Отмъстена любов

кой и друг грам тук и там. Леш не можеше да повярва, че не

тисти сатенени топчета. С пищния си блясък те му напомняха

се е сетил за него по-рано. Разбира се, че Ривендж би бил в

начина на живот, който беше имал, докато живееше в имението

списъка. Той беше реката, в която се вливаха всички потоци,

в стил Тюдор на хълма.

онзи с когото южноамериканските и китайските производители

Липсваше му онази изисканост. Прислугата. Храната. Ко­

контактуваха директно.

лите.

Не правеше ли това нещата още по-интересни?

Налагаше му се да прекарва толкова много време с нисшите

- Добре, ще се видим тогава - каза Грейди в слушалката. Ко­

прослойки.

гато затвори, той погледна към Леш. - Нямам номера на Пре­

С човешките нисши прослойки, тъй като това беше блатото,

подобния.

откъдето изпълзяваха лесърите.

- Но знаеш къде да го откриеш, нали така?

Протегна се и прокара пръсти по една от завесите, прене­

Всички в редицата, от дилърите до купувачите и полицията

брегвайки облака прах, вдигнал се във въздуха в мига, в който

знаеха къде се подвизава той и по тази причина беше цяло чудо,

я беше докоснал. Прекрасно. Толкова тежки и пищни без следа

че заведението не беше затворено още преди години.

от нещо евтино нито по отношение на плата, нито на десена или

- Това ще е проблем. Забранено ми е да влизам в „Зироу

ръчно ушитите подгъви и ръбове.

Сам".

Усещането от допира го накара да осъзнае, че му е нужна

Добре дошъл в клуба, помисли си Леш.

собствена къща и той си мислеше, че тази може би е подходяща.

- Ще намерим решение.

Според господин Д. Обществото на лесърите я притежаваше от

Но нямаше да пратят там лесър, който да извърши сделката.

три години, като собствеността беше придобита от тогавашния

Трябваше им човек. Освен ако не беше възможно да примамят

водач, който смятал, че районът е населен от вампири. Двумест­

Ривендж извън бърлогата му, което беше малко вероятно.

ният гараж беше разположен на задната алея, така че имаше

- Свърших ли работата си тук? - попита Грейди, втренчен

някаква уединеност и домът беше възможно най-елегантния, до

отчаяно във входната врата, като че беше куче, на което спешно

който щеше да има достъп в близкото бъдеще.

му се налага да излезе на разходка.

Грейди влезе с мобилен телефон, долепен до ухото. Нами­

- Каза, че трябва да се покриеш. - Леш се усмихна и разкри

раше се на финала на издирването, извършвано от него през

кучешките си зъби. - Така че ще се върнеш с моите войници в

последните два часа. Докато говореше, гласът му се отразява­

квартирата им.

ше от високите орнаментирани тавани. Мотивиран до крайност

Грейди не понечи да спори по въпроса, а само кимна и скръс­

заради прилива на адреналин, той беше изплюл имената на се­

ти ръце пред мизерното си яке с избродиран орел. Примирение­

дем дилъри и им се обаждаше един по един, уреждайки среща с

то му се дължеше на равни части страх и изтощение. Очевидно

всеки от тях.

вече беше стигнало до мозъка му, че е затънал по-дълбоко от­

Леш хвърли поглед към парчето хартия, на което Грейди

колкото беше предполагал в началото. Без съмнение мислеше,

беше надраскал списъка. Дали всички те бяха активни в бизне­

че уголемените кучешки зъби представляват само козметичен

са, само времето щеше да покаже, но един от тях със сигурност

трик, но ако някой смята себе си за вампир, то той би могъл да

беше солиден търговец. Седмият дилър чийто изписан най-от-

бъде толкова смъртоносен и опасен, колкото истинските.

долу прякор беше ограден в черен кръг, беше добре познат на

Вратата за прислугата към кухнята се отвори и господин Д.

Леш: Преподобния.

влезе, носейки квадратни пакети увити с целофан. Всеки от тях

Известен още като Ривендж, син на Ремпун, собственик на

имаше размерите на глава и когато лесърът му ги подаде, пред

„Зироу Сам".

очите на Леш затанцуваха доларови знаци.

Известен още като ревностен пазител на териториите си,

- Открих ги в тайник в багажника.

226

Д Ж . P. У О РД

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

227

Леш извади автоматичния си нож и проби малка дупка

якето си, а проклетият орел скърши криле, щом мъжът обгърна

във всеки пакет. Близна малко от белия прашец и отново се

тялото си с ръце. Господин Д. от своя страна не се притеснява­

усмихна.

ше от студа - едно от предимствата вече да си мъртъв.

- Добро качество. Бързо ще го пласираме. Знаеш къде да го

Леш върна на заден ход, за да излезе от паркинга и пое към

прибереш.

своята квартира в града. Мястото беше мизерно и се намираше

Господин Д. кимна и се върна обратно в кухнята. Когато

в комплекс за старци с прозорци с евтини пердета, колкото да

се появи отново, с него бяха двамата убийци и Грейди вече не

спират любопитните погледи на носещите памперси за възраст­

беше единственият, който изглеждаше смазан. Лесърите имаха

ни съседи. Единственото предимство беше, че никой в Обще­

нужда да се възстановяват на всеки двайсет и четири часа, а по

ството не знаеше адреса. Макар да спеше при Омега от съобра­

последни сметки им се бяха събрали общо четирийсет и осем

жения за сигурност, връщането от тази страна го скапваше за

часа без почивка. Дори Леш, чиято енергия можеше да го под­