Отмъстена любов

Д Ж . Р . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

205

ният панел се открехна едва чуто, без да подскаже, че всеки от

за отвличането на майката на Ривендж от симпатите, за него­

шестте му прикрепващи щифта беше дебел колкото мъжка ръка.

вото зачеване и раждане, за бягството й оттам и обвързването й

Сейфът се отвори тихо и вградената лампа се включи, осве­

с аристократа Ремпун. Последният параграф беше най-изобли-

тявайки пространство от около един и половина кубически ме­

чаващият:

тра, запълнено с кожени кутии за бижута, пачки от стодоларови

Кълна се в честта си и в честта на предците и потомци­

банкноти и документи в папки.

те си, че тази нощ доведеният ми син Ривендж се нахвърли

Монтраг придърпа една табуретка, покрита с бродирана да­

върху мен и нанесе с голи ръце смъртоносни рани в плътта ми.

маска и стъпи върху украсената с цветя повърхност. Протегна

Стори го със зла умисъл, след като ме подмами в кабинета

се навътре в сейфа, пренебрегвайки нотариалните актове и об­

ми с цел да предизвика спор. Бях невъоръжен. След като ме

лигациите и извади малка каса, а после затвори сейфа и постави

рани, се погрижи за кабинета ми, за да създаде впечатление,

картината на мястото й. Развълнуван отнесе металната кутия

че е бил обект на външно нападение. Остави ме да лежа на

до бюрото и извади ключа от тайника в най-долното чекмедже

пода, в ледената хватка на смъртта, която бе сграбчила фи­

отляво.

зическото ми тяло и напусна дома. Бях свестен от скъпия ми

Баща му му беше казал комбинацията на сейфа и му беше

приятел Рем, дошъл да ме посети по служебни дела.

показал тайника, а когато Монтраг се сдобиеше със синове,

Нямам надежда, че ще оживея. Доведеният ми син ме уби.

щеше да предаде тази информация на тях. Само така можеш да

Това е последната изповед на духа в тялото ми, тук на земя­

си сигурен, че ще се запазят нещата, имащи стойност. Като се

та. Дано Скрайб Върджин бъде милостива и бързо ме отведе

предават от баща на син.

в Небитието.

Капакът на касата не се отвори така гладко и безшумно като

Както беше обяснил по-късно бащата на Монтраг, Ремпун

сейфа. Помръдна от мястото си с проскърцване, като че панти­

беше представил случилото се доста точно. Когато Рем отишъл

те недоволстваха, задето беше смутено спокойствието им и с

в двора по работа и открил не само празната къща, но и окър-

негодуване изложиха на показ намиращото се в металната им

вавеното тяло на партньора си, той постъпил, както би сторил

сърцевина.

всеки разумен мъж: претърсил кабинета. Действайки под впе­

Още бяха там. Благодарение на Скрайб Върджин те още

чатлението, че Ремпун е мъртъв, взел да търси документите

бяха там.

удостоверяващи неговия дял в бизнеса, така че да заличи учас­

Монтраг бръкна в кутията, замислен за липсата на стойност

тието на Ремпун и да стане единствен собственик.

на тези страници. Сами по себе си те не струваха и цент. Използ­

След като постигнал успех в това свое начинание, Рем вече

ваната хартия и мастилото върху нея, също не струваше почти

бил на път към вратата, когато Ремпун дал бегли признаци на

нищо. И въпреки това написаното върху тях беше безценно.

живот и от устните му се откъснало нечие име.

Без тях го грозеше смъртна опасност.

Рем се чувствал добре в ролята си на опортюнист, но да

Той взе един от двата документа. Нямаше значение кой, по­

стигне до съучастничество в убийство щяло да е вече прекале­

неже бяха напълно идентични. В предпазливите си пръсти той

но. Повикал лекар и през времето, нужно на Хавърс да пристиг­

държеше вампирския еквивалент на клетвена декларация, със­

не, мънкането на умиращия мъж разкрило ужасяваща история,

тояща се от три изписани на ръка страници, които потвърж­

струваща повече и от фирмата. Действайки бързо, Рем запи­

даваха събитие, станало факт преди двайсет и четири години.

сал разказа, представляващ смайващо признание за истинската

Подписът на третата страница беше разкривен, надраскан с ка­

същност на Ривендж и накарал Ремпун да го подпише, с което

фяво и едва четлив.

го превърнал в официален документ.

Все пак беше положен там от умиращ мъж.

Веднага след това мъжът изпаднал в безсъзнание и при прис­

От „бащата" на Ривендж, Ремпун.

тигането на Хавърс вече бил мъртъв.

Документът разказваше на Древния език грозната история

Когато си тръгнал Рем отнесъл както фирмените книжа, така

206

Д Ж . P. У О РД

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

207