Отмъстена любов

Тя плъзна ръка по крака му и той замръзна, нежното й до­

втренчи в стария си апартамент. - Знаех го, но никога не съм

косване беше толкова повече, отколкото той заслужаваше. Тя

предполагала, че може да ме лъжеш за нещо толкова важно и в

потърка леко бедрото му, а той намести очилата си и внимател­

същото време ужасяващо като това, че излизаш да се биеш сам.

но хвана ръката й.

- По дяволите, не исках да ти причинявам такова нещо.

Никой не каза дума, докато се държаха ръка за ръка, длан в

Профилът й беше едновременно красив и строг, когато про­

длан.

дължи.

Понякога думите бяха по-малко ценни от въздуха, в който се

- Мисля, че това е част от причината, която ме съсипва. Ця­

носеха, щом ставаше дума за близост.

лата тази история ме връща към стария ми начин на живот, ко­

В задния двор задуха студен вятър и струпаните на купчина

гато ежедневно се сблъсквах с несигурността. След като минах

увехнали листа пред тях зашумоляха. В бившия апартамент на Бет

през промяната и двамата с теб заживяхме с братята, бях тол­

запалиха лампа и тя освети кухненския бокс и единствената стая.

кова облекчена, защото бях наясно за нещо, което дълго време

Бет се засмя леко.

не ми бе давало покой. Истината ми подейства толкова успоко­

- Разположили са мебелировката, където беше моята. Дива­

яващо. Чувствах се в безопасност. - Тя отново се обърна към

нът е на дългата страна.

него. - Стореното от теб. Лъжата ти. Отново имам усещането,

Което означаваше, че имаха пълна видимост към двойката,

че губя почва под краката си. Не се чувствам защитена. Ти си

влязла препъвайки се в студиото и насочила се право към лег­

целият ми свят. Целият свят. Всичко се върти около теб, защо­

лото. Устните и бедрата на мъжа и жената пред тях бяха приле­

то връзката ми с теб е основата на моето съществуване. Така че

пени и те се строполиха върху дивана, като мъжът беше отгоре.

става дума за много повече от това, че си се бил.

Като че смутена от представлението, Бет стана от масата и

- Да. - По дяволите. Голяма мъдрост изрече.

се прокашля.

- Знам, че си имал своите причини.

- Май е по-добре да се връщам в Убежището.

- Д а .

- Тази вечер не съм дежурен. Ще съм си вкъщи през цялата

- И знам, че не си имал намерение да ме нараниш. - Това беше

нощ.

изречено по-скоро като въпрос, отколкото като твърдение.

- Това е добре. Опитай се да си починеш.

- В никакъв случай не съм имал такова намерение.

Дистанцираността им беше ужасяваща, но поне си говореха.

- Но си бил наясно, че това ще стане.

- Искаш ли да те изпратя?

Рот опря лакти в коленете си и се отпусна върху масивните

- Ще се оправя. - Бет се сгуши в якето си, а лицето й потъна

си ръце.

в яката. - Студено е.

- Да, знаех. Затова не можех да спя. Не смятах за редно да

- Да, студено е. - Когато дойде време да се разделят, той

не ти казвам.

изведнъж се разтревожи за бъдещето им като двойка и страхът

194

ДЖ . Р. У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

195

изостри зрението му. Боже, мразеше този самотен израз на ли­

Когато телефонът му звънна, той го хвана и го доближи до

цето й. - Нямаш представа колко съжалявам.

ухото си, без да помръдва глава. Тази вечер в „Зироу Сам" се

Бет се протегна и докосна челюстта му.

случваха много неща и той трябваше да държи ситуацията под

- Усещам го в гласа ти.

контрол.

Той пое ръката й и я постави върху сърцето си.

- Д а .

- Без теб съм нищо.

- Здравей... Звънял си ми.

- Не е истина. - Тя се отдръпна назад. - Ти си кралят. Без

Очите на Рив се стрелнаха към вратата на банята, под която

значение коя е твоята шелан, ти пак си всичко.

се процеждаше светлина.

Бет се дематериализира и изпълненото с жизненост и топли­

О, боже, днес още не си беше взимал душ. Все още беше

на присъствие беше заменено от празнота и студен декемврий­

покрит със следите от секса, който беше правил.

ски вятър.

Макар че Елена се намираше на четиристотин и осемдесет

Рот изчака около две минути и се дематериализира пред

километра и не използваха уебкамера, той се почувства отвра­

Убежището. У нея имаше толкова много от неговата кръв, след

тително дори само като говореше с нея.

като така дълго се бяха хранили един от друг, че той чувства­

- Здравей - отрони той дрезгаво.

ше присъствието й зад масивните стени на солидно укрепената

- Добре ли си?

сграда и знаеше, че е на сигурно място.

- Да. - Което беше пълна лъжа и измъченият му глас го по­

С натежало сърце Рот отново се дематериализира и се поне­

твърждаваше.

се към имението. Трябваше да му се вадят конци и му предсто­

- Ами, аз... видях, че си ми звънял. - Когато гърлото му из­

еше една самотна нощ в кабинета му.

даде звук като от задушаване, Елена спря. - Ти си болен.

- Н е . . .

- За бога, моля те, ела в клиниката.

- Не мога. Аз съм... - Боже, не можеше да понесе да говори

с нея. - Не съм в града. На север съм.

О

Последва дълга пауза.

КОЛО ЧАС СЛЕД КАТО ТРЕЗ БЕШЕ ОТНЕСЪЛ ПОДНОСА ОБРА­

- Ще ти донеса антибиотици.

Т Н О в кухнята, стомахът на Рив се бунтуваше. Ако и ове­

- Не. - Нямаше да допусне да го види.в това състояние.

сената каша вече не беше подходяща храна за него, какво му

Вече никога не биваше да го вижда. Той беше омърсен. Долна,

оставаше? Банани? Бял ориз?