Отмъстена любов

Ви скръсти ръце пред гърдите си, а диамантените му очи за­

такава степен, че всички зъби, включително и кътниците, бяха

блестяха.

на показ.

- Сега ли тръгваме или след като загубиш времето ни в опит

Хекс го остави на жалкото му прощаване с живота, излезе

да промениш решението ми?

през френските прозорци зад бюрото и се дематериализира в

- Хубаво. Както кажеш. Ще се срещнем във фоайето след

клоните на клена, откъдето предишния ден беше събрала пър­

пет минути.

вите си впечатления от къщата. Изчака около двайсет минути,

Те излязоха заедно от кабинета и Ви каза:

когато една жена доген влезе в кабинета, видя тялото и изпусна

- Колкото до онези оръжия, още се опитам да ги проследя.

сребърния поднос, който носеше.

В момента не знам нищо, но нали ме познаваш - няма да оставя

Порцелановият сервиз се разпиля наоколо, Хекс отвори те­

нещата така. Не ме интересува, че серийните номера са заличе­

лефона си и натисна бутона за набиране, а после го опря в ухо­

ни, ще разбера откъде са ги получили.

то си. Когато чу плътния глас на Рив, каза:

- Имаш пълното ми доверие, братко мой. Пълното ми доверие.

- Работата е свършена и тялото е намерено. Мина чисто и ти

След като двамата бяха напълно въоръжени, молекулите им

нося сувенир. Ще бъда при теб до десет минути.

се понесоха на север в луд танц, за да се озоват в „Големия ла­

- Браво - отговори Рив с пресипнал глас. - Отлично.

гер", имението на Рив в планината Адирондак и да се материа­

лизират на брега на спокойното езеро. Къщата представляваше

разпростряна нашироко викторианска сграда с плочест покрив

и ромбовидни стъкла на прозорците, с веранди на двата етажа,

чиито подпорни стълбове бяха от кедрово дърво.

Р

Цялото имение беше достатъчно зловещо само по себе си,

ОТ СЕ НАМРЪЩИ, ДОКАТО ГОВОРЕШЕ ПО МОБИЛНИЯ СИ ТЕЛЕФОН.

но обгърнато от симпатския еквивалент на мис, можеше спо­

- Сега? Искаш да дойда на север сега?

койно да те накара да повярваш, че вътре живеят Фреди Крю-

Гласът на Рив беше повече от сериозен.

гер, Джейсън, Майкъл Майърс и банда селяндури, въоръжени

- Трябва да стане лично. А аз не съм в състояние да се движа.

с електрически триони. Цялото пространство беше обградено

В другия край на кабинета Вишъс, който беше дошъл да док-

от безплътна бариера от бодлива тел и дори Рот, който беше

212

Д Ж . P . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

213

наясно със ситуацията, се зарадва да премине от другата страна

сбирка от ориенталски вази и купи, а столовата беше окичена

на бариерата.

със средновековни икони.

Наложи на очите си да се фокусират по-добре, а Трез, един

- Изненадан съм, че не виждам Избраници - подхвърли Рот,

от личните гардове на Рив, отвори двойните врати на верандата,

докато преминаваха от една празна стая в друга.

гледаща към езерото и вдигна ръка за поздрав.

- Рив идва всеки първи вторник от месеца. Присъствието

Рот и Ви поеха по замръзналата, скърцаща под стъпките

му малко притеснява жените и затова повече от тях се връщат

тревна площ и макар да държаха оръжията си в готовност, Ви

от Другата страна. Селена и Кормия, обаче, винаги остават. -

свали ръкавицата от искрящата си ръка. Трез беше от мъжете,

В гласа му се четеше особена гордост. - Тези двете наистина

към които изпитваше респект и то не само защото беше Сянка.

притежават сила.

Мавърът имаше мускулесто тяло на боец и интелигентния взор

Изкачиха се до втория етаж по главното стълбище и поеха

на стратег, а предаността му беше насочена към Рив и само към

по дълъг коридор към двойни врати с форма на арка, които кре­

Рив. За да го защити, Трез беше способен да изравни със земята

щяха „Тук е господарят на къщата".

цял жилищен квартал за времетраенето на едно мигване.

Трез спря.

- Как си? - попита Рот, докато се изкачваше по стъпалата на

- Чуйте, той е малко болен, разбирате ли? Нищо заразно.

верандата.

Просто... Исках да ви предупредя. Даваме му всичко необходи­

Трез се приближи и удариха длани една в друга.

мо и скоро ще бъде добре.

- Идеално. А ти?

Трез почука и отвори двойните врати, а Рот се намръщи.

- Както винаги. - Рот го потупа по рамото. - Ако някога тър­

Зрението му се проясни от само себе си, а инстинктите му се

сиш истинска работа, ела да се биеш наравно с нас.

изостриха.

- Харесвам работата си, но благодаря. - Мавърът се ухи­

Ривендж лежеше в средата на леглото, неподвижен като труп.

ли и се обърна към Ви, а тъмните му очи стрелнаха искрящата

Беше покрит с червен кадифен юрган, стигащ чак до брадичка­

ръка. - Без да се обиждаш, но няма да се ръкувам с това.

та му, и кожени завивки. Очите му бяха затворени, а дишане­

- Мъдро решение - кимна Вишъс и му подаде лявата си

то плитко. Кожата му имаше сивкаво-жълтеникав цвят. Късо

ръка. - Все пак ме разбираш, надявам се.

подстриганата му коса, стърчаща на темето, беше единственото

- Напълно и бих направил същото за Рив. - Трез се запъти

подобие на нещо нормално... това и фактът, че от дясната му

към вратите. - Той е в спалнята си и ви очаква.

страна стоеше Хекс, жената наполовина симпат, която имаше

- Болен ли е? - попита Рот, докато влизаха в къщата.

вид, сякаш извършва кастрации за забавление.