, стигаща чак до пода, която подчертаваше еркер-

й кръв... кръв, която бликаше от рани, причинени от колани с

ните прозорци, надвесени над тротоара.

224

Д Ж . P. УО РД

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

225

Леш обожаваше проклетите завеси. Бяха издържани във ви­

който беше изритал Леш от клуба само защото продавал по ня­

неночервено, златисто и черно, а платът беше обкантен със зла­