Отмъстена любов

- Просто не разбирам... причината - промърмори той.

ли ви е линейката?

Отговорът й беше прост и откровен.

- Не, просто се тревожехме за теб. Знам, че асистира на Ха­

- Как бих могла да не го правя?

върс за тялото и...

- Ами ако не го заслужавам?

- Добре съм - Елена свали стъклото, за да пусне вътре свеж

Тя се замисли за Стефан, лежащ на стоманената маса, тялото

въздух и включи на скорост. - Връщам се веднага.

му - студено и покрито със синини.

- Не е нужно да бързаш, а и защо не си починеш през оста­

- Всеки, чието сърце бие, заслужава да бъде спасен.

налата част от нощта?

- Затова ли стана медицинска сестра?

- Няма нужда...

- Не. Направих го, защото някой ден искам да стана ле­

- Това не е молба. Освен това разместих смените, така че си

кар. А по отношение на спасението, възгледите ми за света

свободна и утре вечер. Нужна ти е почивка след случилото се

са такива.

днес.

Настъпилата тишина като че продължи цяла вечност.

Елена искаше да спори, но знаеше какво ще чуе, а и след като

- В кола ли си? - най-накрая попита той.

решението вече беше взето, нямаше смисъл да упорства.

- Всъщност съм в линейка. Връщам се в клиниката.

- Добре.

- Излязла си навън сама? - изръмжа той.

- Не бързай на път за тук.

- Да, и няма нужда от мъжкарско перчене. Под седалката

- Добре. Прието.

имам пистолет и знам как да го използвам.

Тя окачи слушалките на мястото им и пое към моста, който

Чу се приглушен смях.

щеше да я преведе над реката. Точно преминаваше по него, ко­

- Това е много възбуждащо. Съжалявам, но наистина е така.

гато телефонът й иззвъня.

Тя не можа да сдържи леката усмивка.

202

Д Ж . P . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

203

- Осъзнаваш ли, че ме влудяваш? Макар и да си почти непо­

то, че напълно е загубила контрол, сякаш се лашкаше от единия

знат за мен, някак успяваш да ме вбесиш до крайност.

парапет до другия, а линейката оставяше диря от искри.

- И някак си на мен това ми звучи като комплимент. - Пос­

Срещата й с него утре, оставането им насаме в частно жили­

ледва пауза. - Съжалявам за по-рано. Имах тежка нощ.

ще, беше неправилна постъпка.

- Да, ами аз също. И двете. Съжалявам и имах тежка нощ.

Но тя щеше да го направи въпреки всичко.

- Какво ти се случи?

- Дълго е за разказване. А на теб?

- Същата история.

Той се размърда и чаршафите прошумолиха.

- Пак ли си в леглото?

- Да. И да, пак не би искала да знаеш.

Тя се усмихна широко.

МОНТРАГ, СИН НА РЕМ, ЗАТВОРИ ТЕЛЕФОНА И СЕ ЗАГЛЕДА

през френските прозорци в кабинета на баща си. Градини­

- Казваш ми да не питам в какво си облечен ли?

те, дърветата, ливадата, както и цялото имение сега бяха него­

- Позна.

ви, а не плод на бъдещо завещание.

- Започваме да навлизаме в рутина, осъзнаваш ли го? - Из­

Когато получи земята, кръвта му беше закипяла заради удо­

веднъж тя стана сериозна. - Звучиш ми наистина болен. Гласът

волствието да притежава, но никак не беше удовлетворен от

ти е пресипнал.

гледката. Всичко беше покрито за зимата, цветните лехи бяха

- Ще се оправя.

празни, плодните дръвчета бяха увити с мрежа, листата на дъ­

- Виж, мога да ти донеса, каквото е нужно. Ако няма как

бовете и кленовете бяха опадали. В резултат на всичко това се

да се добереш до клиниката, мога да донеса лекарствата при

виждаше защитната стена, а това не беше никак привлекателна

теб. - Тишината от другата страна беше толкова наситена, че тя

картина. Щеше да е по-добре тези грозни охранителни съоръ­

каза: - Ало? Там ли си?

жения да са прикрити.

- Утре вечер... Можеш ли тогава да се срещнеш с мен?

Монтраг се обърна и се насочи към по-привлекателен из­

Ръцете й стиснаха здраво волана.

глед, макар той да беше окачен на стената. С лек реверанс той

- Д а .

отдаде почит на любимата си картина по начина, по който го

- На последния етаж на „Комодор". Знаеш ли сградата?

правеше винаги, тъй като Търнър заслужаваше възхищение,

- Знам я.

както заради майсторството си, така и за избора на сюжет. Осо­

- Можеш ли да бъдеш там в полунощ? Източната половина.

бено в тази творба. Изображението на залязващото над океана

- Д а .

слънце представляваше истинско произведение на изкуството

Той въздъхна сякаш примирено.

на толкова много нива. Нюансите на златисто, прасковено и

- Ще те чакам. Карай внимателно.

изгарящо червено доставяха истинска наслада на очите, които

- Добре. И повече не си хвърляй телефона.

биологията на вида им беше лишила от контакта с тази искряща

- Как разбра?

пещ, даваща на света топлина и вдъхновение.

- Ако аз имах открито пространство пред себе си, а не таб­

Такава творба беше гордост за всяка колекция.

лото на линейката, щях да постъпя по същия начин.

Само в тази къща той притежаваше три произведения на

Смехът му я накара да се усмихне, но усмивката й угасна,

Търнър.

когато натисна бутона за прекъсване на връзката и прибра те­

С потръпваща в очакване ръка хвана долния десен ъгъл на

лефона в чантата си.

позлатената рамка и отмести морския пейзаж от стената. Нами­

Макар да се движеше с постоянна скорост от сто километра

ращият се отзад сейф имаше същите размери като картината и

в час и пътят пред нея да беше прав и чист, тя имаше усещане-

беше вграден в стената. След като набра комбинацията, пред-

204