Отмъстена любов

и клетвените декларации, и бил обявен за истински герой, заде­

тикът един месец след нападенията и след като Рив вече е бил

то се опитал да спаси умиращ приятел.

провъзгласен за лийдайър. Щеше да се закълне, че веднага щом

В последствие полезността на признанието била повече от

е научил, е влязъл в контакт с краля и му е разяснил случая по

очевидна, но доколко било разумно то да бъде използвано,

телефона, но Рот го е принудил да мълчи заради компромети­

било спорно. Забъркването със симпат било опасно начина­

ращата позиция, в която това би поставило Зейдист. Все пак

ние, както доказвала пролятата кръв на Ремпун. Както винаги

спътницата на брата бе сестра на Ривендж, а това означаваше,

разсъждаващ надълго и нашироко, Рем задържал информацията

че има кръвна връзка със симпат.

за себе си, докато не станало прекалено късно да направи нещо

Рот, разбира се, не би могъл да го уличи в лъжа, защото

по въпроса.

щеше да е мъртъв, и по-важното, кралят вече беше мразен за­

По закон попаднеш ли на симпат трябва да го предадеш и

ради начина, по който пренебрегваше конструктивните критики

Рем беше имал безспорно доказателство, позволяващо му да

на глимерата. Съветът на драго сърце щеше да се възползва от

докладва за нарушител. Обмисляйки възможностите си толкова

поредна негова грешка, истинска или изфабрикувана.

дълго, обаче, той се беше озовал в рискованата позиция да при­

Интригата беше доста сложна, но щеше да сработи, защото

крива самоличността на Ривендж. Ако беше предприел нещо

след смъртта на краля расата би потърсила убиеца първо сред

двайсет и четири или четирийсет и осем часа по-късно? Добре.

малкото останали от Съвета и Рив, симпат по природа, беше

Но цяла седмица? Две седмици? Месец...

идеалната изкупителна жертва. Разбира се, че симпат би сто­

Прекалено късно. Ала вместо да си замълчи напълно за на­

рил такова нещо. И Монтраг щеше да спомогне за разкриване­

ученото, Рем беше казал на Монтраг за клетвената декларация

то на мотива, свидетелствайки, че Рив е идвал да го види преди

и синът беше разбрал грешката на бащата. В непосредственото

убийството и е говорил със странна убеденост за промяна от

бъдеще не беше имало какво да се направи. Само при един въз­

безпрецедентен характер. Като добавка към това, местопрес-

можен сценарий написаното би притежавало някаква стойност

тъпленията никога не бяха докрай чисти. Без съмнение щеше

и той беше влязъл в действие предишното лято. Рем беше убит

да има останали улики, които биха свързали Рив с убийството,

по време на нападенията и синът наследи всичко, включително

дали защото действително щяха да съществуват или защото

и въпросните документи.

всички щяха да търсят именно такива доказателства.

Монтраг не би могъл да бъде винен за решението на баща си

Когато Рив посочеше с пръст Монтраг, никой нямаше да му

да не разкрива наученото. Достатъчно беше да обяви, че се е на­

повярва главно защото беше симпат, но и защото според тра­

тъкнал на декларациите сред вещите на баща си и като предава

дициите на баща си Монтраг винаги беше работил за репутаци­

Рив, просто прави каквото е редно.

ята си на почтена и надеждна личност както в бизнеса, така и

Никога не би станало известно, че е знаел за тях отпреди.

като член на обществото. Доколкото беше известно на неговите

И никой никога нямаше да повярва, че Рив сам не е решил да

приятели, той не подлежеше на съмнение и беше неспособен на

убие Рот. В крайна сметка той беше симпат и на нищо казано

измами, мъж със стойност и безупречно потекло. Никой от тях

от тях не можеше да се вярва. И по-важното, независимо дали

нямаше и най-малка представа, че двамата с баща му бяха пре­

пръстът на Рив щеше да бъде на спусъка или щеше да нареди

карвали партньори, съдружници и роднини, защото винаги бяха

на някого да свърши работата, в позицията си на лийдайър той

подбирали жертвите си с голямо внимание, за да успеят да запа­

печелеше най-много от тази смърт. И именно тава беше причи­

зят доброто си име.

ната Монтраг да го избере за ролята.

Резултатът? Срещу Рив щяха да бъдат повдигнати обвине­

Ривендж щеше да свърши своята част от сделката, отнасяща

ния за измяна, щяха да го арестуват, а после или щеше да полу­

се до краля, а после Монтраг щеше да отиде в Съвета и да се

чи смъртна присъда според вампирските закони, или щеше да

изповяда пред колегите си. Щеше да каже, че е открил докумен­

бъде депортиран в колонията на симпатите, където щяха да го

тите едва когато се е нанесъл окончателно в къщата в Кънек-

убият, задето е мелез.

208

Д Ж . P . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

209

И двата изхода бяха еднакво приемливи.

над Колдуел. Идния юни той щеше да бъде крал, избран и ува­

Всичко беше нагласено и именно по тази причина Монтраг

жаван монарх. Само ако баща му беше жив да го види...

се беше обадил на най-близкия си приятел.

Монтраг се закашля. Пое си въздух с изхълцване. Почувства

Взе клетвената декларация, сгъна я и я пъхна в плътен кре­

върху ръката си нещо мокро.

мав плик. Извади лист хартия от гравираната кожена кутия пред

Погледна надолу. Цялата предница на бялата му риза беше