Отмъстена любов

- Ханибал Лектър - промърмори.

давеше, и никога не се оплакваше от уговорките си с Принце­

- Знаеш как е при нас. - Трез изтръска водата от ръката си. -

сата. Справяше се със ситуацията, вършеше каквото се налага

Симпатите... Хапваме ги за вечеря.

и понасяше последствията, защото си струваше, щом успяваше

- С бакла ли ще я гарнираш?

да запази тайната им с Хекс.

- Не, но може да си сипя чаша хубаво Кианти и ще добавя

И на част от теб й харесва, обади се вътрешният му глас.

пържени картофки. Към месото са ми нужни картофи. Хайде, да

Докато си с нея, можеш да си позволиш да бъдеш, който си в

те пъхаме под душа и да разкараме вонята на тази кучка.

действителност, без да се извиняваш.

Трез се доближи и Рив се подпря на него.

Майната ти, каза сам на себе си.

- Благодаря - промълви тихо той и двамата се заклатушкаха

- Съжалявам, че ти се разкрещях - рече дрезгаво на прияте­

към кабината.

ля си.

Трез вдигна рамене, защото беше напълно наясно, че не ста­

- Всичко е наред. Не те виня. - Трез го вдигна внимателно

ваше дума за завеждането до душа.

от плочките и се опита да го подпре на плота с мивките. - Беше

- Ти би направил същото за мен.

време.

- Така е.

Рив се наведе към душа.

Озовал се под водната струя, Рив се зае сериозно със сапуна,

- Не - заяви Трез и го бутна назад. - Нека първо наглася

докато кожата му не стана червена като малина и излезе изпод

топлата вода.

душа чак след като изпълни ритуала с трите насапунисвания.

- Няма да я почувствам.

Когато пристъпи навън от кабината, Трез му подаде кърпа и

- Телесната ти температура и бездруго вече е достатъчно

той се изсуши бързо, колкото му беше възможно да го стори,

ниска. Стой тук.

без да губи равновесие.

Трез се протегна към мраморната душ-кабина и пусна вода­

- Като се заговорихме за услуги - каза той, - трябва ми те­

та, а Рив се втренчи надолу в члена си. Все едно гледаше поло­

лефона ти и да остана насаме.

вия орган на някой друг, а не своя, и това беше добре.

- Добре - Трез му помогна да стигне до леглото и го зави. -

- Знаеш, че мога да я убия заради теб, нали? - заговори

Добре, че завивките не са се озовали в огъня.

Трез. - Ще го направя да изглежда като нещастен случай. Ни­

- Мога ли да взема телефона ти?

кой няма да научи.

- Ще го използваш ли вместо фризби?

Рив поклати глава.

- Не, ако оставиш вратата затворена.

- Не искам да се забъркваш в тази гадост. Вече има доста­

Трез му подаде нокията си.

тъчно замесени.

- Пази я. Чисто нова е.

- Офертата остава.

Останал сам, Рив въведе внимателно номера, натисна бутона

- Ще го имам предвид.

за набиране и започна да се моли, защото не беше наясно дали

Трез протегна ръка под струята. С длан под течащата вода

цифрите са верни.

той погледна отново Рив и очите му с цвят на шоколад извед­

- А л о ?

нъж станаха бели от гняв.

- Елена, много съжалявам...

- Само да сме наясно. Умреш ли, ще одера жива тази кучка

- Елена? - отговори женски глас. - Съжалявам, на този но­

според традициите на Хизби и ще изпратя лентите кожа на чичо

мер няма Елена.

ви. После ще я опека на шиш и ще оглозгам месото от костите й.

* * и=

200

д ж . р . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

201

Елена седеше в линейката и сдържаше сълзите си по навик.

Значи Рив беше решил да се обади отново. Не беше изненад­

Нямаше кой да я види, но анонимността нямаше значение. Дока­

ващо.

то кафето й изстиваше в двойната си чаша, а отоплението рабо­

Извади телефона си само за да се убеди, че наистина е той, а

теше на пресекулки, тя се опитваше да се стегне, защото именно

не защото се канеше да отговори.

това правеше винаги. Докато радиостанцията не се включи с

- Непознат номер? - Натисна бутона и долепи телефона до

изпращяване и не я уплаши до смърт.

ухото си. - Ало?

- Базата до четири - каза Катя. - Обади се, четири.

- Ти ли си?

Елена се протегна за слушалките и си помисли, че именно

Дълбокият глас на Рив изпълни тялото й с топлина, макар

затова никога не можеше да си позволи да сваля гарда. Ами ако

и да му беше ядосана. А също и на себе си. В общи линии на

се беше разциврила, трябваше ли да отговори със сълзлив глас?

цялата ситуация.

Такива неща не биваше да се допускат. Натисна бутона с палец

- Да - отговори тя. - Това не е твоят номер.

и отговори:

- Не, не е. Телефонът ми претърпя инцидент.

- Тук е четири.

Тя го прекъсна, преди да е започнал с извиненията.

- Добре ли си?

- Виж, не е моя работа. Каквото и да се случва с теб. Прав

- Да. Имах нужда... Връщам се веднага.

си, не мога да те спася...

- Не бързай. Имаш колкото време ти е нужно. Само исках да

- Защо въобще се опитваш да го направиш?

се уверя, че си добре.

Тя се намръщи. Ако във въпроса прозираше самосъжаление

Елена погледна часовника си. Боже, беше почти два сутрин­

или обвинение, би прекъснала на мига разговора и би смени­

та. Беше поглъщала газове заради работещия двигател в про­

ла номера си. Но в гласа му не се четеше нищо освен искрено

дължение на почти два часа.

объркване. А също и изтощение.

- Много съжалявам. Нямах представа колко е часът. Нужна